Най-продаваният луксозен шал в света представя неразривната връзка на модата с изкуството и попкултурата
„Шаловете са фантастичната част на Hermes”, заявява Бали Баре, бивш креативен директор на отдел „Коприни” в легендарната модна къща. От създаването си през 1937-а коприненото carré (квадратен шал) присъства неизменно в предложенията на Hermes. Неразривно свързан с най-стилните имена на миналото, със знаменитости и кралски особи, шалът излъчва аурата на вълшебен обект. Одухотворен от илюстрациите на художници и артисти от целия свят и произвеждан единствено в Лион по технологията на първия създаден от Hermes прототип, той е много повече от моден аксесоар. Шалът Hermes комфортно се настанява на корици на списания, във филмови продукции, в аукционната къща за предмети на изкуството Sotheby’s, както и върху гербовите марки на Великобритания от 1968-а заедно с кралица Елизабет, която го използва за забрадка.
Ефектът на модната икона
Коприненият шал Hermes единодушно е провъзгласен от знаменитостите за моден артефакт с вечен статут, едновременно произведение на изкуството и уникален аксесоар с практична стойност, кодирал наследството на една от най-старите френски модни къщи. Препратки към седларския занаят, от който още в началото на XIX век води началото си империята Hermes, неизменно присъстват в илюстрациите, принтирани върху него. Така съвсем естествено продуктът е припознат от кралица Елизабет, запалена почитателка на конните спортове, която го превръща в задължителна част от униформата си за езда и в любим аксесоар при наблюдаване на конни надбягвания и крикет. За да предпазва прическата си, на главата си го поставя също и модната икона Джаки Кенеди Онасис. Практичен за лайфстайла на знаменитостите от миналия век, шалът носи и задължителната за 60-те и 70-те години доза блясък, която кара друга модна икона – Одри Хепбърн, да заяви, че „се чувства като истинска жена, красива жена“ най-вече когато носи копринен шал. Закономерно през 1956-а тя се появява на корицата на списание Life именно с Hermes на врата. През същата година още по-шеметно в светлините на прожекторите и в обектива на фотографите го поставя филмовата знаменитост и принцеса на Монако Грейс Кели. Почти като легендарната Бианка Джагър, която влиза в Студио 54 на кон, Кели се появява за събитие на яхтата на Аристотел Онасис със счупена ръка, елегантно пристегната с шал Hermes като превръзка. През годините продуктът завладява гардероба на Катрин Деньов, Брижит Бардо, София Лорен и дори на оперния певец Лучано Павароти, който приживе е колекционер на копринените carre-та.
Вълшебно раждане
Онова, което различава продукта на френската модна къща от всички останали на пазара и го превръща в почти вълшебен предмет обаче, са уникалните истории, които разказва още от раждането си. Първият шал Hermes, наречен Jeu des Omnibus et Dames Blanches,е създаден през 1937-а – точно сто години след основаването на модната компания. Вдъхновен от популярната тема на деня – прохождащата транспортна мрежа на Париж, той представя конски карети. Мозъкът зад коприненото изобретение е Робер Дюма, член на фамилия Hermes. Той избира тъкана коприна като материал за новия си продукт – най-здравия текстил за времето си, използван за направата на жокейски облекла. Със своята свежест и одухотвореност шалът бързо привлича огромна клиентела и с годините се превръща в основа на предлагането на Hermes. И до днес темите, цветовете и принтовете, използвани върху текущите колекции шалове, често се прехвърлят и върху облеклата на модната къща. Със своите детайлни многоцветни картини, принтирани върху квадратната материя, веднъж завързани на врата, шаловете се превръщат в уникална абстрактна композиция от цветове. Илюстраторът на Jeu des Omnibus et Dames Blanches Hugo Grygkar е първият дизайнер на Hermes. Шаловете му се раждат след дълъг креативен процес в тясно сътрудничество с представители на семейството. Вдъхновени от всевъзможни ежедневни теми и артефакти от личната колекция на фамилия Hermes, те по уникален начин запечатват хода на историята и идентичността на компанията върху модния продукт.
В търсене на авангарда в изкуството
И до днес, точно както през 1937-а, стъпките по създаването на коприненото carre остават същите и отнемат близо две години от началната концепция до финализирането на продукта и ръчното му пришиване.„Хората често мислят, че за шаловете използваме идеи от архивите, което не е съвсем вярно – казва движещата сила на отдел „Коприни” Бали Баре. – В голямата си част съвременните ни шалове са произведения на млади таланти“, допълва тя, защото през годините успява да открие нови творци от всички точки на света. Сред тях е Върджини Жаме, илюстратор на детски книги, забелязана случайно от Баре в книжарница, докато подписва новата си книга. Поканена е за колаборация заради уникалния си небрежен стил. Един от създадените от нея шалове – Belles du Mexique(от 2007 г.), на пръв поглед изглежда като разноцветни точки върху черен фон. Погледнат отблизо обаче, той разкрива мексикански танцьорки в традиционни носии от птичи поглед. До невъобразимата и изключително красива концепция се стига след дълъг брейнсторминг.
Към днешна дата съществуват повече от 2000 шала с уникални принтове, създадени от около 150 художници с различен стил. Пред тях Hermes поставя само едно ограничение – без теми за секс или кръв. Освен към работа с млади таланти модната къща се насочва и към по-специален проект – „Произведения на изкуството върху коприна“, за който върху шаловете рисуват утвърдени съвременни творци. Ход, който според платформата за съвременно изкуство Artnet „поддържа дизайна на carre-то свеж“. За тези специални колаборации от модната къща избират творци в сферата на концептуалните и визуалните изкуства и дори на философията. Така бекстейдж кадрите от работата им с фотографа и архитект Хироши Сугимото (който принтира върху шала свои полароидни снимки, запечатали първите лъчи на сутрешното слънце), концептуалния художник Даниел Бюрен (представил свои фотографии в цветни филмови рамки) и художника и скулптор Хулио льо Парк (превърнал в шалове своите експерименти с цветовете и пространството) приличат повече на снимки от музей на съвременното изкуство, отколкото от модно ателие.
