„Бялата дама“

Новият роман на Сергей Лебедев ни връща към началото на войната в Украйна

„Изключете телевизора и го прочетете – казва Нобеловият лауреат за литература Светлана Алексиевич за Сергей Лебедев. – Той пише не за миналото, а за настоящето.“ И наистина награждаваният руски писател разплита сложното минало на своята родина в романите си, но не от любопитство, а защото това минало е проблем и отчасти битие за съвременниците му. Затова книгите на Лебедев са толкова нужни – те са важна част от справянето с миналото – процес, труден за всяко общество. Сергей Лебедев не е специалист по руска история, макар да познава отлично материята. Не е поет, макар прозата му да е лирична, чувствена и вдъхновяваща. Не е гневен, макар да има основание да бъде такъв като руснак. Въпреки това той е смирен и мъдър. Неговите романи са вид катарзис, чрез който руският човек се отърсва от вина, мъка, страх и състрадание, породени от комплексното си минало, а вече и настояще. Сергей Лебедев е руски журналист, писател и дисидент, автор на седем книги. Още с дебюта си „Предел на забравата“ получава международно признание, а романът му „Дебютант“ е номиниран за две от най-престижните европейски литературни награди – „Ангелус“ и „Ян Михалски“.

Сборникът му с разкази „Титан“ също е високо оценен от критиката и читателите, но според мнозина големият му шедьовър е неговата най-нова книга – „Бялата дама“. В нея авторът тръгва по следите на паметта, ненаказаното зло и трансформацията на Русия в държава с отявлено фашистки белези. „Бялата дама“ връща към първите дни на войната в Донбас през лятото на 2014 г. Действието на романа се развива в рамките само на пет дни в миньорско селище, току-що окупирано от руски части без отличителни знаци. В шахта на закрита мина се крият следи от стари престъпления – телата на евреи, убити от нацистите, но и на руснаци, загинали от ръката на свои сънародници. Съществен елемент в книгата е и свалянето на малайзийския „Боинг“ от донецките сепаратисти, съпроводено от мародерство и заграбване на всичко възможно от жертвите на самолета: пари, бижута, дори плюшени играчки. На фона на тази атмосфера и ключов момент в развитието на международните отношения в региона при зараждането на една война, Лебедев вплита лични емоции на героите си и исторически пластове, за да покаже как миналото продължава да определя настоящето. С този текст писателят за пореден път поставя ярък акцент върху темите за паметта и безнаказаното престъпление. Още през 2023 г., когато Лебедев идва в България и се срещна с читатели, критикува войната в Украйна. Превръщайки се в един от най-актуалните съвременни писатели, той ни разтърсва с творба за битката между светлината и тъмнината, разгръщаща се пред очите ни. Защото някой трябваше да разкаже как е започнала войната. Да опише чистото зло като най-незаличимата мръсотия в този свят. „Не са много романите, написани от гледна точка на това, което се случва в Русия днес“, казва в интервю за „Ню Йорк таймс“ писателят. И се впуска именно в това: да изследва трагедиите и проблемите на настоящето.