Клишето, че е женският месец, отдавна преследва март – заради променливостта в прогнозата за времето, красивите пролетни цветя, събуждането на страстта, заради 8 март… От миналата година март донесе и още едно клише – за новото начало, живота зад маска и екстремната грижа за здравето, което е „най-важното“ ни притежание.
Днес няма да си правим равносметка за промените – имахме цяла година да практикуваме изолация, новото „нормално“ и трите Д (дисциплина, дистанция и дезинфекция). Днес ще говорим за свалянето на маските – метафорично, защото медицинските още присъстват в ежедневието ни. Ще си припомним колко много фалш успяхме да премахнем за последните 12 месеца и колко повече научихме за себе си и за околните. Изолацията, страхът и липсата на ясни планове за бъдещето имат тази способност да ни извадят от фалшивия позитивизъм, в който различни учения и практики ни вкарват от години. Успяха да разкрият кои сме ние, когато сме поставени на ръба, но и да ни покажат кои са тези, с които се свързваме в живота. Екстремно разместване на пластовете в нас и около нас.
Този март ми се иска да погледнем на живота си от друг ъгъл – на силата сами да избираме не просто пътя, по който вървим, но и събитията, които да ни се случват. Да излезем от позицията на жертви на обстоятелствата. Да излезем изобщо от позицията на жертви на каквото и да било. Примерите за това сме събрали в героите на броя, но особено силно това е правило на лицето от корицата ни за март – Рут Колева. Преследвана по целия си творчески път от полюсни оценки за таланта, качествата и личността си, тя знае колко трудно е да си автентичен в света на шоубизнеса. И въпреки това избира да не носи маска. Да не спестява истината за себе си, за чувствата си, за идеите си. Звучи като живот, който не е лесен, но и като единствения живот, в който не сме в постоянен компромис. Звучи като нещо, което си струва да опитаме. Може би не за година, може би дори не за месец, но поне за един ден. И защо да не започнем от днес.
Новият брой вече е на пазара. Насладете му се.
