Понеделник сутрин е и гледам в огледалото следите от последния си уикенд с приятелки. Тъмни кръгове и фини бръчки издават недоспиване, смях, няколко питиета повече, но и онази специфична умора на тялото, която преди сякаш не усещах така силно.
„Кой иска да живее вечно?“, пита Фреди Меркюри в едноименната песен на Queen (и годината, в която съм родена) и сякаш сам отговаря на предизвикателството, като си отива от този свят на 45. Сега съм на същата възраст, в която той пише своя текст…
Не съм от жените, които величаят младостта. Радвам се, че в наши дни тя е по-скоро граница на съзнанието, отколкото физическа граница. Смея да приема мъдростта на боговете от Олимп, които са завиждали на хората за тяхната тленност. Все пак какво повече може да изпиташ в този живот от умерена доза любовни успехи и разочарования, няколко лични триумфа и провала, загуби и раждане на близки?
В наши дни да остаряваш и това да си личи е грях само ако не знаеш как да боравиш с добра козметика, фотошоп филтри и естетична хирургия. За всичко друго има хиляди хранителни добавки, медицински процедури, спортни програми (или мускулни стимулации за по-мързеливите). Да не остаряваш (поне визуално) никога не е било по-лесно, а и все по-достъпно. Да намериш в какво да вложиш своето „безсмъртие“ обаче, е истинско предизвикателство.
„Кой се осмелява да живее вечно, когато любовта умира?“, пита Фреди. И макар да не съм така романтична, разбирам го. Ако страстта е просто кратък миг, който възпламенява пространството и го оставя трагично пусто след себе си, защо да искаме това да продължава цяла вечност? Има ли смисъл от живот безкрай?
За себе си имам отговор. Засега. Може би също като олимпийските богове и аз се вълнувам повече от възможността за трансформации, а скуката на застиналата (дори без ботокс) красота малко ме плаши. Както и гостите в новия брой на D!VA, които предпочитат естетиката на реалността пред въздушните кули на Instagram. Срещаме се тях в началото на март, за да потънем в магията на възобновяващата нова енергия, която ни учи как да живеем със смисъл и посока. И да не спираме да откриваме себе си.
Великолепната Ирина Флорин, която се завръща на музикалната сцена с нов албум и клубно турне, е нашето мартенско вдъхновение от корицата. Харизмата и талантът нямат възраст и срок на годност, дори измерение, в което да творят, а доказателство за това са вълнуващите мъже и жени по страниците на настоящия брой. Редом с дебютантите за наградите „Оскар“ Бари Киоган и Пол Мескал отдаваме чест на Пако Рабан, потъваме в магията на „Вавилон“ и историята зад създаването на този киношедьовър. Разказваме за изключителната Флория Сигизмонди, Ракел Уелч, Джон Малкович, художничката Силвия Богоева, майсторите на модерния ужас – Васил Попов и Благой Д. Иванов, поетесата Ина Иванова. Гарнираме всичко с любовта на известните и техните най-успешни песни за раздяла, най-новите модни тенденции, съвети за красота и пътешествия. И с всичко това си пожелаваме не вечен, а смислен живот!
Надя Костова, главен редактор
