Коко Шанел: Лъжа единствено за нещо важно

Откъс от книгата „Коко Шанел, кралицата на Париж“ (изд. „Кръг”)

Измина цял месец, преди Бой да стане мой любовник. Всички имаме повратни точки в живота си, определен момент, който променя всичко – бъдещето ни, дори това как се чувстваме по отношение на миналото. Когато папá ме остави в абатството, беше един такъв момент. Да се влюбя в Бой беше друг. В онзи ден яздихме през полето на Етиен по посока на гората на Компиен, на около два километра разстояние. Флост, моят жребец, беше неспокоен и искаше да препусне, но в периферията на гората Бой забави своя кон до бавен ход и посочи към пътека, навлизаща в катедралата от изящни буки. Бях яздила дотам много пъти. Но като последвах Бой по сенчестата пътека, криволичеща между дърветата, почувствах помежду ни да се случва нещо прекрасно.

Въздухът беше хладен и свеж, натежал от острия мирис на бял бор и влажни листа. Докато се движехме, през балдахина от корони над главите ни струеше бледозелена светлина. Тишината беше нарушавана единствено от птичи песни, от случаен скръбен вик на черен кълвач и щурането на лисици, зайци и други дребни животинки из храстите. Сред високата зелена трева покрай пътеката надничаха миниатюрни сини, жълти и алени диви цветя.

– Има едно място, което искам да ти покажа – обясни Бой, когато достигнахме огряна от слънцето малка просека. – Последвай ме.

Той насочи жребеца си надясно, напуснахме пътеката, прекосихме просеката и навлязохме сред дърветата от другата ù страна. Чух ромоленето на вода. Конете ускориха крачка към звука.

Спряхме, щом я видяхме, бистрата вода блещукаше на слънцето, докато падаше от скалистия ръб във варовиковия басейн.

– Красиво е, нали? – Бой се извъртя на седлото си и погледна към мен. Аз се придвижих до него. Яздех из тази гора вече повече от година, а никога не бях попадала на това място.

Слязохме от конете и ги вързахме за близкото дърво. За известно време поседяхме върху един плосък камък на брега на потока, разговаряхме и наблюдавахме играта на водата и светлината, танца на сребристите и златистите точки върху камъчетата на дъното. Сърцето ми блъскаше бясно в гърдите, защото в този момент вече знаех какво предстои да се случи.

Бой положи длани на раменете ми и ме завъртя към себе си. Когато очите ни се срещнаха, звуците на гората заглъхнаха. Той обгърна лицето ми с длани и ме целуна, в началото устните му милваха нежно моите и аз отвърнах, чувствах се така слаба под неговия допир. Той ме вдигна и аз обвих ръце около шията му, а после ме понесе към участък под едно дърво, покрит с мъх. Положи ме сред корените, пробиващи пръстта. Потреперих, когато се настани до мен, опря се на лакът и плъзна другата си ръка по гърдите и корема ми. Разтворих се за ласките му.

Нуждаех се от него.

Той се усмихна и очите му задържаха моите, докато ръцете му разкопчаваха бричовете ми за езда – това сякаш отне цяла вечност, а после аз сдържах дъха си и той ги събу. Протегнах жадно ръце към него, дръпнах го върху себе си и двамата се сляхме в едно в тази притихнала гора, където в онзи момент не съществуваше друго освен Бой и мен.

Бях влюбена в Бой и след този ден му се доверявах напълно. Най-добрият приятел на Етиен се кълнеше, че той също ме обича, а после отново и отново. Пазехме връзката си в тайна. Нищо че убеждавах себе си как Етиен не би се възпротивил срещу загубата на една незначителна любовница. Освен всичко красивата и прославена кокетка Емилиен д’Алансон също обитаваше Роялю. Етиен не беше посещавал стаята ми повече от седмица. Не му казахме обаче. Не и тогава.

Пристигнах в Роялю като бедно момиче и пазех своето минало за себе си, направих изключение единствено за Бой. Като ме питаха, винаги отговарях, че съм била отгледана от две строги стари лели в дома им в Мулен. В началото разказах тази история и на Бой, както на всички други. Като му признах истината след деня, когато се любихме за пръв път, Бой изтъкна, че е изумен как съм изфабрикувала миналото си от начало до край.

Нарече моите истории лъжи.

Аз ги определях като невинни малки заблуди. Бой така и никога не ме разбра. Една лъжа изисква намерение за измама. Единствената цел в укриването на миналото ми беше моето оцеляване. Исках от приятелите си респект, а не съжаление.

Казах му всичко това. Обясних му, че лъжа единствено за нещо важно.

*Заглавието е на редакцията

Spread the love
Tags from the story
More from divamagazine.bg
Антиейдж от Filorga
Интензивен антиейдж серум за лице, с който забравяте за мезотерапията. Дори за...
Read More
0 replies on “Коко Шанел: Лъжа единствено за нещо важно”