Пътуванията са едно от нещата, които най-много пострадаха от пандемията. Не само заради буквалните физически ограничения за придвижване. Някак неусетно се промениха и нагласите. Големите градове, преливащи от шумни тълпи, които досега ни се струваха оживени и вълнуващи, вече изглеждат потенциално опасни. Фокусът се насочва към по-диви и отдалечени места, а красотата на природата измества красотата на културата.
Макар Европа да е цивилизован и гъсто населен континент, все още има места с великолепна недокосната природа, която вдъхновява сетивата по най-първичен и непосредствен начин. Нека заедно разгледаме някои от тях – засега на снимки, а скоро, надявам се, и наживо.
Фарьорски острови
„Овчите острови“, както се превежда буквално името им, са архипелаг от 18 острова под датска юрисдикция, разположени между Исландия и Шотландия. Овцевъдството е основен поминък заедно с риболова и както може да се предположи, овцете са навсякъде. Освен с тях островите може да се похвалят и с изобилие от птици – около 300 вида, което ги превръща в рай за орнитолозите и любителите на bird watching.
Впечатляваща и драматична е тукашната природа, със сурова и величествена северна красота. Бурните пориви на Атлантика са изсекли стръмните отвесни брегове, а горе, скрити в облаци, се простират зелените вълни на тучни пасища, тук-там скътали бели църкви и пъстри селца. Има нещо нереално и магично във фиордите от черни вулканични скали, в езерата и водопадите, които се изливат с грохот в морето, в къщите с покриви от трева. Един различен свят на съзерцание и тишина, нарушавана единствено от крясъка на птиците.
Конемара, Ирландия
Земя на митове и феи, Ирландия крие особено очарование, а Конемара е най-красивата част от нея. Разположена на запад от Голуей, тази необятна пустош редува планини, ледникови езера, торфени блата, зелени равнини и скалисти брегове в приказен пейзаж. Тук е и Килъри Харбър, единственият фиорд в Ирландия. Из равнините често може да се срещнат стада елени или диви понита от едноименната местна порода. С всичко това не е чудно, че тази част на Ирландия открай време е привличала художници и поети.
Неопитомената пасторална красота на Конемара е съхранена благодарение на статута на национален парк, а относително изолираното местоположение е допринесло за запазването на автентичната местна култура, бит и език. Непременно минете и по Sky Road – стръмен и тесен панорамен път, който се вие покрай брега и предлага възхитителни гледки както към океана, така и към равнината.
Плитвички езера, Хърватия
Хърватия е прекрасна страна и има много причини да я посетите, а националният парк Плитвице е само една от тях. Разположен сред гъсти вековни гори, населен с елени, мечки, вълци и диви свине, както и с голямо разнообразие от птици и пеперуди, паркът е част от списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Но това, което го прави уникален, са езерата му.
Наричат Плитвичките езера „Тюркоазените очи на Хърватия“ и зад това поетично име прозира заслужена гордост. Заради варовитата си вода река Корана е оформила поредица естествени бентове, така че долината ѝ се е превърнала в каскада от 16 езера, свързани помежду си с водопади. Гледката е впечатляваща сама по себе си, но като се прибави тюркоазеният цвят на водата, става почти нереална. Плитвичките езера не са точно „диви и ненаселени“, но може да избегнете туристическите тълпи, като ги посетите извън пиковия сезон през юли и август.
