Няма никакъв шанс да попаднете на лошо написан, преведен или редактиран текст, ако той е издаден от “Лист”. За кориците и илюстрациите на книгите му няма две мнения – правят ги най-добрите художници
Преди пет години Гергана Димитрова с опита си от две издателства – “Милениум” и “Труд”, има кристално ясна представа какво иска да направи сама. Е, не съвсем сама, трябва й подкрепа, тъй като амбицията й е да издава много висок клас литература, каквато до този момент няма в България, а както е известно, от нея не се печели. През 2016-а у нас са регистрирани над 3700 издателства. Вярно е, че някои от тях се появяват само заради една-единствена книга, други не са действащи, но картинката съвсем не е обнадеждаваща за начинаещ в този бизнес. Въпреки това се появява новият играч на пазара – “Лист”.
Гергана, която знае доста за книгоиздаването, носи заряда на просветителството с желанието да сътрудничи само с много добри, с доказано добри преводачи, с поне двама редактори зад всяка книга, за да има в крайна сметка продукт с перфектно качество най-вече откъм граматика. “Много от изданията у нас създават грешна представа за българската граматика, която се учи според мен не със зубрене на правила в средния курс, а от четене на художествена литература, – казва Гергана. – Така че имаме отговорност към поколенията след нас, които трябва да научат добър български език.”
Самата тя чете всичко, преди да влезе в печат. И по моето скромно мнение на взискателен читател това със сигурност се отразява на качеството на изданията на “Лист”, нито едно от които не ме е подразнило с лоша или дори никаква редакция или корекция през куп за грош.
Главната редакторка на “Лист” първа слага на мястото му и преводача, изписвайки името му на корицата. Привлича професионалисти от А-листата, като Иглика Василева и Александър Шурбанов, предлагайки им книги, които те биха искали да преведат.
Месеци, да не кажа години са нужни на Гергана да спечели доверието на агентите, за да купи правата на първите издания на “Лист”. Първо от първите е “Къщата на улица “Манго” на Сандра Сиснерос – роман, който се изучава в училище в САЩ и е брилянтна смес от поезия и проза, явление в художествената литература.
В стройната програма за развитието на издателството са включени съвременни писатели, както и класици, но и детска литература. Гергана намества в плановете серия от философски трактати, свързани с гражданското общество – “Левиатан” на Томас Хобс, “Общественият договор” на Жан-Жак Русо, убедена от нуждата милениалите да се запознаят с тях.
Година след като стартира, издателство “Лист” получава и първото признание – наградата “Златен лъв” на асоциация “Българска книга” за проекта “Детски шедьоври на велики писатели”. В момента серията наброява 26 книги, илюстрирани от най-добрите ни художници, и заслужава специално внимание.
“Всяка книга си иска своя преводач и своя художник, – споделя опита си Гергана. – Джеймс Джойс си “плачеше” за Иглика Василева и Чавдар Николов.” Мила Янева-Табакова й предложил самият той, Капка Кънева познавала отпреди. Страшно много искала да привлече Любен Зидаров и успяла – “Пчелица” на Анатол Франс имала нужда точно от неговия илюстраторски талант.
Някои от художниците й пращат портфолиа и когато се появи книга, подходяща за тях, Гергана им се обажда. Тя разделя тези за кориците от илюстраторите на съдържанието. Понякога има странни хрумвания, като това да сложи на корицата илюстрация, която никога не е била използвана – вижда на изложба на Иван Милев негов проект за корица на “Гарванът” на Едгар По, направен през 1921 година. Вероятно е имало задание към неколцина художници, тъй като са рисували и Сирак Скитник, и Николай Райнов… Интерпретацията на Иван Милев не е избрана, но сега Милена Вълнарова я възкресява в корицата на последното издание на български на гениалната поема в превод на Елин Пелин от 1906-а.
Издателство “Лист” пристъпва все по-уверено и към добрите примери в жанровата литература. Вече има образци като мистерията “Сняг” на Джон Банвил, първия му роман в крими жанра, подписан със собственото му име след дълга поредица издадени под псевдонима Бенджамин Блек.
“Не за себе си, а за читателите избирам книги –отговаря Гергана на въпроса ми дали с “Лист” не реализира свои мечти. – Но издадохме любимата ми “Аркадия” на Том Стопард заради мен самата, единствено изключение от правилото.”
За една от перлите в короната на петгодишното издателство неговата главна редакторка смята “История на българското изобразително изкуство” на Кирил Кръстев. Големият литературен критик и изкуствовед цял живот работи по темата, но така и не успява да публикува резултатите от труда си. Иво Милев, наследил архива му, заявява желание да участва като съставител на специално издание, включващо към 800 илюстрации. Близо две години отнема подготовката и оформлението му, като, както отбелязва Гергана, “се работи като по научно издание отпреди 1989 година”. В резултат България и нейните художници заявяват мястото си в световното изобразително изкуство. А “Лист” дава още едно доказателство за безкомпромисно качество на всичко, носещо неговото лого.