Тя бе от първите ваксинирани срещу ковид-19 в Лондон. Казва, че се чувствала толкова добре след манипулацията, че изпила едно питие. Въобще авторката на “Хари Потър”, превърнал се в световен бранд, е в етап от живота си, когато няма нито една причина да не се чувства прекрасно – на 55 вече има всичко: поредицата “Корморан Страйк”, която продължава да пише с псевдонима Робърт Галбрейт, е превеждана, продавана в милиони тиражи и превърната в успешен сериал, „Хари Потър” се преиздава и преиздава, а семейството й е непоклатимо спокойно убежище. Преди обаче да постигне всичко това, Джоан Роулинг е минала през ада на насилието, бедността и отчаянието. За да се превърне от 33-годишна бивша начална учителка от Глостършър в една от най-богатите и влиятелни жени във Великобритания и в света.
Момичето, отхвърлено от Оксфорд
По собствените й думи Джоан е била будно, странно и любопитно дете. От малка измисля собствени светове, в които важат нейни си правила, и двете със сестра й Даян играят на магьосници, вещици и тролове. Роулинг не отрича – всичко в света на Хари Потър е вдъхновено от личния й опит, от живота й, от нещата, оставили спомени от ранната й детска възраст до близо 30-ата й годишнина, когато завършва първата книга от поредицата.
Детето Джоан мечтае да стане писателка от невръстна възраст, макар майка й да е домакиня, а баща й –инженер в „Ролс-Ройс”. Макар майка й Ан да я подкрепя във всичко, което прави, а сестра й Даян да е най-големият й почитател – отново по думи на Роулинг – и неин първи критик и читател както на детските истории, които пише, така и на първата чернова на „Хари Потър“, баща й Питър смята, че писането е само хоби и Джоан трябва да избере по-практична професия.
Тийнейджърските си години Роулинг описва като нещастни. Причината за това не е заради факта, че майка й е диагностицирана с множествена склероза, а че самата тя се чувства странна. Припомня си как питала майка си дали не е по-различна, защото другите в училище мислят по друг начин. Роулинг от малка има развинтена фантазия и съответно се превръща в гневна, многознаеща и устата тийнейджърка. По-умна от съучениците си, тя се чувства не на място в гимназията, където е ни повече, ни по-малко аутсайдер – зубрачка, странна птица, която предпочита да стои и да чете любимата си авторка Джесика Митфорд пред това да излиза с момчета. С напредването на болестта на майка й Джоан започва все повече да се отделя от училищния живот, пуши, пие и слуша рок музика с единствения си приятел – Шон. Въпреки това по-късно в романа й “Хари Потър” в образите на Албус Дъмбълдор и Минерва Макгонагъл нейни приятели разпознават учителите й. Самата тя влага голяма част от себе си в Хърмаяни Грейнджър, а образите на Хари и Рон са вдъхновени от момчета от съседния двор.
Джоан не се отказва да се занимава с литература и е твърдо убедена, че ще успее. Затова и решава, завършвайки гимназия, да кандидатства в Оксфорд. Макар че е отличничка, Оксфорд отказват кандидатурата на 17-годишната Джоан Роулинг. Тя е принудена да се запише в университета в Екстер – от една страна, за да е близо до майка си, от друга, за да учи нещо, което има практическо приложение. Завършва езици, специализира една години във Франция, прибира се и с отличната си диплома започва да търси работа в Лондон.
Сменя работа след работа само след няколко месеца стаж. На въпросите на майка й защо не пише Джоан отговаря лаконично, че писането не е практично занимание и освен това нещо трябва да я вдъхнови, за да започне.
Вдъхновението се появява в един студен есенен ден във влака между Лондон и Манчестър. Роулинг се прибира от поредното интервю за скучна работа, която не желае. Влакът спира някъде по пътя заради проблем. Джоан задрямва и й се присънва малко момче, което е на път за училището за магьосници. Събуждайки се, записва всичко, което си спомня, в един тефтер… така се ражда Хари Потър.
