Димитър Стефанин – 50 процента от танца е чувството

Фотография / bTV

„Искам да се прибера в България и да обединя хора от различни изкуства в пространство, в което всеки стил общува с другите”, казва танцьорът от Dancing Stars

Елегантните му плавни движения на сцената го превръщат в един от фаворитите за спечелване на новия сезон на Dancing Stars и в любимец на публиката. Тандемът му с водещата Натали Трифонова пък е наречен „Огнено сърце“ и събира куп последователи. И той, и синоптичката са страстни натури с горещ характер от огнените знаци на хороскопа (Лъв и Овен). И макар мъдростта да твърди, че два остри камъка брашно не мелят, те знаят как да танцуват приковаващо. А по всичко личи – и да се забавляват. Шегите с неговата взискателност и перфекционизъм никак не са пресилени, но не отстъпват на чувството му за хумор, уверихме се лично няколко седмици преди големия финал на шоуто на bTV.

„Бях палаво дете, което тренираше карате, и майка ми ме записа на танци, за да се укротя малко. От залата с тестостерона се преместих в залата с естрогена. Баща ми не беше много доволен, но пък продължих с плуването и професионалния шах, така че се запази балансът на силите“, разказва Димитър.

Тази динамика на резки завои по пътя ще остане и през следващите години, когато неведнъж Стефанин е пред дилема дали да не загърби сцената за сметка на по-солидно образование. Роден в София през 1995 г., израснал в „Младост 3“, в семейство му няма традиции в танците. Баща му се занимава с бизнес, а майка му е медицински работник. Баба му и дядо му са били в авиацията, а единственият човек, свързан с изкуството, е леля му, завършила НАТФИЗ и днес преподавател в чужбина. Тя първа го качва на сцената, когато Димитър е на 4. Още тогава му харесват светлините на прожекторите.

„Танците са красив спорт, който винаги е стоял малко настрани от финансовите успехи. Неведнъж за 23 години е имало дилема дали да не се насоча към нещо различно. Преди да замина за Италия само 15-годишен, баща ми казваше, че ме вижда да се реализирам по-успешно с математиката и науките, в които бях добър. Но накрая ме подкрепи и така последваха едни от най-тежките години в живота ми, които обаче ми дадоха страшно много“, разказва партньорът на Натали Трифонова.

Фотография / bTV

Биографията му на сцената е повече от впечатляваща – на 16 вече е четирикратен шампион на България по спортни танци, от 15 до 20 танцува в най-добрите италиански школи. После заминава за Виена, за да се съсредоточи върху валса и да преподава. Там е открит за риалити формата Dancing stars, в който за пет сезона прави фурор с три победи и едно участие на финал.

„Да заминеш зад граница на толкова ранна възраст, има своите неудобства, но дава плюсове – учи те да се бориш в една нова среда, в която нямаш подкрепа от семейство и приятели. Научих италиански за 18 месеца. Владея още английски, немски, малко руски. Завърших Втора немска гимназия като частен ученик с много добър успех. До към 20 и няколко се състезавах и в професионалния шах“, допълва постиженията си той.

„В България се върнах, защото ми липсваха семейството, средата, храната. Имам надежда, че ще се върна някой ден да работя тук. Танците на сцена са малка част от ангажиментите ми. Занимавам се с хореография, с кинопроекти (бел. ред.- наскоро дори излезе филм, в който има първа танцова роля), съдийство, обучавам деца, възрастни, поставям представления, организирам събития.“ Стиловете, в които Димитър се изявява и се развива, са също така разнообразни и освен с класическите се занимава с хип-хоп, салса, джаз, модерни танци. Убеден е, че някой ден всичко това може да изглежда страхотно на голям екран.

„Спортните танци са прекрасни, но ограничаващи. Затова искам да създам пространство, в което да си взаимодействат всякакви изкуства под един покрив. И някой ден да снимам филм с танцувална тематика в България. Нужно е време и работа в средата, за да имаш екип, с който да го реализираш. Но има надежда – мои колеги в Dancing Stars (бел. ред.. Ани Дончева и Ралица Мерджанова) скоро поставиха първия български мюзикъл с голям успех. Има надежда, че и тук се случват хубави неща“, не крие амбициите си Димитър.

Изкуството във всяка форма му дава нов начин на мислене, разширява кръгозора, носи вдъхновение. Кара го да се бори с предразсъдъците, на които е бил подложен на младини.

„В съблекалните преди всеки лайф е купон. Размахват се пера, осветлението спира, защото нещо го е претоварило, половината танцьори са голи, другите се преобличат. Не е изненадващо да се блъснеш в някой гол, да се замотаете точно преди да излезете и да се опитваш да изглеждаш спокоен, сякаш всичко е наред. Тези дни един колега беше прекадил с пало санто и половината започнаха да се оплакват, че се задушават. Гоним злите сили със смях.”

„Предубежденията в танците, дори скептицизмът към този вид спорт са много. Често се намеква, че мъжете трябва непременно да са хомосексуални. Това е незрелост на обществото, която се надявам с времето да се промени. Даже когато бях втори и трети клас, без да разбирам какво е хомосексуалност, ми се подиграваха, че танцувам, вместо да се бия. С времето разбрах, че това е правилната посока за развитието на света. Чрез танците, изкуството и музиката може да вървим в позитивна посока – далеч от агресия, дискриминация, експлоатация. Да покажа един нов свят на хората, в който има смисъл да се инвестира“, разказва Стефанин. И вярва, че танцът сплотява и извежда на нови нива отношенията. „Редовно наблюдавам трансформация в дългогодишни двойки, когато започнат да идват на танци при мен. Преоткриват партньорството си и сякаш го събуждат за нов живот. Това те кара да продължаваш да работиш.“

И докато за мъжете днес е предизвикателно да извадят на показ чувствителността си, без да бъдат сметнати за лигльовци, то за жените е трудно да се оставят някой да ги води дори на дансинга. Силната еманципация стяга тялото и ума и Стефанин среща редовно този проблем в практиката си. Не крие, че това е било от основните затруднения в първите седмици на партньорството му с Натали.

„За да си лидер, трябва да се учиш да бъдеш последовател. Да се научиш да се отпускаш в танца изисква време, но не е невъзможно дори в ново партньорство. Става с музиката и допира, с говора. Изглежда като вид хипноза, медитация, оставяне на чувството, което за толкова рационални същества като нас, хората, не е лесно. Танците са 50 процента хореография и заучаване на стъпки, но и 50 процента чувствата, които предаваш на партньора до себе си и на публиката в залата“, обяснява той и допълва, че с времето все повече обръща внимание на второто. Защото като големите в бранша е открил, че през грешката се стига до иновации – ново движение, нов сюжет, които си струва да се покажат.

Когато говорим за нови полета за изява, за Димитър такова е кулинарията. Готвенето е неговата неочаквана стрес терапия. Обича българската кухня, която много му липсва в чужбина. За рецепти се допитва до баба си – звъни ù във Вайбър и двамата забъркват мусака и пълнени чушки с кайма.

Spread the love
More from Надя Костова
Хелтихак – протеин в кафето
Дженифър Анистън е една от жените, за които възрастта е просто число....
Read More
0 replies on “Димитър Стефанин – 50 процента от танца е чувството”