Честно казано, не съм особен почитател на флоралните парфюми. Личните ми предпочитания се движат по-скоро по оста кисел плод-подправки-дърво-мъх, които дават една загадъчна утаена мекота на ръба на амбивалентното. Флоралните аромати в по-голямата си част ми стоят жизнерадостно, но еднопластово, без особено развитие и дълбочина (в добрия случай) или натрапчиво, със задушлива сладост и капка или повече вулгарност и простащина (в лошия). Затова ги подминавам, освен ако не са ми специално препоръчани или няма някакъв друг повод.
Този път поводът е Mon Guerlain Florale, който излезе в началото на 2018 г. като по-цветна и лека версия на Mon Guerlain от 2017 г. И понеже ви представям не само аромати, които са ме впечатлили през последните години, а и такива, които са новост (или поне частична новост в случая), решавам да го тествам.
Най-напред ме плисва лавандулата с една бистра и хладна, почти одеколонова свежест, която моментално ми извиква спомен за лавандулови поля в края на юни, ярко синьо небе с бели облаци тук-там и кристален утринен въздух часове преди жегата. Плътно по петите я следва ванилията, която омекотява острите нотки, добавя женственост и не позволява на аромата да завие към бръснарницата. Бих казала, че долавям и капки карамел и мед, макар да ги няма в нотките.
При все това Mon Guerlain Florale не завива и към сладкарницата. Острото и сладкото си партнират перфектно в една въздушна и нежна, но непреиграна женственост. Ароматът е праволинеен – не в смисъла на „скучен“, а по начина, по който излизаш да се разходиш в лятна утрин и знаеш точно къде отиваш, без да се разсейваш с излишни колебания, драми и непредсказуемост. Красотата му е точно в тази освобождаваща простота и в лекотата, естествени като дишането.
Макар и свеж, това не е цитрусов парфюм и бергамотът от връхните нотки се усеща само като послевкус – добавя кисел нюанс към сладостта след първите час и половина-два, когато ванилията започва да доминира. Постепенно в градината разцъфват деликатен божур и чувствен жасмин, а ирисът и сандаловото дърво добавят накрая онзи луксозен пудрен шлейф, който е характерен за парфюмите на Guerlain. Цялостното ми усещане е за съвършен баланс на съставките, които се допълват, подкрепят се и се пазят от залитане в една или друга крайност.
Нека не ви подвеждат приказките ми за градини и простота – Mon Guerlain Florale не е пасторален парфюм. Може да отидете с него на пикник, разбира се, но ще е прекрасен и в офиса. Не са толкова много флоралните аромати, които успяват да стоят далеч от бонбонената инфантилност и натрапчивата сладост, но този го може. Съумява да бъде едновременно цветен и свеж, изчистен и лесен за носене, но и изискан и елегантен. Каквото и да си говорим, Guerlain си е Guerlain – класа!
Mon Guerlain Florale е лансиран през 2018 г., а зад него стои Тиери Васер, парфюмеристът на Guerlain от 2008 г. насам. Интересното е, че той е първият парфюмерист на марката, който не е от семейство Герлен, но те го наричат своя осиновен син. И с право – Васер вече се е доказал с Dior Addict за Dior, а за Guerlain прави още впечатляващи парфюми – Idylle, Habit Rouge l’Eau, няколко от поредицата Aqua Allegoria, както и реинтерпретациите на знаковия La Petite Robe Noire и легендарния Shalimar.
Spread the love
