Кината вече работят, за което е редно да вдигнем чаши, а после да вдигнем и себе си, за да отидем до тях. След година лишения от гледане на филми, избираме да проследим премиерата на „Малките неща“ – един от филмите, които може да гледате по кината от петък, 26 февруари. Филмът е оригинална продукция на HBO Max, но у нас няма да се появи в платформата, а на голям екран.
„Малките неща“ е особена смесица между мистерия, трилър и драма и като казвам „особена“ имам предвид точно това. Той не е силно впечатляващ, въпреки наличието на трима носители на „Оскар“ в главните роли и въпреки че е написан и режисиран от човек с два филма зад гърба си, също носители на престижни награди. Но не е и достатъчно лош, за да може човек да го отхвърли с лека ръка.
Трилър киното има дългогодишна история и вярна аудитория, която ще се притече в киносалоните, за да види мрачните краски на поредното уродливо лице на тъмната половина на човечеството. Други пък ще отидат, за да видят Дензъл Уошингтън, Рами Малек и Джаред Лето в главните роли. Онова, което публиката не знае, но ще разбере някъде към финала е, че онова което ще гледа не е точно трилър и разплитането на мрачната мистерия ще остане някъде на заден план за сметка на други страсти, по-присъщи на драмата.
„Малките неща“ започва като класическо жанрово трилър кино, в което зъл убиец вилнее из улиците на американски град. Двама полицаи – млад, амбициозен детектив и отхвърлен от обществото, но с ум остър като бръснач, полицай, обединяват сили зад общата идея и общ враг – странник със социопатично поведение, който се държи като виновен, но дали е такъв не е ясно.
Автор на тази своеобразна жанрова полемика е Джон Лий Ханкок – режисьор и сценарист на „Невидима зона“ и „Спасяването на мистър Банкс“, който тук по-скоро се е изложил като първолак на изпит по математика.
Въпреки заложените дълбочини в сюжета отначало, „Малките неща“ не предлага дълбочинни изследвания на нито една от темите, които се опитва да разисква – като злото, като грешната преценка, като чувството за вина, което те разяжда с години, като амбицията и болното преследване на идеи, които водят само проблеми след себе си. Той скача и маркира тези неща, като ги облича в костюми с вратовръзки, полицейски униформи, специфичния стоицизъм на Дензъл Уошингтън и почти болезнената нужда на Джаред Лето винаги да прилича на нещо друго, но не и на себе си, когато играе роля.
Сигурна съм, идеята е била страхотна, но резултатът на финала е крайно незадоволителен филм, който дава трима чудесни актьори и един отворен финал, който не отговаря на основните въпроси, задени в началото на историята. Може би идеята е била това да е един различен жанров филм, който подхожда по-философски към фундаментални на жарна, които за някого най-вероятно биха били банални теми, сещате се, като доброто и злото. Фундаментите обаче съществуват, защото са силно разпознаваеми като теми и са отражение на реалния живот. Пък и защото човек често прави директни паралели с неща, които кореспондират с неговия вътрешен свят, морал и етика.
И въпреки че филмът не се справя задоволително със заявките, които има в началото, липсата на заглавия за гледане и наличието на качествен актьорски талант, го правят забележим и той има една номинация за „Златен глобус“ – именно за Джаред Лето в ролята на мърляв социопат с облещен поглед.
„Малките неща“ започва с тона на неща от сорта на „Истински детектив“ и класиката „Седем“, но не успява да достигне до дълбочината и висините, които и двете продукции предлагат на публиката. Той някак облизва зададените теми и предлага финал, като от древногръцка трагедия.
Плюсовете му обаче са, че предлага два часа чудесна актьорска игра и мрачна визия, която може да задоволи онези кътчета на душата ви, които отдавна копнеят за нещо страшно при това на голям екран. Ако гладът за нещо за гледане не беше толкова остър и наличието на този актьорски състав не беше толкова амбициозен, „Малките неща“ най-вероятно щеше да е филм, който да потъне из недрата на хилядите заглавия, които излизат през годината. Но тези два фактора не бива да бъдат подценявани. И ако ви се гледа нещо различно от анимация следобед и комедия привечер, то може да ву хвърлите едно око. Може пък да откриете из разпръснатите му сцени нещо, което аз не успях да видя.
