Изостреното чувство за справедливост на Хаджи Димитър определя неговия път. Млад, само на 28 години, пада на връх Бузлуджа в битка за свободата българска. Но духът му е жив. И нощем, когато целият град е заспал, по тесните калдъръмени улички на Клуцохор, останали и до днес, отекват тежките стъпки на непокорния Хаджия. И сливенци знаят. Затова се събират пред паметника му за всеки светъл ден и празник. Под ясния му взор и тази година първокласниците от всички сливенски училища ще застанат на площада и с ръка на сърцето ще положат клетва да бъдат добри ученици и отговорни граждани на свободна България.
Не един и не двама славни мъже са грабвали оръжието през тежките години на робство. Не мога да подмина имената на Злати войвода, Желю войвода, Пейо Буюкли, Мара хайдуткиня, Стоил войвода, Мавроди Коджакара и още, и още – живите легенди на най-бунтовния град. Само за Инджето ще замълча. Нека остане такъв, какъвто го е описал Йовков…
Гледам от високото и сякаш историята се разплита пред очите ми. „Разплита се като журап” – както е писал Панайот Хитов в книгата си „Как станах хайдутин”. Но не мислете, че тук само хайдути сме раждали. Някога този край е бил един от големите книжовни центрове на България.
Годината не се знае. Някъде през XIII век, когато Сливен окончателно влиза в пределите на България,
един монах носи учението на исихазма към нашите земи
Дълъг е неговият път: идва от Пограничието, където е поел семената на святото учение от самия Григорий Синаит.
Малко са писмените извори за делото на Теодосий Търновски. Но в тях се разказва за Мала Света гора, позната още като Сливенската планина, чиито основи са положени от бъдещия патриарх на път за Търново. Книжовният център е основан първоначално в Епикерниевия манастир, а по-късно около него се създава цял комплекс. От всичките 24 (според д-р Симеон Табаков) манастира днес няма запазен нито един. В легенди е забулен и Спасовският манастир, който братята Шкорпил определят като главен. Разположен в местността Сотиря, манастирът е бил разрушаван на два пъти: първия път при падането на България под османско владичество и втори път окончателно разрушен заради донесенията на сарайските жители, че там се укривали хайдути, които ограбвали турската поща. Границите на владенията му д-р Табаков очертава според местните предания, а те казват, че земите на манастирските имоти стигали чак до Карнобат! Стари легенди нашепват, че по време на османските нашествия в края на XIV век в кладенеца на манастира били хвърлени всички манастирски богатства заедно с множество ценни свитъци, за да бъдат спасени от турско посегателство.
Останките от зидовете на манастирската черква сега са скрити под разлистените клони на дърветата и не се виждат даже от птичи поглед. Мисля си какво ли би било да се докосна до тези безценни свитъци, съхранили в себе си жива история от времена славни, времена забулени в плътната пелена на легендите…
Обед е. Над Сливен се понася бодрият звук на Чинтуловата песен „Стани, стани, юнак балкански”. Днес за скромния сливенски учител знаят малки и големи. Но след смъртта му през 1886 г. е забравен за дълго. Остават само песните, които се предават от уста на уста. И ако не е бил родолюбивият дух на Никола Табаков, събрал и описал всички песни на Добри Чинтулов, може би още нямаше да знаем кой е написал „Къде си, вярна ти, любов народна” и „Вятър ечи, балкан стене”. И друго нямаше да знаем: Чинтулов пръв въвежда в града Бен-Ланкастърката метода на обучение. И дълго след неговото учителстване в светлите класни стаи азбукарчетата сричали прилежно „аз, буки, ведя, глаголи, добро…”, докато тънките им гласчета се слеят в едно прекрасно и завладяващо жужене. Пак даскал Добри повел
борбата срещу богослужението на гръцки език
в черквите и под тежките клетви на разлютените бабички застанал на амвона и прочел първата молитва на български език в града.
Много първи и много добри неща е направил Чинтулов за Сливен. А старата му къща се вижда чудесно от високото. Сега би трябвало да бъде музей, в който с почит и преклонение сливенци да пристъпват по старите стълби. Само че днес тя е част от модерен хотелски комплекс – факт, който би трябвало да ни тежи като камък. Останало е обаче неговото училище – най-престижната гимназия в Сливен, и песента „Вятър ечи, балкан стене”, която събужда позадрямалия град всеки ден точно в 12 часа.
И за още един Добри искам да разкажа – Добри Желязков Хаврикаджията. Но каква е тази смахната дума „хаврика”? Наша си е, сливенска. Като хасма, като хизба, като журап… Стари красиви думи, отдавна потънали в прахоляка на ръкописите от някогашни славни времена. Сега и ние казваме фабрика, както всички останали.
След като натрупал значително състояние в Русия, Добри Желязков успява с подкупи да вземе образци от текстилната фабрика в Екатеринослав и да отвори своя модерна работилница в Мангърската махала. Вестта за качественото сукно стигнала и до Високата порта. По това време на власт е Махмуд II, чието управление протича под идеята за низам-джедит (нов ред). И така с пари от империята и ферман, подписан от султана, Добри Желязков
отваря първата фабрика за текстил от европейски вид
Цялата история на будния сливенски предприемач днес се съхранява в музей, разположен точно до самата фабрика и Техникума по текстил.
Толкова много имена и истории преминават като на лента пред погледа ми. Но няма време да разкажа за Боян Силдаров от рода на Силдарите, вуйчо на Георги Трънкин; за Димитър Инзов Злъчката, останал в спомените на града повече с пиперливия си език, отколкото с учителстването; за Никола Аджемов – дълго обикалял Балкана с четата на Панайот Хитов; за поп Юрдан, комуто попуването не прилягало много, защото очите му били все в гората и пищова… И за Голямото руско, тъжен период от историята на Сливен, когато под смъртен страх от кървава разправа половината население на града поема към Буджака. Днес бесарабските българи още плачат за оная родна земя – Мати Болгария, толкова близка, но и безнадеждно далечна за тях…
От запад започва леко да притъмнява и сякаш наистина небето се спуска досами Сините камъни. Слизам бавно по стръмната пътека на Халката. Казват, че някога, в правремена, Сливенската долина е била море, а на Халката кораби от далечни земи опъвали здрави въжета. Но това е само една от многото легенди, забулили древната история на планинския град. Долу Сливен ме посреща с обичайното жужене на делника…
