Първият роман на култовия автор – „Механично пиано“, е преиздаден на български от издателство „Кръг“ като начало на колекция с твърди корици и впечатляващ дизайн, дело на Милена Вълнарова. Преводът е на Боян Николаев, претворил на български език автори като Ърнест Хемингуей, Греъм Грийн, Стивън Кинг и Дийн Кунц.
Дебютният роман на легендарния писател „Механично пиано“ е публикуван през 1952 г. Тази дистопия е частично вдъхновена от времето, когато Вонегът работи в „Дженерал електрик“ и изследва негативното въздействие на технологията върху качеството на живота. През 50-те години на XX век Кърт Вонегът разбива всички клишета и стереотипи в американската литература със своя революционен стил и теми, засягащи болезнени въпроси на съвременното общество. Той бързо се превръща в един от най-ярките, най-награждавани, най-обсъждани и най-четени съвременни писатели. Участието му във Втората световна война оставя траен белег в съзнанието му и в цялостното му творчество. Острото негодувание на Вонегът към функционирането на човешкото общество се проявява във всеки ред на безкомпромисната му сатира.
В “Механично пиано” след Втората промишлена революция машините са окупирали човешкия труд, доказвайки превъзходството си като по-бързи, по-ефективни и почти безгрешни. Елитни инженери и мениджъри съблюдават безукорната производствена дейност, докато ден след ден и тяхната работа бива механизирана.
Пол Протей е „галеник на съдбата“ – инженер на престижен пост, с висока заплата, амбициозна съпруга и бляскаво бъдеще. В един момент Пол си дава сметка, че ценностите, в които вярва, са напълно несъвместими с тези, според които е принуден да живее.
С неподражаемата си ирония Вонегът наднича през пукнатините на една система, в която никой не е лишен от препитание, дом или удобства. А щом нищетата е заличена от света, би трябвало всички да са удовлетворени. Но непогрешимата механична логика не успява да предвиди усещането за безсмислие и безполезност, когато човечеството е лишено от друга своя основна потребност – съзидателността.
Възможен ли е среден път, или всичко е изначално предначертан омагьосан кръг, в който саботьор е човешката природа!
