Акрам Хан: Взаимодействие чрез технологии не е социално

Един от най-известните британски танцьори и хореографи за изкуството в епохата на пандемия и за работата с класическия балет пред сайта АфишаDaily

Акрам Хусеин Хан, кавалер на Ордена на британската империя, е роден през 1974 г. в Уимбълдън в семейството на имигранти от Бангладеш. Още от седемгодишен се занимава с традиционни танци, сред които индийския катак. На 13 години е включен в постановката “Махабхарата” на Питър Брук и по-късно се снима във филмовата й версия. В различни школи и университети изучава съвременен танц и сценични изкуства. През 2000 г. създава своя трупа Akram Khan Company, чиято мащабна постановка Kaash, създадена съвместно с големия скулптор Аниш Капур, е отличена с награда на фестивала Фриндж в Единбург през 2002 г. и сега се възпроизвежда с трупата на Московския театър на името на Немирович-Данченко.

В епохата на пандемия всичко стана цифрово. Това добре ли е или зле?

И добре, и зле. От една страна, позволява ни да останем във връзка, да обменяме информация. Някакви цифрови проекти може и да ни вдъхновят. От друга страна, е лошо, защото това безусловно доведе до трансформация на цивилизацията.

Древните човешки ритуали са били свързани с общността, с обмен на енергия. Пещерният човек, древните ловци и събирачи са били членове на общност. Човекът е социално животно. Взаимодействието посредством технологии не е социално взаимодействие, а взаимодействие с информация. По-рано хората са се събирали, за да събудят всичките си пет сетива чрез музика, танц, история. Ако приемем сегашната трансформация, прехода към цифровизация, за мен това означава, че сме спрели дори да се опитваме да останем хора.

В този нов свят, дори и оставайки свързани, сме все по-самотни – повече, отколкото преди.

Как мислите, човечеството готово ли е за такъв поврат?

Не, не е готово. Самият аз не съм готов. Разбира се,  няма лошо без добро. Мога да съм в непрекъсната връзка с баща ми, който от март заседна в Бангладеш и не може да се върне. Но в света изобщо се случват трагични неща – особено пострада изкуството. Пандемията разрушава съвременното изкуство и много тежко удря артистите.

Те финансово или психологически страдат?

Дайте да разделим нещата. Има много артисти на свободна практика, които не членуват в никакви организации и правителството не ги поддържа. А те са също толкова важни,  колкото и всеки официален институт. Именно на тях им е най-тежко и това ме натъжава.

Големите компании като театри и музеи вероятно ще оживеят, тях ги поддържат финансово и филантропите. Под ударите попада целият ъндърграунд – хората, които и преди не са печелили кой знае колко, но искрено обичат и развиват изкуството. Психологическата страна на въпроса е друга работа. Не само артистите, целият свят е в дълбока психологическа криза. Затова смятам, че трябва да се поддържа изкуството, само то ни помага някак си да комуникираме и да изплуваме. То ни позволява да изразим себе си и да намерим мястото си под слънцето – така, както не ни позволява държавата или патриархалното общество.

С какви думи бихте подкрепили артистите?

Зависи към кого ще са насочени думите ми. Ако говорим за човек, който гладува, думите няма да му помогнат. Осъзнавам, че съм в привилегировано положение: имам семейство, дом. Но ако имате възможност, опитайте се да помълчите и да помислите. Ние като че ли сме забравили, че имаме само една уста. Съвременният човек се държи така все едно има две усти и едно ухо. Или въобще няма уши.

Тази метафора често се среща във вашата работа…

Всичките ми постановки са за това. Моето поколение е изгубило умението да слуша. Престанали сме да слушаме природата, а преди тя се е отделяла отчетливо от всеки наратив. По-рано в митовете винаги се е откроявала идеята, че Земята ни е дадена назаем, че ние сме гости тук. А сега изведнъж ние станахме богове на природата. Вместо да се грижим за нея, ние я насилваме и смятам, че за това е виновен патриархатът.

Смятате ли, че човек трябва да се научи на смирение?

О, загубили сме го отдавна. Отначало западното общество, а след него и източната цивилизация. За нас смирението е знак за слабост. А това съвсем не е така. Погледнете – кой сега е слабият? Достатъчен е един нищожен невидим вирус, за да спре цялата планета. Ние сме на колене и най-накрая видяхме колко е мощна природата.

В своите работи вие често отразявате настоящето и бъдещето. Ще има ли постановка за пандемията?

Сега работя над филм за Международния фестивал в Манчестър. Посветен е на загубата на близък по време на пандемията от коронавирус.

Онлайн или в студио работите?

Поднових работата над спектакъла Creature, чиято премиера трябваше да е в English National Ballet (ENB) през март миналата година, но бе отложена заради локдауна. Сега сме в студио около 30 танцьори. Носим маски, спазваме правилата за безопасност, но какво щастие е отново да си в театъра с танцьорите, дори и да не можем да се докосваме, да не можем да сме близо един до друг! Присъствието на други тела в пространството редом с теб дава съвършено друга енергия.

Как се отнасяте към постановките, направени специално за цифрово гледане?

О, обожавам ги. Разбира се, не всеки може да създаде в този жанр нещо добро. Пълно е с всякакви боклуци. Също както в театъра впрочем. Виждал съм няколко потресаващи неща, но повечето са просто съществуващи вече постановки,  пренесени в цифровата реалност. Самият аз правя нещо като за екран, отчитайки тази съвсем нова форма на общуване със зрителите, работя различно. И затова неохотно разрешавам да се снимат и да се транслират мои неща, създадени за театъра. Те трябва да бъдат гледани на живо.

На живо може би скоро ще видим вашия Kaash в театъра на Станиславски и Немирович-Данченко.

О да, предвкусвам го. Няма да успея сигурно да присъствам лично, но ще следя премиерата. Това е моята първа постановка с руска трупа – много ми харесва да работя с тях. Много уважавам руската традиционна култура, нейната история, руските приказки, книги и, разбира се, класическия балет. Най-накрая мога да споделя своя опит с руските танцьори. Голяма радост!

Не се ли боите, че класическите балетисти трудно ще възприемат вашата модерна хореография?

Трябва да призная, че започнах да разбирам как да работя с класическите танцьори. Започнах с известната френска балерина Силви Гилем, поставяйки за нея дует. След това  работих с трупата ENB. И вече разбирам как да открия своя глас в техния класически език. Kaash бе създаден не за класическото балетно тяло, но ще бъде изменен и адаптиран така ,че да е подходящ за танцьорите.

Spread the love
Tags from the story
,
More from divamagazine.bg
Обраха дома на Джони Деп
Тежката серия, в която влезе Джони Деп, няма край. След делата срещу...
Read More
0 replies on “Акрам Хан: Взаимодействие чрез технологии не е социално”