Те имат властта да сринат или да извисят всекиго в модния бизнес само с една своя дума. Притежават изключителен стил, който създава тенденции. Запознайте се с най-влиятелните жени в света на модната журналистика
Модният редактор, тази полумитична фигура, е част от попкултурата от десетилетия. Спомнете си само всички филми и чиклит книжки, чието действие се развива в лъскава редакция, пълна с красиви жени с ужасно скъпи и болезнено високи обувки. Въпреки големия стрес, на който героините обикновено са подложени, в цялата история има нещо неустоимо привлекателно.
Да работиш в модно или лайфстайл списание, открай време звучи като професия мечта за момичетата, които търсят реализация в големия град. Усещането, че си на гребена на вълната, пътуванията по света, безплатните дизайнерски дрехи и луксозна козметика, достъпът до ексклузивни събития – всичко това е част от бляскавата представа за нещата, макар тя невинаги да отговаря на истината.
А когато си главен редактор на световноизвестно модно издание, способността да влияеш на хората е огромна. Добрият главен редактор е визионер, улавя тенденциите във въздуха преди всички, а често и ги създава с безпогрешен усет. Спокойно може да се каже, че жените, които са били и в момента са начело на топсписанията, са оригиналните инфлуенсъри – както с професионализма си, така и с личния си стил. Нека видим кои са онези от тях, които промениха света на модата завинаги.
Кармел Сноу
Родена през 1887 г., Кармел Сноу е една от най-влиятелните жени в модата през първата половина на ХХ век. От 1934 до 1959 г. е главен редактор на Harper’s Bazaar. Сноу променя из основи разбиранията за женско списание, като добавя фотография, изкуство, статии за дома и обзавеждането, както и литературни разкази към обичайните материали за мода. Във времена, когато моделите се снимат на закрито в статични сковани пози, Кармел Сноу прави революция в модната фотография, като изкарва моделите навън и ги снима в движение. Tя е и кръстницата на легендарната линия на Кристиан Диор new look. Безупречно елегантна, облечена предимно в Balenciaga и със задължителните перли на шията, Сноу обича да казва, че „елегантността е добър вкус плюс щипка дързост“, а влиянието ѝ се усеща на страниците на Harper’s Bazaar и до днес.
Даяна Врийланд
Легенда от миналия век, Даяна Врийланд често е определяна като „императрицата на модата“. Нейната кариера също започва от Harper’s Bazaar през 1936 г., а колонката ѝ, озаглавена „Ти защо не…“ (Why Don’t You…?), предлага нестандартни и новаторски съвети за мода и лайфстайл, практични и съобразени с Голямата депресия в САЩ от 30-те години. По-късно Даяна става моден редактор и важна фигура в света на модата. През 1962 г. се присъединява към екипа на Vogue и се издига до поста главен редактор.
Врийланд има усет на трендсетър и налага много модни тенденции, освен това раздвижва съдържанието и обръща внимание на скандални теми като секса. Най-популярното ѝ „протеже“ са бикините, за които казва, че са „най-важното изобретение за човечеството след създаването на атомната бомба“. И след оттеглянето си от Vogue Даяна Врийланд продължава да е важна фигура от модния свят и образец за стил и елегантност. Нейната тайна? „Мисля, че част от моя успех като редактор дойде от факта, че не се страхувам. Това бях аз – разкривах се цялата пред читателите ни. Това беше работата ми. Считам, че винаги имах ясна визия какво иска аудиторията ни. Давахме им това, което те никога не са подозирали, че искат.“
Грейс Мирабела
Когато през 1971 г. Грейс Мирабела сменя Даяна Врийланд като главен редактор на Vogue, светът на модата е в шок. Мирабела е бивша асистентка на Врийланд и има много повече усет за бизнес, отколкото за списания. Може би заради това за 17-те години на своето управление успява да утрои тиража на списанието и да покаже, че бизнес уменията са важни и в сферата на медиите.
За разлика от предшественичката си, която адресира списанието към младите и влага повече фантазия в съдържанието му, Грейс става известна с по-практичния си подход към модата. Тя се обръща към жените, които балансират между семейство и кариера и са активни в ежедневието. Сред постиженията й е лансирането на американски дизайнери като Дона Каран, Калвин Клайн и Ралф Лорън. Истинска феминистка от 70-те, Грейс Мирабела демократизира Vogue и го отдалечава от първоначалния му замисъл като списание за аристократичния елит. Тя вижда жените като агенти на промяната в обществото, не като безжизнени статуи, а дрехите трябва да им позволяват да се движат уверено и със самочувствие.
