Музикантът, който се вбесява от подкрепата на некадърието, смята, че кризата ще изчисти шлаката и ще отсее стойностното изкуство като неговата Quarantinella
Минко Ламбов е един от най-талантливите и продуктивни млади български композитори. Произведенията му се изпълняват от виртуозни музиканти като цигуларя Светлин Русев и много други на престижни сцени. Един от малцината, които посягат към трудните, но типично български неравноделни размери. Минко е светла личност с много и красиви идеи, които реализира бързо, без да чака мъглата да се вдигне, сигурен в щедрата светлина на слънцето, заливаща днешния ден. Оптимизмът му е неразрушим, а фантазията му – безгранична.
Кой е последният ти проект? Нов български филм, чиято премиера беше на 17 март 2021 г. в рамките на „София филм фест“. Казва се „Сбогом, Джони“ на режисьора Костадин Буров – психодрама, граничеща с трилъра. За него писах цялата музика. Засега се излъчва онлайн, но скоро се надявам да бъде по кината. Музиката записахме със симфоничен оркестър, който дирижирах. Към филма има три песни – едната е на финала, казва се „Нов ден“ и е с участието на цигуларя Светлин Русев, а солист е моята съпруга AnaBella (Ана Топалова). Другата песен е Tomorrow, изпълнена пак от нея. Третата е за една сцена от затвора, а музиката – метъл и много хард, е със солист Пламен Бонев и по негов текст. Той миналата година участваше в „Гласът на България“.
Това първи опит ли ти е във филмовата музика? Не, това е третият филм, за който пиша музика. Първият беше документалният „Весел е циганският живот“ – изключително интересен в исторически план за запазването на циганите по времето на Втората световна война. Вторият беше за новата версия на „Хан Аспарух“ – „Ханът и империята“ на акад. Людмил Стайков, където участваха и други колеги.
Каква е връзката ти с ромския етнос? Баща ми, композиторът Кирил Ламбов (когото загубихме миналата година – б.р.) е от ромски произход. Той нямаше да е такъв голям музикант, ако не беше така. Но това е претоплена история вече. Темата не е актуална. Въпросът е кой какво прави.
Имаш ли неприятни спомени или страдания, свързани с тази тема? При всички положения е имало, разбира се. Не мога да си спомня конкретни случаи. В други среди съм. Имам високо образование, наследствен музикант и композитор съм и не смесвам нещата. Завършил съм Музикалното училище с пиано при Антонина Бонева и обой при проф. Георги Желязов. След това в консерваторията завърших Теоретичния факултет, а накрая взех магистратура в НБУ при Георги Димитров „оркестрово дирижиране“.
Кога беше първият ти по-сериозен композиторски опит? Бях към двайсетгодишен. Написах симфонично парче с неравноделни размери. Интересно беше.
Получаваше ли подкрепа от баща ти относно музиката? Абсолютно винаги. Ако имах някакъв проблем, въпрос или тема за анализиране, размишлявахме заедно. С годините започнахме да имаме и творчески спорове, разбира се, които днес ми липсват.
За майка ти нищо не казваш.Тя също е прекрасен музикант, преподавател по пиано. Стожерът в семейството. Помагала ми е много и се надявам и в бъдеще да е така. Преди да ме попиташ за дядо ми и прадядо ми, ще те изпреваря и ще ти кажа, че и те бяха музиканти. Сестра ми също. Всичко около мен е музика.
Работиш основно в областта на симфоничната музика. Не е ли това бяла лястовица днес за България и музикантите ѝ, както и за публиката ѝ? Да и не само. Творя в почти всички области. Там, където ме грабне моментът. Правил съм един голям балет „Буря“ в две действия по пиесата на Островски, симфонична музика. Друга моя голяма творба е Концерт за цигулка и оркестър за Светлин Русев, с когото работя активно, още един Концерт за цигулка, пиано и оркестър пак за него. Сега направих Концертна пиеса, чиято премиера трябваше да бъде на 1 април във Филхармонията, но паднаха всички концерти. Тя пак е за цигулка и оркестър и се казва Quarantinella – от карантина и тарантела. Това е тарантелата на полуделия композитор, който е бил цяла година в карантина. Имам и една Симфонична поема „Златният век“ по исторически сюжет за цар Симеон, писах и поп опера „Рибарят и неговата душа“, детски мюзикъл “Дивите лебеди” по едноименната приказка на Андерсен, чиято премиера ще правим на Деня на детето – 1 юни.
Само с музика ли се изхранваш? Само от нея. Макар че миналата година със съпругата ми бяхме бармани на морето. Последните години всяко лято работим на морето – свирим и пеем джаз – пиано и глас и е много приятно, но миналата година, като настана тази карантина, трябваше рязко да помислим как да бъдем на морето на чист въздух, както сме свикнали заедно с децата и да не се тревожим за оцеляването си. И тогава дойде предложение от приятел да вземем един бар на морето и цяло лято бяхме бармани. Кефихме се максимално. Имахме време и за разходки, и за плаж, и пак си беше „нашето“. Даже имах време да творя, защото си бях взел половината студио с мен.
