Да или не на антидепресантите

През пролетта състоянието на тревожност у много от нас се обостря. Това е причина все повече хора да се обръщат за помощ към хапчетата, които се борят с нея. Да развенчаем няколко мита за лекарствата срещу безпокойство, натрупани с годините

Текст Цветелина Вътева

Представете си за момент, че имате инсулинозависим захарен диабет. Количеството инсулин, което панкреасът ви произвежда, не е достатъчно, съответно клетките не абсорбират достатъчно глюкоза, тя се натрупва в кръвта и води до хипергликемия, което пък води до усложнения в сърдечносъдовата, нервната и др. системи. Наложително е да приемате лекарства.

Сега си представете, че в хода на ежедневието си срещате бегъл познат и от дума на дума споделяте за заболяването ви. Вместо да прояви разбиране или учтиво да не коментира, той ви изнася умопомрачителна емоционална тирада за злините, причинени от фармацевтичната мафия, и ви съветва да зарежете инсулина и да пробвате с медитация и ежедневни разходки на чист въздух.

Звучи нелепо, но в подобна ситуация непрекъснато попадат хора, които поради една или друга причина приемат медикаменти. Обаче не такива, които третират физически заболявания, а такива, които имат отношение към психичното здраве.

Разбира се, примерът с диабета не беше етичен. Не можем да сравняваме заболявания на базата на страданието, което причиняват. „Хей, аз имам диабет и тялото ми бавно се разрушава.“ „Ти пък, аз пък съм с депресия и съзнанието ми се руши.“ Такъв диалог звучи малоумно. Но идва да покаже, че всяка болест носи страдание и то следва да бъде уважавано заедно с начина на лекуването й.

Уви, в България все още масово хората не правят разлика между психолог, психиатър, психотерапевт и психопат и за твърде много хора коренът „психо“ навява асоциации за Мунчо от „Под игото“ и „лудата на пазара“, която си говори сама и си отглежда филиптотювски мустаци.

Съответно и отношението към хората с психични заболявания все още е белязано от тежка стигма, която значително влошава и без това сложния им живот.

И понеже пролетта е време освен за птичи песни, иглики и възраждане на живота, и за обостряне на депресии и тревожни разстройства, добре е да поговорим за едни от лекарствата, които борят тези състояния – антидепресантите. И да разсеем най-честите митове, които се завихрят около тях.

Ето кои са те:

Ако пиеш антидепресанти, нещо не ти е „в ред“

Да, ако се е наложило да пиеш антидепресанти, си имал някакъв психичен проблем, по-сериозен от „Колегите ме дразнят мощно“ и „Днес не съм в настроение“.  Въпреки това не значи, че „не си у ред“. Нито – че си луд. Заболяването, което в най-голяма степен отговаря на онова, което лаиците наричат „лудост“, е шизофренията. Всички депресивни и тревожни разстройства, които може да се случат на всеки в рамките на живота му, не са предпоставка хората да станат луди или странни. Тези хора са адекватни и критични. И са повече на брой, отколкото предполагате.

Антидепресантите се приемат само за депресия

Антидепресантите се изписват за клинична депресия, както и за целия спектър тревожни разстройства като фобиите например.

От антидепресантите на жените им растат мустаци и бради

Да, все още се срещат и такива твърдения. Но това просто не е вярно. Антидепресантите не влияят на хормоналните процеси в тялото.

От антидепресантите се дебелее

Самите антидепресанти не са пряка причина за надебеляване, но трайната анксиолиза, която настъпва вследствие на приема им, става причина за повишен апетит. Ако човек не осъществява контрол върху него, идва и надебеляването.

Хората, които пият антидепресанти, са опасни за другите

Това е глупост. Една от многото дъвкани, размазвани, повтаряни, грозни, заклеймяващи глупости, които се предават като венерическа болест от форум на форум. Депресивните и тревожните разстройства не се манифестират с агресия към другите.

От страничните ефекти на антидепресантите човек може да се самоубие

В листовките на всички антидепресанти са изброени десетки странични ефекти, които може да се случат и тяхната честота. Появата на желание за самонараняване или самоубийство е сред тях и е от редките странични ефекти. Обикновено се случва през  първите седмици на лечението, тъй като са необходими минимум три седмици медикаментът да се натрупа в мозъка и да започне да действа. Най-често това се случва при лица, които са имали суицидни мисли и преди да започнат да приемат антидепресанти.

Хората на антидепресанти са отнесени и неадекватни

Тези лекарства не променят характера, личността, когнитивните функции. Човекът, който ги приема, не вижда летящи тигри във въздуха и не чува гласове от отвъдното.

Антидепресантите водят до зависимост

Възможно е антидепресантите да доведат до зависимост, но тя не е физическа, каквато е зависимостта от тютюна или хероина. Когато тя се зароди, това се случва на психична основа, тъй като хората, които са се чувствали зле преди приема им, започват да се чувстват добре, когато ги взимат. Съответно те се страхуват, че спирането им може да ги върне обратно в бездната на депресията или в мрака на паническите атаки. Тези медикаменти винаги се спират постепенно, за да не доведат до т.нар. синдром на отдръпване, и в повечето случаи след окончателното им спиране хората продължават да водят нормален безсимптомен живот.

Антидепресантите се взимат от лигльовци, които не могат да се справят с трудностите в живота

Психичните разстройства не са лигавщини. Често те изобщо не зависят от това, което обективно се случва в живота на човека. Някой може да е в цветущо психично здраве, докато светът около него се руши, а друг да потъне, докато привидно изглежда, че има всички предпоставки, за да е щастлив.

Антидепресантите се изписват от психолози

У нас често не се прави разлика между психолог, психиатър, психотерапевт и психопат. Психолог е човек, завършил психология. Той може да работи в HR отдела на фирмата ви например. Психотерапевтът е човек, завършил клинична психология и специализирал психотерапия към дадена психотерапевтична школа. Антидепресантите се изписват на пациент единствено от психиатър. Това е лекар, завършил медицина и специализирал психиатрия. За значението на думата „психопат“ гледайте „Американски психар“ с Крисчън Бейл. Или пък прочетете едноименната книга на Брет Ийстън Елис.

Spread the love
Публикувано от
Още от divamagazine.bg

Историята на един моден бранд

Вече 150 години чантите „Монограм“ на „Луи Вюитон“ могат да се видят...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ