Всички рестриктивни диети са контрапродуктивни и могат да породят несъществуващи хранителни разстройства, казва клиничният диетилог от „Живот на кантар” по bTV
Фотография / bTV
Близо 40% от хората в България са с наднормено тегло, а всяко трето дете между 5 и 18 години страда под товара на излишните килограми. Страната ни е на 4-то място по затлъстяване в Европа, сочат данни на Световната здравна организация, а до 2030 г. цифрите особено при най-младите заплашват да скочат с 60%.
На фона на тази статистика bTV стартира първи сезон на риалити формата „Живот на кантар” (излъчван с успех в над 40 страни по света), за да покаже как 16 мъже и жени с проблемно тегло могат да намерят мотивация за по-здравословен лайфстайл. D!VA разговаря с един от експертите в предаването – клиничният диетилог Дерйа Хюсеин, за да научи повече за проблемите с обезитета и как по-успешно да постигнем своята най-добра (и здрава) форма.
„Целта на предаването е да покажем, че свалянето на излишното тегло е мисия възможна”, казва с особен ентусиазъм Дерйа, за която диететиката не е само професия, но и лична кауза свързана с любим човек – нейната покойна баба. В нейна памет тя днес разпространява знанията си за здравословно хранене и оптимална грижа за тялото, и помага на хиляди отново да се почувастват добре в кожата си.
Визитка:
Дерйа Хюсеин е клиничен диетолог с опит в медицинска грижа в клинични и болнични заведения. Завършила своята магистърска степен по Хранене и клинична диететика в университета “Робърт Гордън” в Шотландия. Практикувала е в множество болници в Глазгоу и в една от най-големите болници в Европа – Университетска болница “Кралица Елизабет”. Нейните специални интереси включват контрол на теглото, диабет, онкология и здравословно хранене. Тя е член на Британската Диетологична Асоциация.
Да си го кажем честно – темата за свръхтеглото и напълняването освен актуална е и много деликатна – обичайно е да се гледа на хората с високо тегло като виновни за своето състояние. Вярвам, че точно това грешно мислене е една от причините проблемът да се задълбочава с години. Затлъстяването се е превърнало в стигма – вместо да се насочат усилията да се помогне на човека, той е отхвърлен и пренебрегван от обществото. Обезитетът не е индивидуален проблем, а проблем на социума. За това, когато го адресираме, трябва да вземем предвид всички фактори на обществото, които го съпътстват, а именно: каква е културата на хранене, науката, която стои за индивидуалните ни избори на храна, информораността, с която взимаме решения, икономическите фактори. Добрата новина е, че все повече се говори по темата за храненето. Лошата – цифрите красноречиво показват, че затлъстяването сред населението глобално нараства.
Липсата на емпатия в обществото ли е виновна за все по-големия брой затлъстели млади хора? Информираността и единната глобална стратегия са основни, но и липсата на ясни насоки как да се процедира при такива състояние също. Проблемът не може да се разглежда с обвинението: ти ядеш много, защото не винаги причината за наднорменото тегло е тази. Голям брой хора с наднормено тегло не се хранят. Виждала съм го много пъти в личната си практика, а бих издала и при участниците също. Обвиненията към хората със свръхтегло, че имат нездравословно отношение към храната, само ги кара да се затворят още повече в себе си, в домовете си. Да се изолират доброволно, за да не бъдат съдени.
Вие сте част от „Живот на кантар” като клиничен диетолог. Тази професия е нова за България, може ли да разкажете повече? Това е тясна специалност с много медицинска насоченост – включва познания по анатомия, дисциплини от обща медицина, но не те прави доктор. Изучава се в програми за 4 и 5 години и за да се практикува е необходима магистърска степен. Позволява да се практикува в клинична среда – при хора с тежки заболявания, които се повлияват от режим на хранене или изискват такъв, както и разбира се да се помага на всеки, който иска да подобри общото си здравословно състояние.
Попадна ми информацията, че си се насочила към тази професия заради загубата на близък човек. Историята е много лична за мен и всеки път ме връща към емоциите от това време и мотивацията ми да посветя живота си на диететиката. Моята прабаба, с която изпитвах силна връзка от малка, имаше куп сърдечни заболявания. За съжаление, по онова време нямаше кой да я консултира по темата за храненето при нейното състояние. Проблемът е, че хората, които имат тежки хронични заболявания, често страдат и от малнутриция – състояние, при което тялото им не получава достатъно микроелементи и хранителни вещества, за да се възстановява. Може да се сравни със системно недохранване, което в един момент става фатално. Такъв беше и случаят с моята баба, която в крайна сметка почина. Може би тук е моментът да отбележа, че това е проблем, който може да се случи и на хора с високо тегло.
Все повече в моята област се следи не просто индексът на телесната маса, но и цялостната композиция на тялото. При нея се установява дали и как се трупат килограми в тялото, казва специалистът
Т.е искате да кажете, че е възможно е да тежим много, а в същото време да сме недохранени? Точно така. Дори днес все повече се говори за това, че затлъстяването не е само излишно тегло – това е заболяване, което често се определя като „парадоксално състояние на недохранване“. Въпреки прекомерния прием на калории, организмът често изпитва недостиг на ключови хранителни вещества – микро и макроелементи, защото в храненето количеството не значи качество. Тези липси не са безобидни. Дефицитът на основни елементи може значително да повлияе на метаболитното здраве и така да се попадне в порочен кръг. Малнутрицията е едно от основните състояния, които аз и моите колеги срещаме в практиката си.
Защо избрахте да учите и практикувате в чужбина? Когато баба ми почина, реших, че искам да помагам на болните и се насочих към медицината. Подготовката за тази специалност в университета е много сериозна и тече последните няколко години в гимназията, в които ходиш на допълнителни уроци по химия, биология. Именно тогава в преподавателите си открих и своите ментори. Те не само ме подготвяха по материала, но и ми даваха насоки, с които открих, че превенцията е моята цел, а не решаването на сложни медицински проблеми след това. Някъде там започнах да рова повече и около случая на баба ми и си обясних, защо тя се е чувствала толкова зле в последните години – резултат именно от неподходяща диета. А защо Шотландия – отново щастливо стечение подкрепено от моите ментори. Учителката ми по английски ме посъветва с моя висок успех да кандидатствам за пълна стипендия във Великобритания. Мъчно ми е да го кажа, но разходите за 4 години интензивно обучение и стажовете бяха изцяло покрити и това беше моята причина да избера чужбина пред България. Едно от най-хубавите неща е, че покрай „Живот на кантар” мога да се връщам и да работя и тук. Причината да не го направя за постоянно е, че в Шотландия има много тясноспециализирани клинични диетолози и традиции в тази специалност, от които искам да уча и да се усъвършенствам.
Как се случи от кабинета си в Шотландия да се включите в „Живот на кантар”? Освен консултации, аз изнасям много лекции, участвам в подкасти, често говоря за здравословното хранене и се опитвам да образовам хората, за да могат да вземат правилни решения за своята форма. Мисля, че това е причината и аз, и екипът на предаването да намерим обща кауза, зад която да застанем. „Живот на кантар” е повече от просто телевизионен проект. То е мисия. Да, разбира се, резултатите и шоуто ще се излъчват в ефири те са прекрасни, но посланието е, че здравословното хранене, храненето без големи рестрикции, че движението, спортът без да се превръщат в изтезание, работят. Това, че всички замесени проявяваха огромно внимание към участниците, емпатия към истинските им проблеми, към темата без да я разглеждат само от позицията на един развлекателен телевизионен продукт ме накара да се почувтвам на мястото си.
Колко важна е психологическата подкрепа в момент, в който човек с повече натрупани килограми реши да се погрижи за себе си? Много от нашите навици и хранителни нарушения идват от психическата ни нагласа. Това важи както за състояния на обезитет, така и на много по-леки. Ако човек не е готов ментално да приеме съветите на специалиста, да промени нагласи и начин на живот ще се саботира в процеса.
Освен консултации Дерйа изнася много лекции, участва в подкасти, често говори за здравословното хранене и се опитва да образова хората
Как обаче се приемат съвети от клиничен диетолог, който лично никога не се е сблъсквал с проблема с килограмите и изглежда в прекрасна форма? Със сигурност пациентите имат затруднения изобщо да започнат да комуникират със специалисти заради причините, които по-рано изтъкнахме. За това и в момента, в който те се осмелят, за мен е важно да адресираме правилно причината те да са в кабинета. Тя не е просто козметична – проблемът е здравословен и е в начина, по който човек се чувства. В практиката си срещам много хора с наднормено тегло, които са напълно осъзнати за това, че състоянието им не е здравословно за тях. Те самите често са сложили визията си на заден план и ако я подобрят след съвместната ни работа, това е само в полза. За тях е трудно да се качват по стълби, затрудняват се да излязат с вниците си, с децата си в парка, да пътуват със семействата си, имат тежки и хронични заболявания, често съпътстващи обезитет. Това са истинските причини да се обърнат към клиничен диетолог, а не просто план за изготвяне на диета, с която да влязат в банските си. Всички рестриктивни диети са контрапродуктивни.
Да разбирам, че няма да ми изготвите просто режим на хранене и активност? Един от митовете, с които се сблъсквам в моята професия, е именно този – че първата работа на клиничния диетолог е да започне да орязва храната в диетата на своя пациент. Даже често се сблъсквам с разочарованието на хората, дошли, за да получат просто режим, с който да отслабнат. А всъщност в работата ми много рядко се налага да изключвам нещо от менюто, да давам точни грамове и калории, които да се следват сляпо. Голяма част от рестриктивните диети, които са на този принцип, могат да породят несъществуващи хранителни разстройства. И така да добавят на човека още един проблем, с който да се налага да се справя след няколко месеца.
Всички търсим кой е този съвършен баланс в диетата. Имате ли своя формула за него? Няма перфектен режим. Няма суперхрани, които могат да решат всичките ни проблеми. Най-лесният път към прогреса е знанието – за собственото тяло и процесите в него, за горивото, което го зарежда и го държи във форма.
Каква е вашата рецепта за добра форма? Редовна профилактика – поне веднъж годишно да се правят изследвания на хормони, витамини, микроелементи. Това е важно, за да се избегнат дефицитите или пък за да не се суплиментира, ако няма нужда. Ако има нужда пък да е таргетирано и точно. Второто нещо е да се оправят „основите” – това означава да се проследи дали приемаме правилно от всички хранителни вещества и групи. Често например се оказва, че не приемаме достатъчно фибри – много подценявана група в менюто ни. Дали приемаме достатъчно диетични протеини – градивни елементи за тялото. Много жени се отказват от мазнините – заради калориите им и защото вярват, че те са причина да се пълнее. Същото е и с въглехидратите и популярните напоследък кето диети… Моята формула – да се върнем към корените в храненето – всички онези простички и натурални храни. И ако мога да дам един личен и съвсем практичен съвет, който спазвам, за да съм в добра форма – не пропускам хранене. Това означава, че винаги закусвам. Дори да съм в движение или много натоварена за обяд и вечеря, винаги си взимам нещо, с което да захраня тялото си.
