Един от най-успешните български актьори оттатък океана беше в България за кратък период, а ние успяхме да се видим с него, за да разберем как се пробива в Холивуд
През 2019 година почти не съществуваше българин, който да не се чувства горд в нощта на 24 февруари. Причините бяха няколко, но една от основните беше присъствието на Димитър Маринов на 91-вите награди „Оскар“. По-късно, в ранните утринни часове на 25 февруари, той се качи на сцената на Долби тиатър с българския флаг в джоба и този негов жест беше посрещнат с гордост, полемика и разнопосочни емоции и дискусии. Но най-важното – направи впечатление.
Самият Димитър Маринов има интересна история и може би именно тя го е довела до този миг. Роден в София, член на семейство Маринови, които са прототипи на персонажите в „Тютюн“ на Димитър Димов, Димитър заминава за Америка през 90-а година на турне и решава да не се прибира. Като малък свири на цигулка и дълго време вярва, че ще бъде цигулар, но в крайна сметка става актьор. Може би това се дължи на влиянието на Невена Коканова, която става първият му учител по актьорско майсторство. Успехът в Америка го спохожда в края на 90-те и началото на новото хилядолетие. Тогава се запознава със съпругата си Дженифър и започва да се снима в реклами, телевизия и филми. В кариерата си е работил заедно с Матю Пери, Аштън Къчър, Селена Гомес, София Вергара, Джеф Бриджис, Кийфър Съдърланд, Махершала Али и Виго Мортенсън. Дебютира в „Мъже от стомана“, където играе руски учен и контрабандист. Може да сте го гледали още в „Лошо поведение“ и „Код: 999“, както и в роли в сериалите „Военни престъпления“, „Военни престъпления: Лос Анджелис“, „Закон и ред: Лос Анджелис“, „Американците“.
Най-големият му успех е „Зелената книга“ – този филм е и причината хората да гледат на него като на човек, случил така бленуваната американска мечта. Така ли е наистина? Димитър Маринов може да се похвали с успешна кариера в САЩ и също толкова успехи и у нас – тази зима се реализира втората година от неговата ScreenActing Academy, където професионални актьори и дори аматьори се срещнат с него за обучение и съвети. Това е и причината той да е България в тези толкова неподходящи за пътуване времена. Ние се срещаме с него, за да разберем как се чувства човек, натоварен с такава отговорност като американската мечта. Освен това си говорим за кино, за успех и за онези дребни детайли, които разграничават огромния Холивуд от по-малките му събратя.
В момента сте в България, тъй като за втора година правите Академия за актьори с интерес към кино, телевизия и реклами – Screen Acting Academy. Как се появи идеята за нея?
Идея се ражда от нужда или от предизвикателство. В този случай – и от двете. Нуждата да споделя натрупания опит, професионален и личен, който аз вярвам, че ще е полезен за младото поколение творци. Мисия. Предизвикателство бе за самия мен да съчетая изпитаното и научено като човек, а и като актьор в универсална педагогическа форма. Да създам академия, която не определя или установява, а споделя, вдъхновява и окуражава индивидуалния избор с освободена вяра в „Аз мога!“.
Какви хора най-често идват при вас и какво най-често учите онези, които решават да се запишат?
Идват както неопитни търсещи тийнейджъри, така и утвърдени работещи актьори. А и такива, искащи да освободят и да обогатят начина си на комуникация и мислене, за да са успешни в професии, които нямат дори нищо общо с нашата индустрия. Профилирам ги в групи в зависимост от опита, нуждите и изискванията им. Но независимо че са в група, аз работя с всеки студент строго индивидуално. Всеки студент е личност – творец, а не пореден номер в общ знаменател.
Каква е формулата, за да си добър актьор?
Няма формула! То е съзнание и увереност. За да си добър като актьор, трябва да си по-добър като човек. Нашата индустрия е субективна – всичко е въпрос на вкус, предпочитания и нужда. Ако ти си осъзнал, че си роден с таланта на актьор, то трябва да го развиваш паралелно с достойнството си на човек. И тогава ще успееш да създадеш своята „формула“, която работи за теб и е от полза за другите. Уникалността на актьора е даденост. Просто трябва да й дадеш воля, да я установиш и да я приложиш в името на това, в което вярваш. И тогава другите ще ти повярват.
Има ли персонаж, който винаги сте искали да изиграете, и ако да, кой?
Яго от „Отело“ на Уилям Шекспир. Изборът ми е нетолкова от желанието да изиграя този персонаж, а поради убедеността ми, че публиката има нужда да го гледа по-често. Яго е най-коварният злонамерен лицемер и манипулативен характер в историята на драмата. Методите му обаче са „приятелски“, „чистосърдечни“ и дори „грижовни“ – той е „добронамереният“ йезуит. Както е казал Пиер Паоло Пазолини: „Красотата и Истината се откриват и единствено се изразяват чрез най-коварната Грозота в Лъжа.“
Ако може да работите с всеки световен режисьор, кой бихте избрали?
Ако е възможно малко дете да избере само един бонбон в магазин за бонбони, то и аз бих могъл да избера един режисьор.
А имате ли си любим драматург или сценарист, който, като напише нещо, да ви се играе именно там?
Аз нямам предпочитания към автор или творба, а към същността на идеята, която третира. Всяка творба е авторска вяра, истина, разбиране за живота. Актьорът, казват, е инструментът, чрез който авторът осъществява представянето на своето верую. Всяка цигулка като инструмент може да изсвири произведение на Паганини, но не всеки музикант е Паганини. Актьорът обаче е не само инструмент, а заедно с това и музиканта. Той творчески интерпретира и представя, но със задължението да не изневерява на композитора.
