Владина Цекова: Щастието е поведение и характер

Някъде през 80-те години на XIX век писателят Марсел Пруст попълнил въпросник на английски, даден му от неговата приятелка Антоанет – дъщеря на тогавашния френски президент. Години по-късно този лексикон ще получи неговото име и ще продължава да разкрива любопитни подробности за всеки, който отговори на неговите 31 въпроса. Днес събеседник на D!VA  е пътешественикът Владина Цекова.

Главната черта на характера ми? Вярата. Добронамереност, често наивна, но си я обичам, защото ми е важна добрата енергия. И може би търпението. Качеството, което желая да видя у един мъж? Да е широко скроен, умен и да живее в радост и с чувство за хумор. Да има стил, да може да танцува, да е фешън, чист, да има широка обща култура, да чете книги, да обича киното, театъра, музиката и въобще изкуството. И… да обича да пътува. Качеството, което предпочитам у една жена? Да е силна, можеща и да не припада пред елементарните уловки на мъжете. Да си знае цената и да знае как да се грижи за себе си. Качеството, което най-много ценя у приятелите си? Безусловната отдаденост и готовност да са до теб, когато, където и по какъвто и повод да е. Обичта въпреки разстоянията и времето. Главният ми недостатък? Прекалено вярвам на хората и съм наивна. Любимо занимание? Четенето, пътуването и пътешествията, медитацията, да съм сред природата, да пея, да се срещам с непознати, с които да си говоря. Да се разхождам безцелно и безгрижно във всякакви селца и градчета навсякъде по света и у нас и да се любувам на свободата да правя каквото си искам. Мечтата ми за щастие? Нямам мечта за щастие. То си е с мен и у мен винаги. Щастието е поведение и характер. Какво би било най-голямото ми нещастие? Болката от проявена несправедливост, агресия и жестокост към живо същество, като тук поставям хора, животни и дървета. И разбира се, когато си отиде близък до сърцето ми човек. Какво бих искал да бъда? Искам да съм мисионер и да съм отдадена в помощ и служба на деца или възрастни в някакво място у нас, в Африка или където и да е. В коя страна бих желал да живея? Където си тежа на мястото – в България. Но ако съдбата ме изпрати някъде да поживея известно време – може би бих избрала Португалия, Италия или някоя екзотична и по-примитивна страна с добри и сърцати хора. Предпочитан от мен цвят? Тюркоаз ми е любим. Любимо цвете? Градинското цвете Космос. Баба ми го наричаше Момиченце. Предпочитана птица? Обичам щъркелите и лястовиците. Любими автори в проза? Жорж Санд, Маркес, Елиф Шафак, Вонегът, Достоевски, Милан Кундера, Фицджералд, Булгаков, Хемингуей, Марк Твен, Толстой, Дашиъл Хамет, Емил Зола, Робин Шарма, Дъглас Адамс, Керуак, Стайнбек, Захари Карабашлиев, Блага Димитрова, Димитър Талев, Георги Господинов, Иво Иванов, Юлияна Антонова Мурата, Алеко Константинов, класиците ни… Любими поети? Емили Дикинсън, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Валери Петров, Иван Вазов, Лора Динкова, Иван Динков, Борис Христов, Яворов, Багряна, Дора Габе, Мира Дойчинова, Маргарита Петкова, Христо Фотев, Добромир Банев, Михаил Белчев, Рада Москова. Герои от романи? Джей Гетсби, княз Андрей Болконски, Том Сойер, Хъкълбери Фин, Шамс от Тебриз, овчарчето Сантяго, Ел Дънкъл, Бернар Мопра. Любими героини от романи? Султана на Димитър Димов, Камий на Керуак, Ирина от “Тютюн”, Пипи Дългото чорапче, Ана Каренина, Едме. Предпочитани композитори? Верди. Джакомо Пучини, Чайковски, Шопен, Морис Равел, Бетовен, Моцарт, Рихард Щраус, Нино Рота, Джордж Гершуин, Паганини, Енио Мориконе. От българските – Стефан Димитров, Борис Карадимчев, Краси Гюлмезов, Румен Бояджиев. Да не пропусна Петър Дънов Учителя. Любими художници? Златю Бояджиев, Владимир Димитров Майстора, Ван Гог, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Клод Моне, въобще големите от Ренесанса, виетнамката Фан Ту Транг, Уилям Хенриц, Фрида Кало, Пол Гоген, Иван Тафров. Моите герои в реалния живот? Хората, които дават добър пример и са вдъхновяващи и докосващи с това, което правят, и са: Биляна Савова, Милен Врабевски, Йордан Камджалов, Иво Иванов, Антония Йорданова, Лео Кадели, отец Иван, Дария Хулка, Силвия Стойчева, Теодоси Теодосиев, Тони Димитрова. Моите героини от историята? Мария Атанасова, Баба Тонка Обретенова, майката на Васил Левски – Гина Кунчева, Елеонора Българска, Стиляна Параскевова, Райна Княгиня, Ане Франк, Маргарет Тачър, Анджела Дейвис. Любими имена? Дона, Рада, Гена, Василя, Марко, Драган, Богдан, Хубен, Бела, Ясна, Славея, Траян, Гроздана, Вихрен, Пейя, Зора, Дара, Яна, Митра… Какво мразя повече от всичко останало? Нищо не мразя. Не обичам студено и студени, нелюбезни, нетактични, лоши хора, не обичам да се ограничава свободата ми, не обичам да мрънкам. Исторически характер, когото презирам най-силно? Чак пък да презирам…Но не понасям опиянението на властимащите диктатори като Хитлер, Сталин, Пол Пот, Пиночет, турския лидер в момента и ред самозабравили се и потискащи свободата и потъпкващи правата на хората. Военно действие, от което най-силно се възхищавам? На никакво военно действие не се възхищавам. Реформата, която ценя най-много? Реституцията е добра реформа. Облагородяването на пространствата за живеене – градове, села, квартали, също е добра реформа. Природната дарба, която бих искал да притежавам? Каквото ми е дал Господ – това е. Как бих искал да умра? Тихо, спокойно, без да притеснявам близките ми с каквото и да е. Сегашното състояние на духа ми? Спокойно, лежерно, творческо и мечтателно, защото вярвам. Грешки, които най-лесно бих простил? Прощавам, но не забравям. Не прощавам предателството и агресията. Прощавам най-лесно грешките на растежа на детето си. Девиз? Не живея водена от девизи и клиширани пътеводни изрази, но да кажем, че ми харесва, че Господ обича силните.

Spread the love
Tags from the story
More from divamagazine.bg
Нейно Величество – поп икона
Елизабет II бе вдъхновение не само за обикновените хора, а и за...
Read More
0 replies on “Владина Цекова: Щастието е поведение и характер”