„Всяко нещо, което някога бях направила, казала, помислила, ме беше довело тук. Нещата, които не бях направила – още повече.“ Може би това кратко, но изключително точно изречение от новия роман на Ирен Леви „Ангелски данък“ обобщава най-ясно историята на 240 страници.
„Ангелски данък“ води читателите си из горещите улици на Катания, Сицилия, чиито вкусове буквално може да се подушат, а пулсът й – да се усети. Скачайки между детството на героинята си София и мига, в който тя стъпва в Катания, Ирен Леви ни запраща в света на една жена, пъстра и объркана. Животът й е на кръстопът. Тя се намира в онзи четириъгълник, в който всяка посока води след себе си важни последствия, и трябва да вземе решение. И София го взема като повечето жени със сърцето, а не с разума, за да плати, както го нарича тя, своя „ангелски данък“. Така се озовава сред лозята на Микеле и Моника – красиви, удивителни, спокойни, които имат всичко освен дете. С развята рокля и рошава коса тя стъпва из миризмата на риба в Катания.
Историята на София най-вероятно ще ви удари няколко силни шамара, а може и да ви разплаче. Ще ви накара обаче да си спомните за своите детски дни, за своите решения, за майка ви, за детската площадка и първите любовни трепети. Ще ви накара да пожелаете отново да сте там или дори да сте се опитали да направите онези страшни неща, които тогава са ви се стрували невъзможни. Защото смелостта и фантазията на детството са от най-хубавите мигове в живота. А смелостта, която човек е запазил и като възрастен, и емоцията, която това му носи, е нещо, което всеки трябва да съхранява в себе си, докато може.
Приключението на София в Сицилия и в детските й мигове – през щастие и тъга, е приключението на всяка жена. И е пъстро, и тъжно, и поучително. Като самия живот.
