Да използваш „Малтийският сокол“ (разкошния криминален романа на Дашиъл Хамет и също толкова чудесния филм на Джон Хюстън), е нещо като клише, когато говориш за Малта. Островът държава със сигурност има всички предпоставки да стане сцена на драматични събития, в които са замесени фатални жени и древна реликва. Още със стъпването си в Малта може да усетиш, че тя мирише на хубаво вино, хубава храна, нещо италианско, нещо фатално, нещо древно и има поне една щипка магия.
Гледки от Валета, столицата на Малта
Малта е известна като точката в Европа, в която е топло почти 80% от времето през годината, като летата са не просто горещи, те са като екскурзия в ада, както ни уверява една българка, която живее там от над 10 години. В този смисъл да посетиш Малта в началото на пролетта или дори в средата ѝ, или пък в ранната есен, а защо не и зима, е може би една от най-добрите идеи, които може да ти хрумнат, докато се чудиш как да се стоплиш.
За разлика от повечето благоприятни като климат дестинации, които се намират на огромни разстояния от нашата малка точка в Европа, Малта е на два часа полет. Полетите от София до Малта са в изключително удобно време. Най-често се пристига на обяд, а си тръгвате в ранната привечер.
Първият бърз съвет за посещение в Малта (освен ако то не е през декември, януари и февруари), когато температурите не надвишават 16-17 градуса, е да си носите поне един чифт удобни сандали. Защото Малта е голяма и малка едновременно и се ходи доста.
Няма точка на острова, която да не може да бъде достигната с градски транспорт. Аз лично предпочитам да обикалям пеша или с корабче.
Освен че е топло и слънчево, второто нещо, което прави впечатление на човек, стъпил в Малта, е колко е евтино. Инфлацията, в случай че решите да си хванете такси от летището или почти от всяка точка на острова до друга, цената варира от 20 до 30 евро.
Вечно лято
Всеки сезон тук е туристически, уверява ни таксиметровият шофьор, возещ ни към първото кътче, което ще видим – Слима. В Малта има множество градове, които човек се чуди как са побрани на толкова малко място. Те са наредени като Тетрис и са разделени буквално от няколко улици. Така че се разхождате от град в град, въоръжени с бутилка вода и двата си крака. Четири от градовете на Малта са отличителни, доста популярни и малко по-големи – Слима, Сейнт Джулиан, Мдина и столицата им Валета. В Слима човек може да наеме апартамент на доста сносна цена. Улиците са широки, в заведенията има места, а на скалистия плаж дори може да се настаниш и да се поснимаш на спокойствие, без зад теб да се вижда чичко по бански.
Един от плажовете в Слима
От Слима до Сейнт Джулиан, където се намират голяма част от парти местата на острова, се стига пеша за15-20 минути. Преместването е неусетно. Може краката ти да са в Слима и ако си близо до плажа и протегнеш ръце, то те да се окажат в Сейнт Джулиан. И като заговорихме за плаж – в Сейнт Джулиан се намира малкият пясъчен плаж на острова. Цялата държава разполага с не повече от няколко подобни местенца, но те са буквално заринати от хора почти целогодишно.
Ако не искате да се бутате за късче пясък в Сейнт Джулиан, наоколо е пълно със скалисти плажове. И може би това е единственият минус на Малта – там има слънце, вода, храна и безбрежие, колкото щете, но плажовете им са от камък.
Сейнт Джулиан късно вечер
Сейнт Джулиан се слави с най-много ресторанти на глава от населението. Препоръчвам ви да влезете и във всеки бар и малко капанче по пътя от Слима (най-вече да изпиете един джин с тоник в La Luz бар). Но когато говорим за храна – всичко, което ще изберете от крайбрежната улица до сърцето на Сейнт Джулиан, ще си струва – дали ще е леко претенциозният и гурме настроен Mint, или месестият Ta’Kris, дали ще е гръцки ресторант или италиански, няма да сбъркате. Малта е силно повлияна от Италия, защото си другаруват отколе и са на много близко разстояние. Така че не се учудвайте, че ще има много паста, много пица и вино.
Kyoto Japanese Bakery и Carolinas Petit Cafe’ & Tearoom в Слима
За да завърша темата с храната, ще кажа, че в Kyoto Japanese Bakery в Слима правят най-доброто матча лате. Насладете се на чаен брънч в Carolinas Petit Cafe’ & Tearoom точно до пристанището малко преди да отплавате за Валета. И задължително опитайте гурме сандвичи и салати с октоподи в Sea Salt.
Валета и Караваджо
До столицата на Малта се стига с автобус или с кораб. Второто е препоръчително, да не кажа задължително. Цената на билета в двете посоки е около 5-6 евро, а корабчета има на всеки половин час, като в топлия сезон вървят почти до полунощ. И така – вятърът те брули, докато 15 минути след като си се качил на малкото водно такси заедно с поне още 60 човека, виждаш скалистия бряг на Валета.
Валета в далечината
И тук широки улици, големи площади, външни заведения и капанчета. Цяла улица само с места за храна и пиене, цяла улица с търговци, от които може да си купите почти всичко. Срещаме поне трима българи, които са се установили в Малта и не планират да мърдат.
Валета има нещо, което останалите градове в Малта нямат – Караваджо. Не знам дали сте почитатели на бароковото изкуство, но и да не сте Караваджо ще ви вземе дъха. Бягайки в Малта, за да се спаси от присъда за убийство в Италия, художникът живее и работи на острова две години. Почти всичките творби, нарисувани през това време, са останали нейде из Малта. Две се намират в катедралата „Сейнт Джон“ или St John’s Co-Cathedral, както е редно да я търсите в Google. Не искам да я описвам, защото смятам, че ще звуча кухо и глупаво, ако се опитам да ви предам нейната мащабност. Единствено ще ви кажа да си отделите 15 евро и поне три часа за нея – може би в някой горещ следобед. За да съзерцавате мащабната творба на буйния италианец “Обезглавяването на Св. Йоан Кръстител”, която той нарисувал от благодарност към рицарите хоспиталиери, дали му убежище на острова и дори приели го в своя орден.
Караваджо във Валета
Тихият град
Мдина (да, така се пише името на града, но се изговаря Медина) е древен град на мълчанието, до който е най-добре да отидете с такси. От Слима до портата на стария град цената е 30 евро. Бившата столица на Малта е укрепен град, разположен на върха на хълм в централната част на острова. Мдина е стара, жълта, тясна и те посреща като топла любовница. Всички улици водят до стария площад, от който се открива гледка към морето, а малките закътани кьошета прегръщат посетителите си и ги подканят да разгледат по-отблизо, да се снимат, да се загубят, да помълчат, да се замислят… Мдина е ограничена и затворена в собствените си крепостни стени с население под 300 души, в един момент започва да опустява – жителите ѝ се местят на по-благоустроени места из Малта или в градове в близост до водата. В Мдина става толкова тихо, че силният говор и високият тон се приемат за нещо изключително и рядко. А по-късно и за нещо невъзпитано. Разбира се, че тук хората говорят и възклицават пред разкоша на гледките. Просто не го правят често и силно. А Мдина е наричана от местните и от посетителите си Silent City, макар да е почти постоянно натъпкана с туристи.
Мдина, Тихият град
Ако решите да отморите, след като сте разгледали Мдина и преди да се отправите към катакомбите, препоръчвам Coogi’s Restaurant & Tea Garden. Ще трябва малко да почакате, за да седнете в най-ветровитата и секси градина, която открихме, но си заслужава.
Катакомбите на свети Павел
Катакомбите на свети Павел са най-големият подземен обект на обширни подземни гробници, които датират от трети до осми век. Някои все още са затворени, защото имат нужда от реставрация, а археолозите, които работят в района, откриват още и още. Мястото е проучено за първи път през 1894 г. от д-р Антонио Ането Каруана. Работата по откриването и запазването на останките започва още в края на XIX век и продължава и до днес, като в целия комплекс, който обхваща катакомбите на св. Павел и на св. Агата, има над 30 хипогеи (от гръцки – подземен храм или гробница), като близо 20 от тях са отворени за посещения. Преди да хлътнете в тях, хубаво е да минете през музея, за да се подготвите какво ще видите. След което да пуснете Deeper Undergrown на Jamiroquai и да проникнете в огромен подземен лабиринт от дупки и коридори, сякаш конструирани от Фриденсрайх Хундертвасер. Ако обичате древна история, легенди, митове, мрачни тайни и страшни гробища – това е вашето място.
Катакомбите в Мдина
„Малтийският сокол“ може и да не се развива в Малта, но съм почти сигурна, че който посети този остров, ще съжалява, че не е имал поне един филмов сюжет там. Малта е вечното топло утро на вашата зима. Не я пропускайте и не я гледайте пренебрежително.
