Грас, парфюмното сърце на света

За всеки уважаващ себе си парфюман Грас е нещо като Обетована земя, стояща най-отгоре на bucket list-а на тези, които не са имали щастието да го посетят. В „Парфюмът“ на Зюскинд главният герой Грьонуй, надарен със свръхчовешко обоняние и психопатичен ум, отива именно в Грас, за да се обучава за парфюмерист. И докато трилър линията изпълва редовия читател с потрес и отвращение, за парфюмана тя е второстепенна. Вместо това той поглъща жадно термини като „дестилация“ и „мацерация“, които му звучат омагьосващо като алхимични заклинания.
Славата на този живописен провансалски град на север от Кан като световна столица на парфюмерията не е нова. Комбинацията от слънце, топлина и мека зима действа вълшебно върху флората в региона. В зависимост от това къде и как расте едно и също растение може да излъчва различен аромат. Климатът на Грас го прави идеален за отглеждане на силно ароматни цветя – лавандула, роза, жасмин, мимоза, тубероза, виолетка. Зимите са меки и с малко валежи, така че растенията имат достатъчно вода, за да оцелеят, без да бъдат повредени. Сухите летни месеци пък са идеални за брането на цветовете, тъй като дъждът може да „измие“ част от аромата. Разположението на Грас сред хълмове го предпазва от соления морски въздух и силните ветрове, а сравнително голямата надморска височина означава, че цветята ще миришат по-свежо.
Въпреки тези природни предимства развитието на парфюмерията в региона идва малко случайно. През XII в. Грас бил средище на френската кожарска индустрия и макар кожата да била много търсена, миризмата ѝ далеч не можела да се определи като приятна. В началото на XVI в. положението вече било нетърпимо и местните занаятчии решили да парфюмират кожата. За целта засадили големи площи с тубероза, жасмин и роза. Климатът повлиял на цветята добре и получените дестилати и масла били с много високо качество, така че не след дълго Грас се преориентирал и започнал да гради парфюмната си репутация.


Не само благоприятният климат, но и вековете натрупан опит в събирането и обработването на цветната реколта допринася за славата на града. През 1987 г. Chanel купува собствено поле, за да може да гарантира постоянното качество на есенциите от роза и жасмин, използвани в легендарния Chanel No 5. Почти 35 години по-късно розите все още се берат през май, жасминът през септември, а цветовете се обработват по специална технология за дестилация. Това означава, че Chanel не правят никакъв компромис с формулата на парфюма – за направата на една бутилка от 30 мл отиват 1000 цветчета от жасмин и 12 рози, ни повече, ни по-малко.
Днес Грас захранва със суровини над 60 парфюмeрийни компании, а в производството са заети повече от 4000 души. Някои от най-известните парфюмеристи са започнали професионалния си път от там. 20 години са нужни, за да се тренира един професионален „нос“, така че да различава близо 3500 нотки. Но и за непрофесионалистите градът предлага интересни и образователни занимания.
Ако парфюмите са вашата слабост и искате да научите нещо повече за тях, първата стъпка е Международният музей на парфюмерията (Museé International de la Parfumerie), който ще ви разкаже хилядолетната история на парфюмите. За запознанство с целия производствен процес от дестилацията до бутилирането може да посетите някоя от фабриките на големите парфюмерийни къщи Fragonard, Galimard и Molinard – и трите предлагат безплатни информационни турове. А най-хубавото е, че може да създадете свой собствен парфюм под вещото ръководство на професионален „нос“ – така споменът ви от Грас ще бъде не само емоционален, но и материален.

Spread the love
Публикувано от
Още от Дона Делова

Ози и Шарън: 40 години Rock&Roll

За семейство Озбърн с пълна сила важи максимата за любовта, която побеждава...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ