Фразата на проф. Юлиян Вучков е приложима като оценка на визията на все повече класически изпълнителки, предизвикали дебат дали минималистичното им и предизвикателно секси облекло опошлява класическата музика
Гледам запис от рецитала на Юджа Уанг, на който тя свири Шопен в Италия. На сцената се появява облечена в лъскава синьо-зелена минирокличка с гол гръб и с убийствено високи токове. Ако не са те – обувките, китайката би могла да бъде възприета като част от акробатична циркова трупа. Пианистката обаче съвсем не разчита на визия и на провокативно облекло, за да закове вниманието на публиката, която я следва като хипнотизирана и по време на изпълненията й не смее да се покашля. И на Юджа въобще не й пука за мнението на музикалните критици, които са в постоянен спор дали трябва да се игнорират късите ѝ поли, които едва прикриват задните ѝ части, докато свири, садистичните високи токчета, пайетите и вида на звероукротителка.
Юджа е една от първите лястовици на новия дрескод в сценичните изяви на класическите музиканти. Загърбила вечерната рокля и удобството на обувките със средно висок ток, китайката демонстрира сексапила си в дръзки облекла, смятани доскоро за запазена марка на актрисите и поп певиците. За нея специално проектира рокли Роберто Кавали, като някои от тях наистина приличат на циркови костюми. Публиката обаче ги “преглъща” и я боготвори заради брилянтната техника, която Юджа, родена на 10 февруари 1987 г. в Пекин, развива и усъвършенства от шестгодишна възраст. Майка й е танцьорка, а баща й – перкусионист. Юджа се шегува, че е избрала пианото, за да може да седне, тъй като е „твърде мързелива“.
Завършва Централната музикална академия в китайската столица и Музикалния институт във Филаделфия, САЩ. През 2007-а се налага да замести знаменитата пианистка Марта Аргерих на концерт в Бостън. С изпълнението си на Концерт за пиано и оркестър №1 от Чайковски взривява залата. „До последното движение публиката стоеше и ревеше“, пише критикът от „Филаделфия анквиър“ Дейвид Патрик Стърнс в рецензия за концерта, на който Юджа заменя легендарната си колежка.
На 21-годишна възраст тя вече е международно призната концертна пианистка и изнася рецитали по целия свят. Има договор за звукозапис с Deutshe Grammophon. А в Youtube води класацията на 14-те най-сексапилни пианистки. Да, има и такава класация. И тя предизвиква не само адмирации, но и ропот сред феминистките, които едва ли не съжаляват Катя Буниятишвили за това, че от сцената предлага не само своя изпълнителски талант, а и плътта си в рокли с дълбоки цепки, гол гръб и деколетета.
Катя обаче едва ли се вълнува кой и защо плаща, за да я слуша и гледа – дали заради изпълнителския й талант или заради пищната й гръдна обиколка. Родена през1987 г. в Батуми, грузинката изнася първия си концерт с Тбилиския камерен оркестър, когато е едва на 6 години. Учи в Тбилиси и Виена. Подписва договор със Sony Classical като изключителен артист през 2010-а. През 2012 г. издава втория си албум „Шопен“, включващ солови пианистични произведения. The Guardian казва за Катя по повод изпълнението ѝ на Концерт за пиано № 2 във фа минор на Шопен: „Нейното изпълнение идва направо от сърцето, а тя е един от най-вълнуващите и технически талантливи млади пианисти днес.“ Грузинско-френската пианистка е двукратна носителка на наградата „Ехо Класик“. През 2015-а тя си сътрудничи с Coldplay в A Head Full of Dreams и обикаля с олимпийски скейтъри по техния проект Art on Ice.
В интерес на истината най-много мъжки очи са изтекли при изпълненията на друга една представителка на държава от бившия Съветски съюз – узбекистанката Лола Астанова. С над 100 милиона гледания в Инстаграм https://www.instagram.com/lolaastanova/ тя се превърна в една от най-популярните изпълнителки на класическа музика. Е, не само – обожавани са нейните дуети с хърватския виолончелист Степан Хаузер, виртуозни аранжименти на популярни хитове на „Куин”, Риана, както и на Лунната соната.
Родена през1982-ра в Ташкент, Лола на 6 години постъпва в музикално училище за даровити деца. Учи в Държавната консерватория „Чайковски“ в Москва. Първото ѝ турне е на 8-годишна възраст. През 2003-та емигрира в САЩ. Астанова става звезда на фантастичния концерт за класически суперзвезди през октомври 2007 г. заедно с Валери Гергиев и оркестъра на Киров от Мариинския театър. През 2012-а е нейният дебют в Карнеги Хол.
Лола прави транскрипции за пиано на известни симфонични произведения сама, както и композира. Получава внимание заради стила си на изпълнение и външния си вид, често носейки миниполи и рокли и много високи токчета. Привличана от модата, тя налага свой собствен стил на сцената. През 2012 г. е обявена за една от 10-те икони в класическата музика от списание Limelight. “Мнозина си мислят, че стилът ми е някакъв трик или маркетингова стратегия. Но това изобщо не е вярно. Обличам се така, както искам и чувствам. И моят стил е свързан с темперамента ми. Ето защо първоначално дори не се замислях за разчупването на стереотипите, а просто престанах да се страхувам да бъда себе си. Но тази проста стъпка наистина разтърси целия класически свят на музиката, което според мен говори много за неговото състояние. Ако чифт дамски обувки може така да изплаши тъй наречените критици и същевременно да се превърне в символ на свободата и възможностите за доста млади момичета, значи нещо наистина не е наред.”
Съвременните пианистки като амазонки летят по клавиатурата на рояла, надбягват се с оркестъра, правят любов с клавишите и партитурите, омилостивявани са от нежните мелодии и звуци, възбуждани са до степен да нажежат струните и с тях да подпалят дървения корпус на пианото и душата на слушателите си. Обуздавани единствено от диригентите или от финала на произведението и последващите бурни аплаузи, те шестват по международните големи сцени за класическа музика и привличат все повече почитатели. Виждаме ги все по-апетитни, по-разголени, по-омайни, възхитителни. Сякаш има състезание не само да си виртуозна на пианото, но и да бъдеш най-красивата, най-желаната, най-добрият продукт.
