Любов от втори поглед

В “Белези” Пенко Господинов и Анастасия Лютова отново са двойка пред камерата освен в живота

Любовта им е пълнолетна и зряла – вече на повече от 18, през които има опасности и приключения, слизания и изкачвания. Анастасия Лютова и Пенко Господинов ги използват ефективно – рядко се разделят на сцената и на екрана, убедени, че хармонията в живота е постижима и в изкуството. Сега ги гледаме заедно в „Белези“, новия сериал на bTV. Героите им също са забъркани в дългогодишни страсти, но по сценарий  образите им са гарнирани с жестоки обрати в миналото и неочаквани интриги в настоящето. Тя не може да му прости, той не успява да я забрави. Нейната Надежда е самоотвержена и жертвоготовна, преминала през тежки изпитания в името на хората, които обича – нравствена, духовно силна и действена личност, но и преследвана от призрака на собствените си избори. Неговият Боян пък е посветен изцяло на лекарската кариера – саможив и интровертен, философ и  меломан. Съпрузите актьори за втори път са дъх до дъх в телевизионна сага, след като бяха цар Борис Трети и царица Йоана в „Недадените“ по БНТ за спасяването на българските евреи.

В Малък градски театър „Зад канала“ също преди време си партнираха в „Лив Щайн“, сега са бивши след тежък развод в „Сцени от един семеен живот“, в „Пияните“ са младоженци с все още налудничаво размътени глави, но в „Празникът“ Анастасия е двойка с Иван Бърнев. Публиката остана възхитена от тях в психотрилъра „Паякът“: голи сиамски близнаци, които обсъждат екзистенциалните си драми във вана – на предела на поносимостта един към друг заради съдбовно неизбежна свързаност, обречена на хирургическия скалпел. След гастрол на „Бродуей“ получиха хвалби в „Ню Йорк таймс“ – истински шок за всеки, който е наясно, че световноизвестният вестник обикновено критикува, а не пее дитирамби. Тамошните критици явно са били запленени от качествата на българите – от привидно крехката със секси тембър като за джаз и френски шансони Анастасия (тя е много музикална от малка, иска да става пианистка) и от необичайното излъчване на Пенко, който не се бои да стигне до лудост в извайването на персонажа си.      

Увертюрата към съвместната им история започва в Плевен – Пенко е в тамошния театър, женен и с дете. Анастасия пристига от София, тъкмо е взела диплома от НАТФИЗ. Виждат се, стават си симпатични и се разминават, за да се срещнат по-късно във Варна. Тя e в морската столица по покана на самия вече стар и изморен лъв Вили Цанков. Малко преди да си отиде, той режисира Анастасия като Офелия в „Хамлет“. Когато Пенко се появява край брега, вече разведен, се оказва, че са го настанили в квартирата на Анастасия. Да, но тя все още не се е изнесла. Господинов й обяснява, че трябва да остави поне багажа си, а Лютова му отвръща, че й остава само да опакова вилиците и лъжиците. На другия ден сядат един срещу друг около масата – Явор Гърдев организира четеното на пиесата „Марат/Сад“, която ще се превърне в един от големите му успехи във Варна.

И там някъде  между монолозите и диалозите Пенко се влюбва „тежко“ в Анастасия. И колкото и сериозно да стои като професионалист, започва да се държи като прехласнат юноша. А когато след дни репетират съвместен етюд, той не може да контролира усмивката си. „Бях сдал багажа, вече всичко ми беше все едно“, откровен е той.  Анастасия обаче е по-разсъдлива и й трябва време. Но въртележката не им оставя много възможности. Тя първа получава предложение от столицата – от „Сфумато“. Но го отхвърля, тъй като това означава да изостави Пенко сам във Варна. После той е назначен в Малък градски театър „Зад канала“ и тя без колебание тръгва с него към родната София, въпреки че в този момент няма щатно място за нея. Така започват перипетиите им. При Пенко е някак по-лесно – след „Морска сол“ и „Седем часа разлика“ той става популярен, което е жива гаранция за светло телевизионно бъдеще. За да поддържа финансово равновесие, Господинов влиза и в дублажа. Случва му се какво ли не – дори едно напускане на „Зад канала“ заради Модерен театър. Но проектът пропада и тогава двамата решават да си родят дете. И без това нямат репетиции и представления. Така се появява Калина, която става обожаваната сестричка на Дамян, сина на Пенко от първия му брак. „Аз съм най-щастливият човек на света, защото те се обичат и си помагат“, е споделял Господинов. Наследникът му го нарича „най-широко скроеният, толерантен и либерален баща“, който го е научил, че „сърцето, ума и душата са едно цяло“. Дамян, който до 8 клас ходи на уроци по пиано и се кани да става концертиращ артист, но после се отказва, редовно е с татко си, Анастасия и Калина. Докато живее с майка си, Господинов постоянно снове между столицата и Плевен. Дамян и Калина са шафери и на сватбата, която най-после става през 2018 година – и в гражданското, и в църквата. Лютова се шегува, че няколко пъти му предлагала да й предложи брак, но все нямат време, все нещо изниква. А Господинов чака жена му да забрави, че идеята за венчавката е нейна, и чак тогава пада на коляно с пръстен в ръка. Съпрузите твърдят, че много си приличат, но и че твърде се различават. Той е по-уравновесеният и по-дипломатичният (все пак е доцент в НАТФИЗ), но и по-ревнивият (като всеки истински мъж на красива жена). А Анастасия въпреки визията на топмодел си е мъжко момиче. Докато той репетира Яго в „Отело“ във Варна, тя се справя с целия софийски бит и грижите за Калина. Задачите по математика все пак оставя на Пенко, който е завършил строителен техникум и разбира от точни науки.              

Spread the love
Публикувано от
Още от Албена Атанасова

Лиза Шопова: Нищо против киното, но пише и режисира пиеси

Какво прави Лиза Шопова, когато не може да работи вкъщи заради шума...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ