„Библиотерапия” на британската авторка Биджал Шах идва да ни увери, че „четенето на романи може да предложи по-достъпна и по-евтина терапия, която при някои клиенти може да замени дори психотерапията”
Аз съм от четящата порода хора, много четящата и безогледно четящата. И сигурно съвсем интуитивно съм използвала книгите не само като най-приятното средство за забавление и запълване на всяка свободна минута, за нови знания, а и за лечение на душата. В зависимост от емоционалното си състояние съм изпитвала неосъзнато влечение към определен тип литература. И понякога – невинаги, само понякога, съм намирала в определен жанр отговори на въпроси, които са ме мъчили. Надежда. Утеха. Съчувствие. Спокойствие. Мъдрост. Увереност. Оптимизъм.
Казвам всичко това, за да ви въведа в темата библиотерапия и едноименната книга на Биджал Шах, която стигна до мен благодарение на издателство „Бард“. Именно тя, основателката на Book Therapy, дава щедри и смислени отговори на всички въпроси, които бихте си задали във връзка с четенето. Според Биджал Шах и практиката ѝ като библиотерапевт предпочитанието към определен тип литература подсказва, че търсите ключ към неизследвани стаи във вашия собствен замък, т.е. път към познаване на самите себе си. Или пък подсказка за ръзвързване на възел от проблеми и емоционални състояния. Сред тях фигурират – по азбучен ред – бащинство и безнадеждност, безплодие и безпокойство, безработица и безсъние… И така до самооценка, самота, семейна динамика, скръб, срам, средна възраст… танатофобия тормоз, травма, тревожност, фокусиране в настоящето и медитация. И започвайки малко отзад напред, ще кажа, че за да се справите с всичко това с помощта на библиотерапията, трябва да четете. Биджал Шах съветва, ако не сте от четящия вид хора, да си изградите навик за четене и то да се превърне в редовен ангажимент, т.е. книгата да е като четката за зъби. Ето няколко нейни препоръки от книгата:
- Четенето по петнайсет минути всеки ден, било то на път за работа или преди да заспите вечер, ще ви помогне да изградите рутинен навик. Изследването върху навиците показва, че са нужни между 18 и 284 дни, за да може един навик да пусне корени в живота ни.
- Правете го целенасочено. Изключете социалните медии, Netflix, видеоигрите – всички разсейващи фактори – и се фокусирайте върху четенето.
- Аудиокнигите са чудесен вариант, когато пътувате. Намерете си партньор в четенето и следете взаимно как се справяте.
- Поставяйте си цели в четенето. Мислете за моменталните ползи за менталното ви благосъстояние и нивата на стреса, които са плод на четенето. Изследване на невропсихолога д-р Луис от университета в Съсекс установява, че четенето по шест минути на ден понижава нивата на стреса с 68%. За сравнение слушането на музика понижава стреса с 61%, чашата чай – с 64%, а видеоигрите – с 21%.
В книгата си Биджал Шах първо споделя своя опит в отношенията си с книгите още от ранно детство. След това и истории на свои пациенти, които с помощта на препоръчана от нея литература са намерили равновесие и душевна хармония.
Воденето на литературен дневник е първото, което Шах препоръчва на идващите при нея с нужда от помощ. В него да отбелязват честно и първосигнално въздействието, което четенето е упражнило върху тях. Всички емоции, извикани от четивото. От опит тя е убедена, че писането за тревожещи преживявания понижава кръвното, намалява хроничната болка и повдига имунитета. То е нещо като да крещиш и ругаеш, когато те боли – доказано помага.
Желание да преоткрие себе си след майчинството, в което се чувства като уловена в капан и търси нов смисъл в живота си, изпитва една от пациентките на Биджал Шах. Не зная дали това не е едно от проявленията на т.нар. следродилна депресия, но стъпвайки върху собствения си опит на майка на две деца, терапевтката препоръчва в този случай четенето на рефлексивна литература. Какво означава рефлексивна литературна практика?
Макар да има много общо с воденето на дневник, тя включва и размишления върху прочетеното и прилагане на новите открития. Предлага по-структуриран, ориентиран към целите подход към обработка на мислите и чувствата, предизвикани от текста. Докато дневникът е средство за сабеизразяване, рефрексивната практика е подходяща за себеусъвършенстване.
На жени със следродилна депресия Биджал Шах препоръчва „Труд на живота“ на Рейчъл Къск (неиздавана у нас). Както и мемоари, и романи, определяни като „наративна дрога“. Чрез герои, емоции и език те дават възможност на читателя да изпитва емпатия, да се свърже с героите. Мемоарната литература изследва личността на героя си. И работата с двете форми в някои от случаите в практиката си Шах прилага и техниката с писане на писма.
Като например при двойка, която иска отново да се свърже романтично. Шах цитира семейната терапевтка Естер Перел и книгата ѝ „Съвъкупяване в плен“: „Бракът не е край на романтиката, а нейно начало. Семейните знаят, че разполагат с години, за да задълбочат връзката си, да експериментират, да се връщат назад, дори да се провалят. Те виждат отношенията си като нещо живо и продължаващо, не като свършен факт. Това е история, която пишат заедно, с много глави, при което никой от партньорите не знае как ще свърши тази история. Винаги има места, на които още не са ходили, винаги има нещо за другия, което не е открито.“
Дотук сигурно ви стана ясно, че библиотерапията не е само четене, а и активно писане – дали на дневник или на писма до партньора си или до литературен герой, но и на поезия. Да, да, на поезия, дори и никога да не сте стихоплетствали, има случаи, когато трябва според Биджал Шах да се заемете и с това.
Лично аз изпитвам интерес към терапията с наратив, разработена от двама психотерапевти в Нова Зеландия. При нея индивидът изследва личната си история, идентифицира и подлага на съмнение всяко негативно или потискащо убеждение или закономерност, отпечатани в нея. Терапията с наратив насърчава към приемане на проблема като нещо външно за индивида, както и към поглеждане към себе си и живота си от много различни гледни точки. Установено е, пише Биджал Шах, че разказването на историята на собствения ни живот може да направи видимо нещо по-голямо, да ни помогне да разберем кои сме и от какво черпим смисъл.
В книгата си „Библиотерапия“ тя предлага като финал на всяка от описаните практики упражнения. Сред тях и визуализация на алтернативи за бъдещето безценна при работа с изпаднали в дълбока депресия. „Понякога библиотерапията генерира надежда чрез книгите – пише Биджал Шах. – Често мисълта да съм продавач на надежда ме кара да продължавам да правя това, което правя: да осветявам най-тъмните кътчета на нощта.“
Неизбежно идва въпросът за т.нар. литературно куриране, прерогатив на библиотерапевта. Наистина трябва много да си чел, за да можеш да адаптираш „задължителен списък“ от литература към читатели, в случая пациенти, според техните нужди и цели. За огромно мое съжаление Биджал Шах борави с литературни източници, повечето от които не са превеждани у нас. Бях щастлива да открия сред тях романа на Харуки Мураками „След мръкнало“, „Стъкленият похлупак“ на Силвия Плат, Стайнбек, естествено, с „Гроздовете на гнева“, „Мисис Далауей“ на Вирджиния Уулф…
Но четете, е изводът от всичко прочетено дотук и преразказано в кратък вариант. Не е нужно да е Марк Аврелий или Аристотел, може да е Уилям Уортън или Андрей Платонов, Арундати Рой или Едгар По… Четете, четенето притежава лечебна сила.
