Темз и Антон от блога „С книги под завивките“ дават за читателите на DIVA своите предложения за това какво си заслужава да четем този месец
Ако февруари е месецът на любовта, то март заслужава много повече да бъде наречен Месецът на новото начало. Когато все още пазим спомените от зимата, но вече сме обърнали погледа си към пролетта и нейните въздишки и надежди.
Може би затова повечето издателства успяват да се отърсят от сковаващия студ и именно през март да принесат на пролетта най-разнообразни книжни дарове.
Ето няколко предложения, от които, вярваме, не трябва да се лишавате през първите слънчеви дни, пък дори и да ги прекарате „С книги под завивките“ като нас.
Дамски гамбит” от Уолтър Тевис
Да, правилно прочетохте. Красивият сериал, по който повечето трепетно горяхме през октомври 2020 г. – The Queen’s Gambit – е вдъхновен от книга, написана преди 37 години. И тази книга ще се появи на български език съвсем скоро.
Седемте епизода на екранизацията на Netflix повишиха търсенето на думата „шах“ в Google до рекордни нива за последните 9 години, интересът към шахматни комплекти и аксесоари в eBay с 250 %, а Аня Тейлър-Джой придоби почти иконичен статус.
Би ни се искало книжното издание да има същия ефект. За книгата Майкъл Ондатджи казва: „Дамски гамбит“ е чиста наслада. Препрочитам я през няколко години просто за удоволствие“.
А ние нямаме търпение за пръв път да се отдадем на тази наслада.
„Правек и други времена” от Олга Токарчук
,,Правек и други времена‘‘ е може би най-известната творба на полската авторка, станала носител на Нобелова награда за литература за 2018 г. Това е и първата ни среща с явлението Токарчук (някога, когато интернетът беше млад).
Създадена 1996 година, тази ,,приказна метафизика‘‘, както самата писателка я нарича, съвсем нахално спира времето и започва да дращи миговете. Защото в Правек времето е спряло. В него има ,,твърде много свят‘‘, много религия, много митичност и много паралелност.
В 84 фрагмента читателят преживява различните времена на XX век – време на война, време на надежда, време на вещи, но и време на отделните хора. Това, което остава непоклатимо, само погалено от вълните на времето, това е Правек.
А светът на Правек може да се сравнява със света на Маркес.
В това преработено издание е вложена любов и тя личи от всяка страница. Преводът е „прочистен“, бистър, думите са се наместили удобно сред редовете.
И ако живеем във времена, в които хората се избиват за добро утро, то си струва поливането на превалянето на деня. Ние го направихме в Правек. И времето ни спря. Краят е начало и обратното. Защото ,,зимата трябва да бъде разказвана, за да може да дойде лятото‘‘.
„Добро момче. Умерено нежно” от Галин Никифоров
Галин Никифоров отново, Галин Никифоров завинаги. Българският писател, който скри онова шокиращо „Тяло под роклята“, работи по нов роман, но докато това стане, стрелките на часовника се завъртат и на пазара оживяват две негови позабравени творби, които по нищо не отстъпват на „Лисицата“, „Фотографът“ и „Тяло под роклята“.
„Умерено нежно“ е роман от три части, които се застъпват само с по една обща сцена – илюстрация на човешките съдби в най-познатия им и хаотичен начин.
Първата част е историята на наемен бияч, когото всички наричат Джони. Във втората се разказва за двама приятели, които не са се виждали от студентските си години. Последната, трета част, е историята на 78-годишен театрален актьор, когото всички наричат Стареца, който живее в собствената си гримьорна в театъра.
Наглед обикновените герои имат своята необикновена и чудата съдба и вярваме, че няма читател, който да се е сблъсквал с творчеството на Никифоров и да се усъмни в умението му да надскача установените рамки.
В „Добро момче” пък ни очаква история за портиер, който има лошия късмет да заседне в една асансьорна кабина по Коледа и да прекара в нея цели осем дни в опити да се освободи. И докато се бори със съдбата си, той прави равносметка на целия си живот: на нерадостното си детство и на отношенията с мълчаливия си баща и налудничавата си майка, на проваления си брак и излъганите надежди, че може да има дете от жена, която не го обича, на настоящата си и без никакво бъдеще връзка, на всички провали, които е имал през годините. И притиснат по такъв чудовищен начин от обстоятелствата, той стига до най-горчивите истини за себе си, истини, които по удивителен начин избистрят идеята за смисъла на живота му и пренареждат позабравените му ценности по нов начин.
„Кишот” от Салман Рушди
Признаваме си, че не знаем какво друго да очакваме от този роман на Рушди, освен безкомпромисност.
Анотацията звучи така:
„Вдъхновен от класическото произведение на Сервантес, посредственият автор на шпионски романи Сам Дюшан създава образа на Кишот: възрастен търговски пътник, умопомрачен от прекомерното седене пред синия екран, който се влюбва отчаяно в телевизионната звезда Салма Р. В компанията на своя въображаем син Санчо, Кишот прекосява цяла Америка и с рицарска храброст преодолява трагикомичните опасности, пред които го изправя епохата на безграничните възможности. Паралелно на неговата история, писателят, създал Кишот, се изправя пред предизвикателствата на собствения си живот.“
И вярваме, че авторът на „Сатанински строфи“ е успял да пресъздаде вятърните мелници на любимия идалго в контекста на XXI век, без да забрави да ни напомни, че в едни „безсмислени“ времена само ние можем да избършем прахта от смисъла.
Мъжкият избор:
„Пираните от Неапол“ от Роберто Савиано
Италианският писател от 2006 г. живее под полицейска закрила и за това си има солидна причина. Статиите му и книгата му „Гомор”, в която разкрива тайните на организираната престъпност в Италия, му спечелват врагове сред мафиотските босове.
Савиано обаче не спира да пише, а сега на български предстои да се появи „Пираните от Неапол“ – роман, в който той поглежда към престъпния свят през погледа на деца. Деца, които виждат лъскавия ресторант и събиращите се в него господа със съмнителни занимания, а това събужда в тях бляна да станат част от тези кръгове.
Едва 15-годишен, Николас Фиорило знае, че неговото време е дошло – старите босове ги няма, а новите още не са наложили контрол. Така момчето, което живее с родителите си и все още ходи на училище, поема с безразсъдно смели крачки към бездната на престъпността. Със своята банда деца той си проправя път в подземния свят, благодарение на дързост и жестокост. „Пираните от Неапол“ изкушава читателя с история, вдъхновена от журналистическите разследвания на Савиано и фактът, че той толкова добре познава начините на действие на мафията в Италия.
Роман за град, в който покварата на престъпността е навсякъде, а дори децата са изкушени от сияйната обвивка, без да усещат как върху младите им сърца пада сянката на насилието.
