В творчески диалог с композитора Любомир Денев-син певицата пише текстовете на песните с опита си от поп сцената и интереса си към културните пластове на различните епохи
Кой ви покани в творческия екип на мюзикъла „Тайната на музиката“? От години работим с драматурга Александър Чобанов и много пъти сме обсъждали идеята да направим нов български мюзикъл заедно. Преди няколко години един концерт на Софийската филхармония ни запозна и с диригента и композитор Любо Денев-син. Тримата си паснахме творчески. Идеята и либретото са на Сашо, а по песните работихме заедно с Любо, той направи и страхотните им оркестрации. Имаме взаимно уважение един към друг като артисти и хора, което направи съвместната ни работа приятна. Но отне време идеята да узрее в главите ни. Такива проекти са рядкост у нас, а и тримата много обичаме предизвикателствата, които те карат да излезеш извън рамките на добре познатото.
Какво предизвика интерес у вас, за да напишете текстовете на песните? Най-много ме привлече темата за силата на музиката и връзката ѝ с човешките емоции. Опитах се да пиша така, че всеки текст да звучи искрено, за да може героите да са максимално пълнокръвни, в песните да има общочовешки послания, които да усетиш дори и извън контекста на сцената.
С композитора Любомир Денев-син лесно ли работихте? Да! Работата с Любо е удоволствие – той има невероятна музикална култура и изключително високо ниво на работна етика. Имаме сходно чувство за естетика и се разбираме с малко думи. И двамата гледаме на музиката като на жив организъм, който трябва да диша, да има душа, не просто форма.
Вие ли бяхте първа или първо той написа музиката? В повечето случаи музиката беше първа, но имаше и моменти, в които текстът повлияваше на мелодията и хармонията. Беше много интересен творчески диалог, в който си разменяхме енергия, идеи и вдъхновение.
Как успяхте да пишете текстове за 90-те години на миналия век, когато сте толкова млада? Благодаря за „толкова млада“! Родена съм в началото на 90-те, това е времето на касетките, радиото и първите български музикални клипове по телевизията. Обичам да изследвам културните пластове на различни епохи – музиката, езика, начина, по който хората мечтаят. Това ми помогна да хвана духа на времето, без да го имитирам буквално.
Как стана така, че се включихте и с роля в мюзикъла? Сашо искаше да изиграя ролята на Ана. Млада дама, израснала далеч от родината си, сама, станала майка още в тийнейджърските си години, заради което се е отказала от голямата си мечта да се занимава с музика. Първоначално му отказах, идеята ми беше този път да остана изцяло зад кулисите и да се фокусирам върху работата си като автор. Но когато режисьорът Уест Хейлър дойде в България в началото на лятото, имахме няколко разговора и ме убеди и да играя.
Ролята ви на текстописец нова ли е, или вече е отработена? Не е напълно нова, пиша текстове за поп парчета повече 15 години, превеждала съм и песни в два мюзикъла, но най-голямото ми предизвикателство като автор определено беше това. Да пишеш за мюзикъл, е различно – думите трябва да работят едновременно за историята, за характера на героя, за мелодията. Понякога не беше лесно, но точно това беше красивото в процеса.
Кой етап от работния процес беше най-интересен и приятен? Може би първият момент, когато чух песните с жив оркестър, изпълнени от всички колеги актьори – да видиш как думите оживяват и започват да дишат чрез изразните средства, които певците избират, беше вълшебно.
Притеснявате ли се от реакциите на публиката? По-скоро съм развълнувана и любопитна. Публиката винаги е честен коректив и ако нещо не е истинско, тя го усеща веднага. Надявам се да усети колко любов и труд има вложени в този проект.
Ще продължите ли да се развивате в мюзикъла? Бих искала, да, и като автор, и като артист. Мюзикълът обединява всичко, което обичам – музика, театър, поезия и танц. Пожелавам си още много възможности за вдъхновение и творчески срещи.
