Моят Преслав

Текст Димитрина Кюркчиева

Ликува Тича, Босфора немее,

На Симеона воините не спят.

Един народ израства и живее,

един народ прославя своя път.

Преслав, Преслав, ти крепост несломима

история на цял един народ.

Преслав, Преслав, ти твърд непоклатима

на българския дух и род.

Не знам кой е авторът на  песента, но този химн е първият ми детски спомен за родния град. Дъжд вали, пътуваме в автобус от Преслав към Патлейна, пътят се вие покрай старите крепостни стени, а учениците на майка ми пеят. На предните седалки седят боляри в сребърни доспехи и залепени бради и гледат страшно. Било е в дните около празника на светите братя Кирил и Методий.  24 май винаги е много специален ден за древната столица и за моето училище „Черноризец Храбър”. Впрочем  няколко бяха училищата тук между 1970 и 1990 година, градчето се наричаше все още Преслав и не го припознаваха за „велик“.

Помня кабинета по история

Имах честта да седя точно под строгия поглед на цар Симеон – онази, прочутата картина на Димитър Гюдженов. А до великия ми съгражданин бяха портретите на равноапостолите Кирил и Методий. За тях на 24 май плетяхме  венци от божури. Цялото училище ухаеше на божури и духовата ни музика предвождаше манифестацията. Обожавах снежнобелите ръкавици на децата, които свиреха на фанфари, и малко им завиждах. Тържеството завършваше с пикник в боровата гора. Там е старият преславски музей – сегашната археологическа база на БАН. В него за пръв път съзрях в специална витрина сребърната чаша на жупана Сибин  и уникалната керамична икона на св. Теодор Стратилат. Прочутата мозаечна икона на светеца, открита през 50-те години на ХХ век, е възстановявана цели три години. Намерена е във вид на натрошени късчета в местността Патлейна. Носеха се легенди, че идвала да я види самата Бриджит Бардо. Съзерцавах я с особен възторг.

Коридорите на музея бяха излъскани като писта за кърлинг, подът скърцаше мистично, а туристите влизаха с меки чехли, които раздаваха на входа. Голямо пързаляне падаше и много внимавахме да не строшим някой безценен предмет, за да не ядем бой.

Музеят и досега съхранява над 35 хиляди експоната, около 1700 от тях са изложени за посетителите. Основан е през 1906 г. от Йордан Господинов един от първопроходците  на българската археология, който проучва в началото на миналия век столицата на Първото българско царство.

След време построиха нов музей и преместиха всички археологически колекции там. А иконата на Стратилат отпътува за София и десетилетия не я видяхме.

Помня лодката, с която баща ми ме возеше по течението на Камчия през май. Тогава реката бе пълноводна и събираше по-смелите деца на плажа под Омуртагов мост, край един вир при Скалата. Повечето там се научиха да плуват. Знаехме, че старото име на Камчия е Тича.

Играехме си на криеница в Златната църква и търсехме заровени съкровища

Запазените руини от дворцов комплекс – Голям дворец от каменни блокове  и Западен дворец, са онези, за които пише Йоан Екзарх. Всеки се е  прехласвал пред величието им. И досега имам особения навик да се разхождам ритуално сред старините. Въображението ми гадае какъв език са говорили древните ми съграждани, какви са били песните им… Веднъж чух баба ми под сурдинка да разказва на дядо как някакви жени, докато работят на нивите около Преслав, открили царско имане. Тракторът разорал плитка бразда и изведнъж златни накити лъснали пред погледа им. И като ги грабнали ония ми ти хора… А който не успял да вземе нищо – отишъл и ги издал в МВР-то!

Слава Богу, намериха всичко или почти всичко. Дойде делегация от София, официални лица се изсипаха редом с целокупното гражданство да гледат преславското златно съкровище.

Заведоха ни под строй направо от училище, а съкровището – във витрина от тъмнозелено сукно, пазят го милиционери. Дузина златни обеци, копчета и монети и – върхът на ювелирното майсторство – умопомрачителна златна огърлица с византийски мотиви, каквато не съм виждала и в най-вълшебните приказки.

Приказно детство имахме в Преслав

Помня как възторжено ознаменувахме 1300-годишнината от създаването на България през 1981 г. Националният историко-археологически резерват и музеят „Велики Преслав“ са сред стоте национални туристически обекта. Бяха тържества всенародни – започваха майските празници „Преславска пролет“, както се наричат и до днес. Градската театрална самодейност трябваше да представя възстановка от времената и величието на старопрестолния Преслав. Сцената бе построена сред древните руини. Царе и велможи бяха яхнали буйни коне под прожекторите. Боляри гледаха победоносно, носеха факли и дъвчеха дъвка. По стъпалата на старините слезе мъжка сянка. Ритуалът започна.

-Танграаааа!

Публиката настръхна.

– Всемогъща Тангра, покланям ти се! – падна по очи жрецът.

– Няма я тука! – обади се местният зевзек.

– Танграаааа!… – нервно се провикна жрецът, – яви ни се, велика Тангра!

– Няма я Тангра, бре!  Не разбра ли! Тя е Той!

Днес „Тя е Той“ нямаше да направи никакво впечатление…

Spread the love
Публикувано от
Още от divamagazine.bg

FKA twigs v.s Шая Лабъф – секс, насилие и контрол

Насилието върху жени не е прецедент в света на звездите и поредната...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ