Адриана Гюзелева: Списък от сто неща

Адриана Гюзелева или Ади е весело щуро момиче, жена, хулиганка, бунтарка, а скоро ще стане и рокерка. Анализира и преобръща наопаки всеки детайл на живота, търси разрешение на всеки проблем. Своенравна като котка. Никой не може да я накара да направи нещо, ако не ѝ е кеф, казва сама за себе си Ади и добавя: „Но ще мина през седем морета и ще се хвърля в бездната за хората, които обичам, както и за нещата, в които вярвам. Аз самата съм 100 неща.“

Дъщерята на световноизвестния оперен певец Никола Гюзелев и актрисата Ана Мария Петрова за всичко по списъка и извън него.

Concept 166

Пространството е от типа „изскачащи магазини“, Pop Up. Идват дизайнери и артисти, които могат да представят своя продукт за един уикенд или за месец и после да решат дали да останат. Pop Up  означава да изникнеш. Правят се и Pop Up ресторанти през последната година. Изникваш някъде с мобилна кухня и правиш ресторант за ден, за седмица. Това е нещо, което много работи напоследък.

С Мина Кайе, партньорка на Адриана и дизайнер made in Bulgaria, наблягат на българското, на хората, създаващи идеите си със собствените си ръце като Лазарина, която твори чанти и аксесоари. В момента предлагат и българско вино – проект на двама души, които си правят изба на колела, така всяко едно е винифицирано в различна изба.

Виното

Минах един винен курс, второ ниво – с международен сертификат, който също ми беше в списъка. Мисля да изкарам и трето, което дава много високо ниво на сомелиерство. Обичам да пия вино, но, разбира се, не се наливам. Ходя на дегустации, тук даже правим понякога и с идеята, че един ден ще имам мое място. Не баш ресторант, а по-скоро винен бар… нещо такова. Имаме реално много хубави български вина, които се развиват, и все повече изби. Но Италия си е Италия. Както в храната, така и във виното. И се опитвам да разбера това световно захласване по Италия, но явно има неща, които нямат обяснение. Магични. Има нещо, което говори на по-дълбоко атавистично ниво, на ДНК-то на семплостта на продуктите, на ниво – вкусове, обоняние… нещо първично. Имат местни сортове, които са много интересни, а и отдавна имат винена култура. Има повече италиански ресторанти по света, отколкото китайски.

Италия

Трябваше миналата година да отида, имах планове… Добре, че отидох в Бали поне. Имах планове за Рим, за Париж – да си видя моите приятелки от училище, които са там, до Ню Йорк… уви. И си казах, защо да ходя, като трябва да си стоя вкъщи затворена в Рим, какво да правя, като тук в България все пак има повече движение и социален живот. Майка ми си изкара сама цялата първа карантина от 4 месеца. Аз не знам дали щях да мога. Ако реша да отида сега в Рим – да, имам дом, имам контакти, но ще е много различно.

Баща ми

Помня – 2006-а ме беше взел със себе си в Москва на един конкурс „Елена Образцова“ и две седмици бях с него. Бях на концерт на Мадона там. И интересното беше, че слушайки там руски език, ми се отключи от нищо неразбиране да го разбирам, без да съм го учила.

През 2010-а исках да съм повече време с баща ми, който вече се беше пенсионирал и каза, че ще си стои тук, в Бояна, и иска да се наслади на къщата и на България. Не искаше да пътува повече. Тогава реших и аз да пробвам как е да се живее в България, как е да се работи, защото бях идвала само през ваканциите летата и зимите, и лека полека започнах да оставам. Появи се работа, любов, гадже и нещата си потръгнаха. Последваха сватби, разводи, татко почина, но пак си останах тук. Имам си вече среда. Малко и зона на комфорт е това, защото колкото и да съм италианка аз, почти всички приятели от училище са се разпръснали по света.

Любовта

Разведох се. С бившия  ми мъж не се чуваме всеки ден, но сме в добри отношения. Той си е в Щатите, сбъдва някакви американски мечти със своя брат.

Йогата, тениса, мотора, музиката

През всичко съм минала. Солфеж, пиано, балет даже. Свирих няколко години, но ми омръзна. Не ме насилваха. Майка ми беше по-строга, но аз съм си бунтарка – ако не го усещам, не го правя. И пеене опитах, даже бях в един детски хор от тези, които подготвяха деца за детския фестивал Zecchino d’Oro. Имам няколко участия в конкурси, награди, даже една първа награда, но някак си с оперното пеене не се справих или не го усетих. Но сме пробвали вкъщи с баща ми. Той беше строг учител.

Добрата храна

Когато живеех тук, започнах да готвя за баща ми. Ситуацията с ресторантите в България беше доста зле. С културата на храната и на виното, идвайки от Италия, за мен си беше шок. И реших на шега да направя този блог, където да пускам рецепти. Не само мои, не че съм голям капацитет, но някакви семпли неща, интересни статии, рецепти на шефове по света и лека-полека това се превърна в хоби, а сега и в работа.

Блог In Food Veritas доскоро предаване в БНТ

Искам да мина онлайн, да си правя моето шоу. Имам много идеи, над които сега работя и ги разписвам. Няма да е стриктно само с кулинарни рецепти, защото пиша и за пътувания. По-социално ще е. Идеята ми е да каня хора там, където ще са кухнята и трапезата, да готвим, докато си говорим на различни теми и пием вино, да представяме някакви продукти. Темите ще са различни и ще ги редуваме – сериозни с по-лежерни. Искам да има смях, да сгрешим дори рецептата but who cares – после ще я дадем правилна.

Spread the love
Публикувано от
Още от Вида Пиронкова

Оборище 5 с виртуална 3D изложба за Коледа

Столичната галерия „Оборище 5“ ще зарадва феновете на изкуството с първата си...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ