Някъде през 80-те години на XIX век писателят Марсел Пруст попълнил въпросник на английски, даден му от неговата приятелка Антоанет – дъщеря на тогавашния френски президент. Години по-късно този лексикон ще получи неговото име и ще продължава да разкрива любопитни подробности за всеки, който отговори на неговите 31 въпроса. Днес събеседник на DIVA! е… Пламен Манасиев
Роденият в Бургас актьор завършва ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Николай Люцканов и от 1990-а е част от трупата на Театър „София“. Всеки ден е в домовете ни чрез телевизионния апарат, а златният му глас дублира почти всички големи актьори в чуждоезични филми, реклами и др. Участва в над 20 чуждестранни филмови продукции, сериалите „Стъклен дом“, „Под прикритие“, филмите „Вила Роза“ (Награда за главна мъжка роля на НФА), “Бензин” и много други. А в момента снима една от ключовите роли в новия сериал на режисьора Мартин Макариев „С река на сърцето“ за Нова телевизия, който започва в средата на септември.
Главната черта на характера ми? Две са, няма как да бъде само една. Търпеливост и съобразяване с обстановката около мен, със ситуацията и с другите хора.
Качеството, което желая да видя у един мъж? Без съмнение доблест. Такава, каквато е имало навремето и каквато днес вече липсва.
Качеството, което предпочитам у една жена? Нежност и интелигентност.
Качеството, което най-много ценя у приятелите си? Тяхната отдаденост и честността.
Главният ми недостатък? Може би прекалената търпеливост и това, че с годините съм се научил да броя до 1000, а не както беше до 10.
Любимо занимание? Риболовът. За съжаление, все по-рядко имам възможност да му се наслаждавам.
Мечтата ми за щастие? Да остарея на хубаво място, заобиколен от най-близките си хора и от приятели, и те да бъдат здрави.
Какво би било най-голямото ми нещастие? Загубата на близък човек – приятел или човек от семейството, и не бих искал това да ми се случва често.
Какво бих искал да бъда? Със сигурност птица. Сънувал съм, че летя – няма толкова красиво преживяване.
В коя страна бих желал да живея? Аз съм влюбен в Италия, но много близка чувствам Гърция. Обожавам тази страна. Нямам нищо против да живея и в България, но в една по-различна България.
Предпочитан от мен цвят? Синият, цветът на морето, на небето…
Любимо цвете? Нямам.Обожавам цветята в природата в цялото им богатство и пъстрота, в това, което дават дори само от един поглед.
Предпочитана птица? Чувствам се много свързан с щъркелите, може би защото за мен са символ на идването на пролетта, на нещо хем повтарящо се, хем всеки път ново.
Любими автори в проза? Имам страшно много любими автори, които пишат проза. Наскоро имах щастието да озвуча като аудиокнига „Последното изкушение“ на Казандзакис. Може би е имало защо и нека той да бъде един от любимите автори.
Любими поети? Христо Фотев, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов. Има много още талантливи български поети. А световната поезия е нещо безкрайно.
Герои от романи? Дон Кихот, може би заради близостта на характерите ни, идеализма и поради това, че аз също обичам да се бия понякога с вятърни мелници.
Любими героини от романи? Не знам дали имам любими героини от романи.Предпочитам любимите ми героини да са от театрални пиеси, може би заради естеството на работата ми.
Предпочитани композитори? Съвсем първосигнално и без замисляне – Верди.
Любими художници? Изключително много харесвам българските художници, точно поради това не мога да си позволя лукса да пропусна някого от тях и по този начин да не им отдам заслуженото. А иначе Леонардо е мерната ми единица. Разбира се, и Микеланджело.
Моите герои в реалния живот? Обикновените хора, които без мрънкане, без парадиране, без шумотевица създават ежеминутно нещо ново и успяват да се преборят с трудностите, без да афишират личния си пример в това преборване с трудностите на живота.
Моите героини от историята? Жана д’Арк, но истинските героини са жените майки, които се грижат за децата си. Майките на децата със специални потребности и в неравностойно положение.
Любими имена? Това са имената на моите баби, дядовци, най-близките ми хора, семейството ми, приятелите ми. Константин, Ламбрина, Пройка, Георги, Димитринка, Светла, Тодор, Илияна, Асен.
Какво мразя повече от всичко останало? Лъжата и предателството.
Исторически характер, когото презирам най-силно? Вероятно Хитлер е един от историческите характери, които заслужават презрение. Но аз не обичам да презирам, камо ли пък исторически личности. Тях ги е осъдила историята и ги е презряла.
Военно действие, от което най-силно се възхищавам? Не мисля, че има военно действие, на което да се възхищавам. Войната за мен е най-безсмисленото нещо на света. Да не говорим за последствията от нея.
Реформата, която ценя най-много? Премахването на робството във всичките му форми навсякъде по света.
Природната дарба, която бих искал да притежавам? Бих искал да мога да летя, за да обикалям и да се наслаждавам отгоре на това, което ми е дала природата, съдбата, на красотата.
Как бих искал да умра? Бих искал да се издигна на 10 000 метра и да усетя красотата на свободното падане, така да приключа.
Сегашното състояние на духа ми? Вътрешен баланс. Опитвам се да го запазя и да го използвам в трудните моменти, с които се сблъскваме ежедневно.
Грешки, които най-лесно бих простил? Неволните, които са направени без зла умисъл и без идеята да навредят някому.
Девиз? Това е девизът на моята зодия „Овен“ – „Аз съм“! Това е и моето усещане, без да се обвързвам непременно със зодиакалните послания.
