Миячка на чинии става муза на Кристиан Диор, като първа счупва стереотипите за модели и въвежда в макиажа очната линия
През 2018 година президентът на Асоциацията на казахстанците във Франция (АКФ), икономист и автор на Forbes.kz – Берлин Иришев, вижда в антикварен магазин картината на Леон Цейтлин «В гардеробната». От портрета го гледа разкошно облечена жена с азиатски черти на лицето. Иришев все още не знае, че купува единствения живописен портрет на Алла Илчун, девойката с котешки очи, работила с Кристиан Диор и Ив Сен Лоран, първия супермодел от 50-те години на ХХ век с красота, различна от тази на англосаксонките.
Заинтригуван от нейната съдба, Иришев започва дълго проучване за нея с желанието да направи историята й достъпна за читателите на бъдеща биографична книга. Събира екип, с чиято помощ издирва трошици от живота на тази мистериозно изчезнала от модния подиум жена, на чийто гроб в Парижко предградие не са написани нито рождената й дата, нито датата на смъртта й. Година по-късно в Казахстан излиза “Музата на Dior. Историята на Алла Илчун”, а година по-късно и 52-минутен документален филм.
Една Пепеляшка от Далечния изток
Екзотичната си външност Алла дължи на руската си майка и баща-казах. Куантхан Елшин е железопътен инженер, командирован в Харбин, Китай, да участва в строителството на железницата. Там той среща и се влюбва в 13 години по-младата от него оперна певица Тамара Михайлова, дъщеря на царски генерал от Санкт Петербург. Алла е единствената им дъщеря, като за нейна рождена година се приема 1926-а, макар да има съмнения, че е с пет години по-възрастна. Когато в Манджурия нахлуват японците, семейството решава да се премести в Шанхай. Но не успява. Елшин урежда жена му и дъщеря му да се качат на норвежки кораб, отплаващ за Франция. Самият той остава и по-нататъшната му съдба е неизвестна. Има слухове, че при опит за бягство е заловен и изпратен в ГУЛАГ в Караганда, както и че е осъден на смърт по бързата процедура и убит от комунистите.
Тамара и Алла успяват да се доберат до Париж. Но животът им там в началото съвсем не прилича на приказка. Или по-скоро прилича, но на страшна приказка. Майката издържа себе си и дъщеря си, пеейки пред руската общност или по ресторанти.
По време на Втората световна война Алла се присъединява към Съпротивата. Включва се в партизанското движение, става свързочничка и доста време се грижи за ранени войници рамо до рамо с графиня Анастасия Волконска и Ариадна Скрябина, дъщерята на композитора Александър Скрябин, загинала от случаен куршум през 1944 г.
След войната Алла дълго не можела да се съвземе. Била принудена да се цани в ресторант като сервитьорка и миячка на чинии. Обаче съдбата имала други планове за нея – да й подари
печеливш билет от житейската лотария
Има две версии за това как младата жена е попаднала при Мосю Диор, един от новите кутюрие, изграждащи своя бизнес в следвоенните години, когато хората имали нужда от красота и разкош. Едната от тях е, че сама е отишла на обявения от него конкурс, но попаднала на все още неотворената модна къща, по чиято фасада работели строители и бояджии. Алла се върнала разочарована, без да знае, че един от работниците бил самият Кристиан Диор, на когото не убегнали нейните перфектни пропорции и еззотичната й красота с високите скули и дръпнатите очи. Няколко дни по-късно я намерили в ресторанта, където работела, и я поканили да се срещне с него.
Втората и много по-вероятна версия е, че Алла, която не е мечтаела да бъде модел, придружила своята приятелка Тамара, певица в кабаре. За да й стиска палци в коридора пред ателието на Диор. Но каква била изненадата й, когато една от сътрудничките на Диор казала, че той иска да се види именно с нея. Преоблекли Алла в рокля, сложили яркочервено червило на устните й, взели мерките й и я помолили да изчака. Скоро й съобщили, че е преминала успешно конкурса. Тогава тя още не подозирала, че след няколко години ще получи званието “Музата на Диор”, който, впечатлен от обиколката на талията й – 47 см. – я избрал да участва в демонстрацията на първата му колекция. Обаче веднага сграбчила шанса, даден й от съдбата. През 1947 година започнала като модел и само след няколко години станала една от най-търсените манекенки в ПарижИзвестно е, че Алла била с доста сложен характер, меко казано. Ала Диор й прощавал всичко, разбирайки, че тя е неговата ракета носител към големия успех на модната сцена. Роклите, обличани от нея на ревютата, се разпродавали мигновено. А почитателките на Модна къща Dior нараствали лавинообразно, като сред тях била и самата Марлене Дитрих.
