Два български романа с чудовища, на чиито автори задаваме еднакви въпроси…
Благой Д. Иванов
Ако не сте чели нищо от Благой Иванов, изпуснали сте много ледени тръпки по гърба. Благой е кинокритик c peдoвни появи из различни медии – от предаването „Култура.БГ“ до циничния видеоподкаст Inglourious Kunst на сайта Операция Кино. Автор е на няколко книги, сред които психотрилърът „Мазето“ и нашият фаворит – третият му роман „Крехар“. Внего през един топъл августовски уикенд Благой изправя семейството на Любен Дишлиев пред страховита загадка. В ловешкия резерват „Крехар“, обявен за защитена зона, има привидно спокойно езеро. Според мълвата из тези територии дебне мистериозно същество, приличащо на дракон, който напуска леговището си през нощта, обвит в сияещ ореол. Хората го наричат Жалейка, защото пее тъжна песен, когато напада и завлича своите жертви.
Представи се с няколко думи.
Завърших магистратура по кинокритика и седмото изкуство е сред най-важните неща в живота ми, но писането е по-важно сякаш и е най-големият ми фетиш – така че освен кинокритик съм и писател. Интересите ми варират от комикси през скоч до палеонтология. Освен това съм страстен меломан и леко поуморен, но все още действащ бонвиван.
Защо и как ти хрумна да напишеш „Крехар“?
От дете си падам по т. нар. криптозоология и макар да не я вземам за чиста монета, винаги съм си мислил, че би била особено подходяща за вдъхновение при писане на художествена литература. Иначе работата по книгата беше обичаен за мен процес – идеята се взриви в главата ми изневиделица, дадох ѝ време да отлежи, а когато се заех да я реализирам, ненадейно се превърнах в нейна марионетка.
Кой е любимият ти момент от историята?
Може би са два. Единият е в кулминацията на романа и няма как да го посоча конкретно, без да издам част от развръзката. Другият е разговорът между малкия Димитър Дишлиев и майка му, в който става дума за игуани и пътуване във времето.
А кой е най-страшният момент?
Всичко, свързано с образа на бащата в романа.
Как направи проучването по темата и кое те изненада най-много?
Една от целите ми беше всичко в „Крехар“ да звучи оптимално убедително и съобразено с науката, така че в процеса на работата призовах на помощ специалисти от различни области. Изненадата беше, че хипотетичната фантастична ситуация в романа може би не е чак толкова фантастична.
Кое е най-плашещото нещо, което си чел?
Две от най-страшните книги, минавали през ръцете ми, са „Гробище за домашни любимци“ на Стивън Кинг и „Пътят“ на Кормак МакКарти. Зомбитата и апокалипсисът обаче не са най-страшното в тях – най-страшното е, че това всъщност са семейни истории за хора, които се опитват да съхранят човешкото в себе си, докато всичко около тях по един или друг начин се разпада.
Кога и как започна да харесваш страшното в литературата и попкултурата?
Бях отгледан в благоприятна попкултурна среда – от малък родителите ми интензивно ме облъчваха с кино, особено с жанрови филми. Спомням си, че ми пуснаха веднъж една стара екранизация на романа „Изгубеният свят“ на Артър Конан Дойл и направо откачих от кеф. Бил съм може би на пет години и оттогава досега чудовищата са неизменни спътници в живота ми.
Кога и как стартира любовта ти към писането?
Като ученик направих първите си опити, а като тийнейджър вече сериозно пишех, макар и с променливи като успех резултати. Успоредно с това вече четях като луд и попивах всякакви истории, жанрове и стилове. Не е голяма мистерия как може човек да се научи да пише – забравете работилниците по творческо писане и инвестирайте времето си в четене, като не забравяте да разнообразявате менюто си и да разширявате читателския си кръгозор. Това е рецептата. Тя не гарантира, че ще станете писатели, защото съществуват и други фактори, но ако носите в себе си таланта и сте достатъчно отдадени на амбицията, шансът да успеете е огромен.
Кои са твоите вдъхновители и модели за подражание?
Не мисля, че имам модел за подражание, но вдъхновители – бол. Един от моите най-любими хора и творци е Хауърд Лъвкрафт… и все пак се надявам да имам по-щастлив живот от него.
Какво ти предстои след тази книга?
Работя по нещо, което е в твърде начален етап, така че засега мистериозно ще спестя подробностите. Ще се опитам да съм готов с него до края на годината, но не обещавам.
Васил Попов
Попитани какво четат напоследък, повечето хора онлайн отговарят – „Мамник“. В това модерно българско фентъзи чудовища дебнат от почти всяка страница. Авторът му Васил Попов пише разкази и романи, базирани на български митове и легенди и творбите му са отличавани в редица литературни конкурси.„Мамник“ спечели конкурса за аудиороман на Storytel. В него става дума за трънското село Вракола, където няколко души са убити по невиждан начин, други се събуждат с особени белези по тялото. Сякаш над селото е надвиснало нечовешко зло. Настаненият в старчески дом Емил заедно с граничния полицай Божана Горнева разследва странните случаи и се натъква на потулени от миналото загадки и на оживяло от българския фолклор чудовище.
Представи се с няколко думи.
Еколог по образование, страстно обичащ българския фолклор и понастоящем опитващ се да бъде писател. Надявам се, че ще имам възможността да се занимавам с писане още дълги години. В свободното си време обичам да отида сред природата и да снимам. Едно от хобитата ми е пейзажната фотография.
Защо и как ти хрумна да напишеш „Мамник“?
През 2020 г.Stortyel организира първия по рода си конкурс за пилотен епизод на аудиосериал и журито (Ана Клисарска, Ваня Щерева и Богдан Русев) избраха „Мамник“ за финалист. Идеята за сюжета се появи, след като попаднах на информация за демоничното създание мамник в книгите на Михаил Арнаудов и Димитър Маринов. Щом разбрах що за същество е мамникът, веднага си казах, че от това може да излезе прекрасна история.
Кой е любимият ти момент от историята?
Много са (скромно, нали?). Може би един от най-любимите ми е финалът на втория епизод от аудиосериала, когато става ясно, че Мамникът има способността да имитира гласове и по този начин привлича и примамва жертвите си.
А кой е най-страшният момент?
В случая най-страшният и любимият момент в книгата съвпадат. Финалът на петия епизод от аудиосериала ми е също много любим – там има една сцена на вишката, където Мамникът се преобразява и за първи път влиза в битка с Лазар (един от главните герои).
Как направи проучването по темата и кое те изненада най-много?
Не мисля, че е имало нещо, което ме е изненадало, но със сигурност в процеса на проучване научих доста неща и те ме вдъхновиха за създаването на много ситуации. Случвало се е за написването на само няколко абзаца в книгата да трябва да отделям дни, за да прочета още няколко други книги. Най-интересно ми беше да чета за граничарите в началото на двайсети век.
Кое е най-плашещото нещо, което си чел?
Мога да кажа коя е последната книга, от която са ме побивали тръпки наистина и която ми е харесала много – „Деволюция“ на Макс Брукс. Разбира се, „Сиянието“ на Стивън Кинг също се нарежда сред най-страшните книги.
Кога и как започна да харесваш страшното в литературата и попкултурата?
Трябва да призная, че се случи сравнително наскоро. Аз никога не съм се ограничавал само до един жанр. И изобщо не чета само страшни книги. Според мен човек не трябва да се ограничава. Дори „Мамник“ не е жанрово ограничена – историята смесва много жанрове.
Кога и как стартира любовта ти към писането?
В гимназията мечтаех да бъда режисьор и да правя филми. Когато пораснах, почнах да разбирам, че мечтите и идеите ми са прекалено мащабни за възможностите на българското кино. В литературата обаче няма граници. Тя ми предлагаше – и все още го прави, възможност свободно да претворя идеите си на хартия.
Кои са твоите вдъхновители и модели за подражание?
Опитвам се да нямам такива. Мисля, че е опасно човек да си създава кумири. Защото после може да се разочарова и да се опитва да оправдава грешните им действия. Така наскоро се разочаровах от Роджър Уотърс и позициите му по отношение на войната в Украйна.
Какво ти предстои след тази книга?
Съвсем скоро в Storytel излиза новият аудиосериал „Пермафрост“, прекрасно озвучен от Александър Сано. По-натам „Пермафрост“ ще излезе и на хартия. Вече работя и по продължението на „Мамник“. Освен това със Захари Бахаров работим по сценария на един хорър сериал, наречен „Мъртар“. Снимките ще започнат през лятото. „Мъртар“ също ще се появи като книга в някакъв момент. Чака ме много писане.
