“През първата седмица бяха разпространявани съвети за преваряване на водата и ограничаване на пътуванията, хората бяха съветвани да се въздържат от ръкостискане. През същата седмица масово се презапасяваха с латексови ръкавици и филтриращи маски. Бяха горе-долу толкова ефикасни, помисли си Джими, колкото портокалите с карамфил по време на Черната смърт.
“Извънредна новина. Смъртоносният вирус РЕНОВ е избухнал във Фиджи, където досега нямаше случаи на заразени. Директорът на “ГарантКорп” обявява Нов Ню Йорк за бедствен район. Затворени са основните пътни артерии.”
Канадската писателка Маргарет Атууд, най-известна у нас с “Историята на прислужницата”, или поне с едноименния сериал, създаден от НВО по нея, пише романа си “Орикс и Крейк” през 2003 година, но чак през 2020-а той излезе в превод на български. Действието в него се развива в края на XXI век, когато генното инженерство е стигнало толкова далеч, че е в състояние да “произведе” нов човешки вид успоредно с генномодифициран смъртоносен вирус, който да изтреби населението на планетата. В затворени комплекси, изолирани от плебградията, гении превръщат в реалност своите сънища – върху прасиани се отглеждат човешки тъкани и органи, енунксове са кротки домашни любимци без миризми, маса хора се изхранват с пиленки, изкуствено създадено пилешко, забавляват се, гледайки канали, излъчващи екзекуции на осъдени на смърт, порно с деца, голи водещи съобщават новините… И там някъде се поражда един любовен триъгълник между Джими и Крейк, приятели от деца, и Орикс, забелязана от двамата в канала “ПедоФини” – момиченце, продадено, за да бъде сексуална робиня. Нещата между тях приключват с две убийства, оцелява един, новият Бог на единствените пощадени заради вградения в тях имунитет – генномодифицираните човешки същества, тревопасни, лишени от емоции, доверчиви и наивни, но с опасна склонност към създаване на идоли…
“Орикс и Крейк” като новия “1984” на Джордж Оруел.
.
