Тя е Ина Илиева и е шампион по ветроходство. Яркочервената й коса обича да се вее на морския вятър, а всички стихии са в кръвта й
Когато човек види за първи път момиче като Ина, много му е трудно да повярва, че насреща е професионален състезател ветроходец. Тя прилича на модел. На пораснала версия на Пипи Дългото чорапче и Пепеляшка в едно. Токчетата и роклята биха й стояли перфектно и все пак тя избира неопрена, шапката, очилата, платната…
Ина е родена в София и е изненада, че момиче от бетонен град без воден излаз може да кара яхти професионално. Разказва, че баща й, който я запалил по този спорт, я качил на борда, когато била бебе на 40 дни. Но чак на 12 започнала да се занимава с ветроходство, което било сравнително късно. „Има деца, които започват още на 6 години. Спомням си, че бях отишла на едно състезание като публика, но изведнъж баща ми дойде при мен и каза: „Ще участваш в регатата!“ Без да имам право на глас, ме качиха като шкотман на една яхта клас Кадет. Беше приятно. От този момент започнах да се качвам все по-често на яхти по състезанията.”
Днес, много години след първото си пътуване, Ина е национален шампион
на олимпийския клас 470 от 2008 до 2014 година, също така е балкански шампион
по ветроходство при жените за 2010 и 2011 година. Става републикански шампион
през 2015-а, печели и Регата Балчик същата година. Последните й постижения са
Регата Порт Варна и Републиканското първенство
неолимпийски класове от миналата година. Освен тези
няколко състезания Ина има още куп участия, титли и медали. Споменаваме само победите й, защото те ни карат да се чувстваме
някак по-високи и горди от това, че я познаваме.
Ина обаче
познава и вкуса на загубите и разочарованията. „Последният път, когато се качих на яхта, беше преди 2
седмици на регата в Балчик. Състезанието не се разви благоприятно за нашия
екипаж, както и за още няколко яхти. Още първия състезателен ден, по време на
етап от 32 мили, излезе буря с пориви на вятъра над 40 възела. От силния вятър
две яхти счупиха мачти, други – обтяжки, форщаг, а при нас силният вятър скъса
грота (главното платно на яхтата). Понеже нямахме резервно, наложи се преждевременно
да прекратим участието си.”
Разговорът се насочва към това колко всъщност излиза да си професионален ветроходец. И дали представата за карането на яхта не е просто романтична идея, трудна за изпълнение.
„Ветроходството се нарежда сред най-скъпите спортове наред с Формула 1 и конната езда. Поддръжката на една яхта, особено ако искаш да е конкурентоспособна на състезания, е много скъпа. Без спонсори е много трудно, да не кажа невъзможно да участваш на регати от високо ниво. Само платното, което скъсахме на последното състезание, струва около 10 000 лева и ако искаме да завършим сезона, ще трябва бързо да намерим средства и да купим ново. Друга част от поддръжката на една яхта са застраховки, сертификати, стоянка, кранове… всичко това струва пари.” Въпреки това Ина не се отказва. Състезанията са в кръвта й. „Аз съм човек с доста силно изразен хъс за победа. Впускам се в състезанията, убедена, че ще се върна с медал или купа! Знам, че не е правилно, и съм страдала много от тази си черта, но просто не мога да го контролирам. Броят на купите и медалите, които съм печелила, не е никак малък, но не смятам, че това ме е променило като личност.”
Ина казва през смях, че е „най-добрият ветроходец сред геодезистите и най-добрият геодезист сред ветроходците“. Разделя времето си между тренировки и основната си работа като геодезист в сферата на строителството. Не се учудвайте, ако я видите някой път на обект из центъра на София. Ще я забележите отдалеч с огнената коса, високия й ръст и златен загар. И да знаете, че тази амазонка само чака да се върне във водата и както самата тя казва – да се бори наравно с мъжете. Да, ветроходството е труден спорт и са малко жените, които го умеят или имат влечение към него. Ина смята, че стига да е добре подготвена физически, една жена може да постигне не по-лоши резултати от един мъж.
