Вместо да работи за Ив Сен Лоран в Париж, тя се завръща в София, за да стане главен дизайнер на България и да реформира стила на социалистическата жена
Мария Иванчева – водеща фигура през златните времена на българската елегантност, празнува изискан юбилей. Като типичен представител на огнената зодия Овен през 45-годишната си кариера известната дизайнерка се разписва в светските и модниет хроники с талант, работохолизъм, максимализъм и характер. Тя умее да се ситуира в противоположните посоки на палитрата – сърдечна към сродните по интелект души или саркастична към посредствеността, възторжена към стойностното творчество или крайно снизходителна към напъните за псевдоартистичност. Дамата, която през 70-те стартира с изложби сред хайлайфа на Париж, днес продължава да създава модели в София. И не съжалява за нищо, както пее любимата й Едит Пиаф.
Френски в Тунис, архитектура в София
Мария първо се вълнува от архитектурата – това е почти задължително за дъщерята на професор Иван Иванчев, един от най-добрите и уважавани архитекти в разцвета на соца, автор на зала „Универсиада“, на сгради за театри, на паркове… Негов е и стадионът в Тунис, строен с чисто нова концепция за Европа за рекордно кратко време с авангардни технологии. „Помагах на татко в проектите му, така че в началото не можех да си представя, че ще уча друга специалност. Но исках да се измъкна от сянката му, от шапката му, мечтаех да се занимавам с изкуство, да излъчвам собствена светлина“, разказва Мария. След като семейството се завръща от Тунис, където тя перфектно овладява френския език и окончателно придобива рефлексите на космополит, Иванчева завършва ВИАС. Взема престижната диплома и заминава на стаж в Лондон. Посрещат я в елитно бюро и остават очаровани от ултрамодерното обзавеждане, което българката прави в банка в бароков стил. Шефовете веднага й предлагат възможност да твори в Корнуел – прочутото югозападно графство на Острова, където е концентриран сериозен процент аристократи, чиито дворци обаче постоянно имат нужда от сериозни грижи. Мария отказва. И тогава я питат: “Защо не станеш дизайнер? Ти си родена да създаваш красота. Архитектурата и без това е в криза!“ „Дизайнът в Европа беше на мода, а през 70-те тази дума въобще не беше позната в България. Аз само това чаках – да ме оценят като естет, да усетя силата на мотивацията, за да се развихря и да превърна мечтите в действителност. На връщане от Лондон минах през Париж. Явих се на изпит в тяхната академия и ме приеха в „Текстил“. Погледната от върха на българската камбанария, цялата логистика беше голяма мъка – визи, разрешения, обмяна на валута… Но се справих и записах направо трети курс, тъй като бях архитект.”
Рисуваните копринени шалове и Жак Ширак
„Париж в онези времена беше истинската Франция. Само да живееш там, да дишаш въздуха, да вървиш по улиците беше достатъчно за културата ти, за представите ти, за светоусещането ти. Нямаше място за сравнение между Лондон и Париж. А аз имах щастието да работя с най-големия френски колорист, за да овладея дълбоката наука за цветовете. Въобще Франция ми даде толкова много – най-вече щастието да се чувствам свободна, научи ме да бъда независима“, категорична е Мария Иванчева.
Животът й в Париж е като на кино. Първата й изложба е с рисувани шалове от коприна. Използва всевъзможни техники и това безкрайно й допада. „Показах ги на 33-ия етаж в кулата Монпарнас – единствения небостъргач в Париж през 70-те. Там се намираше офисът на „Дюпон“. Познавах секретарката чрез моя приятелка. Събитието беше през деня за служителите на компанията. Продадох всичко. Изтънчен мъж, който купи няколко модела, ме запита: „А можете ли да направите много шалове?“
„О, колкото искате“, отговорих му аз. И той ми поръча 100. Оказа се, че е секретарят на Жак Ширак, който тогава беше кмет на Париж. Най-приближеният човек на бъдещия президент на Франция поръча на мен, световнонеизвестната авторка, подаръците за някакво много специално събитие в кметството. Не ги купиха нито от „Диор“, нито от „Ермес“, а от напълно анонимна художничка! Показах рисуваните си шалове и в хотел „Риц“ – продаваха ги в галерията на един от най-луксозните хотели в света. Да си дебютант от Източна Европа и да си някой на култовия площад „Вандом“, е изумително приключение.“
Мария познава фотографа на Пиер Карден и чрез него стига като зрител до Седмицата на висшата мода. Близка нейна приятелка води социалната рубрика на вестник „Монд“ и я представя на суперпрестижни сбирки. „Епохата беше коренно различна, имаше повече блясък, но мащабът беше по-човешки“, носталгична е Мария. Времената за българските интелектуалци из Европа обаче са мрачни – писателят Георги Марков е убит в Лондон, журналистът Владо Костов иска политическо убежище в Париж. А Мария трябва да избира: да остане като невъзвращенка във Франция или да се върне в България.
