Бутилираме лятото и отпиваме жадно. Чакахме го прекалено дълго. Затова за двата най-горещи месеца в годината сме подбрали четива, които хем са нови и горещи – разбирайте супер чакани и желани – хем крият в себе си късче мистерия и добро настроение. Все неща, с които свързваме топлия сезон. Приятно четене и приятна почивка.
Лив Константин – Преследвачката
(изд. Benitorial)
Наскоро установилата се в крайбрежния рай Уестпорт Пайпър знае как да получи, каквото иска – тя е красива, решителна, ръководи успешен бизнес, живее в просторна къща и има собствена яхта. Когато среща прочутия харизматичен адвокат Лео Дракос, единственото й притеснение е брачната халка на пръста му. Но Пайпър добре знае, че браковете не траят вечно. Писателското дуо на двете сестри Лин и Валъри Константин отново преплитат в напрегната игра на котка и мишка историята на две жени – амбициозната Пайпър и търпеливата Джоана. А между двете поставят един мъж. Подобно на „Последната госпожа Периш“ и тук нищо не е такова, каквото изглежда.
Анджелина М. Лопес – Вечер на улица „Милагро“ (изд. Сиела)
Професор Джеремая Поуст е последният човек, когото Алекс Торес очаква да завари в западащия, обитаван от призраци бар на баба си Лорета в затънтеното канзаско градче Фрийдъм. Алекс, световноизвестна барманка с хиляди последователи в социалните мрежи, е зрелищно уволнена от работа и единственият й шанс да съживи кариерата си е да върне семейното заведение към живот. Татуираната, сексапилна жена е последният човек, когото Джеремая си е представял, когато е слушал историите за внучката на Лорета Алехандра. Младата жена нахлува в живота му като торнадо и се настанява не само в съседната стая на втория етаж, но и в мислите му. И по-лошо – в среднощните му фантазии.
Корнелия Функе – „Мастилено сърце“ (Изд. Ерове)
Когато бащата на Меги, Мо, започва да чете на глас от книга, наречена „Мастилено сърце“, един злодей напуска страниците й и се приземява в хола им. Години по-късно Мо приема тайнствен посетител. Изведнъж Меги се озовава по средата на приключение, за което не е и сънувала. В него са замесени Прашнопръстия, Каприкорн и Вълшебноезичния. Дванадесетгодишното момиче трябва да се научи да използва магията, предизвикала този кошмар, защото единствено тя може да промени хода на историята. Това е „Мастилено сърце“ – вечна приказка за книгите, въображението и живота.
Лоръс Дърел – „Александрийски Квартет“ (изд. Лист)
Улиците на Александрия миришат на похот, пот и прах, сърцето ѝ е болно за любов. Мистичният град, основан преди двайсет и пет века от завоевателя Александър, е люлка на литературния шедьовър „Александрийски квартет” – поредица от четири романа на британския писател Лорънс Дърел. Отделните части – „Жюстин”, „Балтазар”, „Маунтолив” и „Клия”, са публикувани между 1957 и 1960 г., преди броени дни излезе новото им издание на български език. Всяко от произведенията разказва от гледна точка на съответния герой за едни и същи събития в града. Основен наблюдател е Дарли, който води записки за преломите в живота на тези, които обича и познава.
Якопо де Микелис – „Гарата“ (изд. Колибри)
Милано, 2003 г. Емблематичната Миланска гара, „мощна като крепост, тържествена като мавзолей, загадъчна като египетска пирамида“, и нейните обитатели – отритнати от цивилизования свят бездомници, наркомани, проститутки, бежанци.
Множество сюжетни линии, в чийто лабиринт Де Микелис нито за миг не губи нишката на Ариадна – плетеница от мрачна реалност и неистово въображение, от минало и настояще. От влаковете с депортирани евреи по време на Холокоста, през един Призрак, кървави жертвоприношения в името на войнствено африканско божество и една зловеща жрица, до загадъчно убийство и мистериозно съкровище, скрито в неизбродните подземия на Централната гара.
Кармен Доминго – Фрида, да живее животът! (изд. Orange Books)
Тази книга разглежда не само професионалния път на Фрида Кало, но също така, и най-вече, нейната връзка с Диего Ривера и зависимостта, произтичаща от любовта ѝ с великия творец. Връзка, в която ще видим израстването ѝ като художник, но и покорството, с което е понасяла изневерите, похотливостта и безочието на Ривера, скована от страх да не бъде изоставена.
Ашли Постън – „Мъртвите романтици“ (изд. СофтПрес)
Ако животът на Флорънс Дей беше роман, вероятно щеше е озаглавен „Тайни“, защото именно това представлява – поредица от факти, които тя упорито се опитва да прикрие от всички. Като например тайната, че е писател в сянка на едно от най-големите имена в света на романтичната литература. Книгата „Мъртвите романтици“ от Ашли Постън е точно толкова остроумна, забавна и оригинална, колкото и главната героиня. А тя определено е образ, който се помни. Роман, пасващ еднакво добре на циниците и на убеждението им, че романтиката е мъртва, но и на онези романтични души, които упорито защитават любовта и вярват в нейната сила.
Р. Ф. Куанг – „Вавилон. Тайната история“ (изд. Orange Books)
Ситуиран в началото на 20 век, този роман дело на носителката на многобройни награди за фантастика и фентъзи – Р.Ф. Куанг, разказва за Робин Суифт, останал сирак след епидемия от холера в Кантон. Доведен в Лондон от мистериозния професор Ловел, години наред той изучава латински, старогръцки и китайски, за да се подготви за деня, в който ще постъпи като студент в престижния Кралски преводачески институт на Оксфордския университет – Вавилон. Неговата прочута кула е най-големият център в света, посветен на изкуството на превода и по-важното – на магията.
Никола Д’Естиен д’Орв – „Влюбеният Айфел“ (изд. Кръг)
Зад внушителната Айфелова кула стоят две години изнурителен труд в студ и пек на стотици работници, сглобили точно 18 038 метални части, но и една трагична и неосъществена любов. Тази романтична история се превърна в най-гледания френски филм през 2021-ва – „Влюбеният Айфел“ с участието на Ема Маки и Ромен Дюри. Екранната творба на режисьора Мартин Бурбулон покори сърцата на киноманите по света и в България, а след грандиозния й успех естествено дойде време да се претвори в книга. Новелизацията „Влюбеният Айфел“ пренася читателите в познатата романтична атмосфера и в трескавия съзидателен дух на епохата от края на XIX в., но има едно предимство пред филма – предлага много повече детайли и далеч по-задълбочен поглед към личността на главния герой.
С. Дж. Бенет – „Нейно Величество кралицата разследва: Уиндзорският възел“ (изд. Еднорог)
През пролетта на 2016 г. кралицата се подготвя за тържествата по повод нейния 90-ти рожден ден. Малко преди това тя посреща важни гости на пищна вечеря, сред които е и талантливият руски пианист Максим Бродски. Той успява да очарова всички, включително и самата Елизабет, която дори танцува за кратко с него. На следващата сутрин обаче той е открит мъртъв в стаята си. Първоначално се смята, че смъртта му е резултат на самоубийство, но разследването на МИ5 клони към друго. Тъй като Бродски е известен с критиките си към режима на Путин, първото предположение е, че това е довело до убийството му. Но кралицата е убедена, че разследващите са поели в грешна посока.
Ю Несбьо – „Кървава луна“ (изд. Емас)
Норвежецът Ю Несбьо отдавна няма нужда от представяне – книгите му, вече надхвърлили 55 милиона продадени екземпляра, се четат на повече от 50 езика и неговият емблематичен инспектор Хари Хуле е обичан по цял свят. Сега Хари се завръща с тринайсетия си случай „Кървава луна“. Хари Хуле се е отдал на пиянство и бездействие в Лос Анджелис. Докато дави демоните си в местен бар, Хари се запознава с шармантната Люсил – застаряваща актриса, която напомня на майка му. Междувременно в Осло изчезват две млади жени. Едната е открита мъртва. Заподозрян номер едно е имотен магнат, спряган за техен „спонсор“. Решен да изчисти името си, бизнесменът търси помощта на най-добрия норвежки следовател, за да проведе частно разследване по случая.
Уди Алън – „Квит сме“; „Без перушина“ (изд. Кръг)
„Квит сме“ и „Без перушина“ съдържат седемнайсет и осемнайсет текста от легендарния и неподражаем комик. Писани в края на 60-те и началото на 70-те години, когато той още прохожда в киното, днес те продължават да са точно толкова забавни, колкото тогава. Всяка от историите е остроумна, динамична и наситена с оригинални хрумвания, каквито вече познаваме от филмите на Алън. А фактът, че почти можем да чуем гласа му да чете заедно с нас, прави книгите още по-забележителни. Литературният му дебют „Квит сме“ , е поглед в неговата бездънна торба с комедийни номера от времето, когато тя е съвсем нова. С втората си книга „Без перушина“ (1975 г.), основателно призната за класика в комедийния жанр, кинотворецът и писател продължава темата за човешкото отчаяние, породено от безсмислието на живота, и задълбава в обсесията си по смъртта, екзистенциализма и метафизиката.
