Били Типтън: Фалшивата нота в джаза

Сутринта на 21 януари 1989 г. даровитият джаз музикант Били Типтън губи съзнание в дома си в Спокейн, щата Вашингтон. Синът му Уилям звъни на Спешна помощ и когато парамедиците разкопчават пижамата на Били, за да го реанимират, се натъкват на нещо неочаквано. Джазменът, който е имал поне пет приятелки и съпруги, както и трима осиновени синове, всъщност е жена. „Баща ви правил ли си е операция за смяна на пола“, питат смаяния Уилям, който поклаща глава не по-малко шокиран от тях.

Шокирани от новината са и останалите му двама синове, съпругите му, както и музикантите, с които е обикалял джаз сцените. С две думи – всички.

30 години оттогава историята на Били Типтън не спира да интригува психолози и биографи и да вдъхновява писатели и режисьори. На неговия живот е посветена операта Billy по музика на Тимъти Брок и либрето на Браян Уилис. Отново за него е пиесата Stevie Wants to Play the Blues на Едуардо Мачадо и джаз мюзикъла The Slow Drag на Карсън Крайзър. На български излезе книгата „Тромпет“ от Джаки Кей, отново инспирирана от Типтън. А в биографията му Suits Me: The Double Life of Billy Tipton литературоведката Даян Мидълбрук разкрива тайните на един причудлив живот, белязан от любовта към джаза с цената на всичко.

Съвършена мимикрия

Дороти Люсил Типтън, както е истинското име на Били, се ражда в Оклахома през 1914 г. Баща ѝ е авиатор и механик, от майка си пък наследява музикалния талант, който се проявява още в ранна възраст.

На 19 години Дороти е привлечена от джаза, който по това време изживява златните си години особено в Оклахома сити и Канзас сити, където тя израства. Но джаз сцената е запазена само за мъже и една млада жена няма никакъв шанс да се качи на нея. След множество провалени опити да си намери работа Дороти решава да опита по друг начин. Пристяга гърдите си с парче стар чаршаф (по разкази на братовчед ѝ), облича мъжки дрехи и се явява на прослушване. И чудото става – назначена е на мига като саксофонист, макар че пианото е нейната сила, и тръгва с групата на турне. Годината е 1934-та, Голямата депресия е съсипала милиони животи, но Дороти има работа.

Всъщност момичето получава името Били от баща си, за когото в началото това е просто забавна игра. Но когато няколко години по-късно става ясно, че трансформацията ѝ е постоянна, той прекъсва отношения с нея. Вече като Били тя мимикрира до съвършенство – гласът ѝ се превръща в тенор, изражението, походката и маниерите ѝ са на наперен и добре облечен млад мъж. „Тя“ вече е „той“ и така ще бъде през следващите 50 години.

Макар и висок едва 1.60, Били възприема подчертано мъжко поведение. Пуши, пие, разказва мръсни вицове и се подиграва на „обратните“. При все това избягва конфликтите, особено онези, които може да доведат до ръкопашен бой. Бръсне се демонстративно, но винаги заключва вратата на тоалетната, особено през онези няколко дни в месеца.

Днес тези прояви вече не са запазена мъжка територия, но по онова време явно са били достатъчни, за да заблудят всички наоколо – дори колегите музиканти, с които Били пътува из страната и споделя автобуси и мотели. Винаги внимателен, винаги нащрек да не бъде хванат. И ако донякъде е изненадващо, че колегите му не са го разкрили, още по-изненадващо е, че не са го направили и най-близките му.

Жени, жени

Най-удивителната част от живота на Били Типтън са отношенията му с жените – той определено не живее като отшелник. Първата му приятелка Нон Ърл Харъл е с 14 години по-възрастна от него танцьорка и вероятно бисексуална, тъй като знае истината. Връзката им продължава от 1934 до 1942 г.

Следващите обаче не я знаят или поне така твърдят. Биографите на Типтън смятат, че е подбирал жени по-затворени, с пуританско възпитание и никакъв сексуален опит или пък такива, които не се интересуват особено от секса. Той пък от своя страна е мил, внимателен, ненатрапчиво грижовен и умее да създава близост, без да привлича внимание.

През 1946 г. Били заживява с Бети Кокс, 18-годишна срамежлива красавица, оприличавана на София Лорен. „Той беше спретнат, чист и никога не използваше груб език с мен – разказва Бети. – Беше толкова сладък с искрящите си сини очи и меката си кожа. Ако трябва да кажа какво харесвах у него, най-напред беше чувството му за хумор. След това внимателното му отношение. Много рядко се разгневяваше и се стремеше да направи другите щастливи.“

Spread the love
Публикувано от
Още от Дона Делова

Бъдеще предварително време

Откак свят светува, хората се вълнуват какво ще им донесе бъдещето. Жреци,...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ