Да бъдеш, вместо да имаш

Дауншифтингът – живот на по-ниска предавка

Какво, за бога, беше дауншифтинг? Вероятно си го чувал някъде, но може би си мислиш, че е поредната измишльотина на поколението, определящо себе си с известна доза претенция като „дигитални номади“. Всъщност е нещо повече от това. И както изглежда, няма да си тръгне скоро.

В буквален превод от английски „downshifting” означава „превключване на по-ниска скорост”, но не за автомобили става дума тук. В последните години с този термин се обозначава социално движение, зародило се през 90-те години на ХХ в. и характерно за развитите индустриални общества, основно САЩ и Европа. Макар България да не се вписва съвсем в определението за развито индустриално общество, дауншифтъри има и у нас. В началото – чужденци, които си купуват селски къщи, за да избягат от урбанизацията и стреса в родината си, а скоро след това – и българи.

Философията на дауншифтинга може да се определи като отказ от удобствата (но и недостатъците) на цивилизацията в името на по-прост, спокоен и пълноценен живот. Иначе казано –

живот на бавни обороти

Какво кара хората да зарежат кариерата, комфорта и социалната въртележка и да заживеят на село? В глобален мащаб вероятно това е осъзнаването, че разхищението на ресурси, свръхпроизводството и свръхпотреблението не носят нищо добро за планетата, и оттам решението да спреш да участваш във всичко това. В психологически план – изтощението от все по-забързаното живеене, от информационното претоварване и професионалния стрес, което води до прегаряне. Може би най-важен е онзи момент, в който си даваш сметка кои са наистина важните за теб неща и си пренареждаш приоритетите. Няма значение как стигаш до него – дали узряваш постепенно и след дълъг размисъл, или драматично събитие преобръща живота ти. Просто вече искаш този живот да го живееш бавно. Да имаш време за себе си, за близките си, за нещата, които обичаш да правиш. Като се замислиш, звучи като лукс.

Що за птици са дауншифтърите?

Най-общо казано, те са достигнали до онова ниво в пирамидата на човешките потребности, когато материалното благополучие и сигурността не са от толкова голямо значение. Нито пък его-потребностите от признание и социален статус. Това означава, че са изминали дълъг път, инвестирайки в образование и кариера и са изкачили връх, от който да могат да слязат. За слизането обаче също е нужен финансов ресурс – за купуване или наемане на селски имот, разходи по преместването, спестени средства, които да послужат като буфер, докато нещата с новото начинание потръгнат. Минималистичният начин на живот не е за хора с минималистични доходи и това донякъде може да звучи объркващо, но като се замислиш, всичко си идва на мястото. Парите не са нещо лошо, но когато богатството се превърне в самоцел, рано или късно идва моментът на осъзнаване, че пари имаш, но нямаш време да ги похарчиш. Или желание и енергия. Или дори близки и приятели, с които да ги споделиш.

Дауншифтингът не означава непременно да се откажеш от професията, която обичаш и в която си добър, и вместо това да започнеш да сееш лимец (макар че този вариант вероятно е по-благотворен и възстановителен за психиката). Съвременните технологии дават почти неограничени възможности за работа от което и да е място, стига да имаш лаптоп, електричество и добър интернет. Все повече са и професиите, които могат да се упражняват дистанционно. На първо място, разбира се, е IT секторът. В България вече има цели „IT села“ – едното е Песочница, Берковско, другото е Марково, Пловдивско, вероятно скоро ще има и в района на Варна. Ползите са двупосочни – не само за дауншифтърите, но и за селата, които получават шанс за нов живот (особено както е в случая с почти обезлюдената Песочница). Преводачи, журналисти, счетоводители… изобщо, упражняващите всякакъв вид труд, който не изисква жив контакт с клиент, също може да се изкушат от радостите на простия живот.

А

благата на дауншифтинга

не са никак малко. Основното е свободата сам да си си шеф и да решаваш как да разполагаш с времето си. Разбира се, това го има всеки фрийлансър, дори да работи в града. Но на село дейностите, с които можеш да запълниш онези 2 или 3 икономисани часа на ден от пътуване до офиса и обратно, са по-полезни, по-смислени и по-вдъхновяващи. Да отглеждаш сам храната си не просто спестява средства, но дава и незаменимото усещане, че вършиш нещо с ръцете си, простото удовлетворение, че трудът ти има видим резултат. Усещане, което липсва на модерните хора с модерните, новоизмислени професии. Гордостта от първия узрял домат може и да изглежда смешна отстрани, но е по детски истинска.

Чистата и здравословна среда на обитаване е едно от най-важните преимущества, особено за семейства с деца. Веднага след нея се нарежда спокойствието. Възможността децата ти да израснат на въздух и в движение (като теб самия навремето), вместо закотвени пред компютъра, си струва лишенията и неудобствата. Освен това ще имаш много повече време, което да прекараш пълноценно с тях.

Spread the love
Tags from the story
More from Дона Делова
Ода за мързела
„Трудът краси човека, а мързелът го грози“, „Залудо работи, залудо не стой“,...
Read More
0 replies on “Да бъдеш, вместо да имаш”