Моят Смолян: Щастие след два часа завои

Няма случайни неща в планината. Тя смирява и възвисява едновременно, променя нагласата, дава различна перспектива към живота и света

Текст Петър Пиронков

Понякога хората ме питат: „Защо Смолян? Защо избра да живеш точно тук, не в София, Пловдив или някъде в Европа?“ Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Завършил съм живопис в Рим и ако навремето някой ми беше казал, че ще живея в Смолян, щях да се изсмея. Къде е Рим, къде е Смолян – различна вселена.

Може би магията на планината е това, което ме грабна. Всяка планина има някакъв чар, но Родопа е магична. Тя е мека и заоблена, топла и женска планина. Южна. Разтваря се като прегръдка, но като всяка планина (и жена) е непредсказуема. Всъщност най-много ми харесва, че е обезлюдена. Намирам някаква абсурдна красота в тези огромни стари къщи на по 2-3 ката, които са празни. Това не ме натъжава, провокира ме по някакъв начин, вдъхновява ме. Печалната сладка красота на разрухата, която същевременно е и съхранение – на планината, на духа, на хората, които са останали тук.

Може би донякъде заради това Родопа е като

капсула на времето

Тук е запазено едно общество със свои собствени неписани правила и морал, които днес са рядкост. В Смолян хората все още не си заключват вратите, знаете ли? Не се краде, не се цапа, не се хулиганства. Няма престъпност. Местната криминална хроника се свежда до някой и друг откраднат буркан туршия от нечие мазе. Шегуваме се, че полицията стои без работа и има опасност да я закрият. Но за мен е важно, че децата ми играят навън заедно със съседските и не се притеснявам за тях. Знам, че хората ги наглеждат. Общността се грижи за всички деца – и свои, и чужди.

Планината диктува условията тук. Природата е смирила хората и ги е научила, че пред стихиите са безсилни, а без да се подкрепят един друг, са заникъде. Затова са съхранили най-ценното – човешкото отношение.

Пред външните планината издига бариера. Уж е близо до големите градове, на някакви си два часа път от Пловдив. Но тези два часа завои са като сито и тест за издръжливост. Случайно попадналите тук, туристите, слизат с позеленели лица и казват: „Много е хубаво, но едва ли ще повторя скоро.“ Планината е само за калените, тези, които преодоляват себе си. На тях тя разкрива красотата и мистерията си.

Но Родопа не е само планина,

тя е и море

С отварянето на границата при Златоград Бяло море вече е на час и 45 минути от Смолян. За няколко години той се превърна съвсем естествено и лежерно в почти крайморски град. И това е нормално, Беломорието е в нашето ДНК. То е състояние на духа, култивирано още от времената на траките, та чак до овчарите, които зиме слизали със стадата и гайдите си да търсят паша на юг. Всеки родопчанин носи в кръвта си копнежа по юга и морето, дори да не си го признава. Планинските хора са особени, бамбашка. Понякога са мълчаливи и темерути, но душите им запяват, когато заслизат надолу към Ксанти и морето се провиди. Когато ги „дуйне и льохне“ белият вятър.

А тези земи са си изконно български. Християните са ги напуснали, но в помашките села се говори на един чуден архаичен български език, родопски диалект от времето на прабабите ни.

Много ми харесва това, че в Смолян имам две в едно – планината и морето. Днес мога да карам ски, довечера да спя вкъщи на хлад и без комари, а утре да съм на плаж или да ловя риба в гръцките реки. Плажовете в Северна Гърция са прекрасни, защото дълго време са били в периферията и са останали незасегнати от туризма. Километри чиста пясъчна ивица и кристална вода. Малки села, пощадени от строителството и бетона – една улица, хотел, кръчма, магазин и църква. И тишина. Гълъби и камбаната сутрин, бабите, които отиват на църква – това е. Места, на които можеш да чуеш мислите си и да отпуснеш сърцето си. А после да се прибереш вкъщи. При планината.

Моето „вкъщи“ през последните 12-13 години е Смолян. Купих 170-годишна възрожденска къща в квартал „Устово”, до църквата „Св. Николай“.  Голяма къща – отгоре е ателието ми, отдолу изложбена зала, която ще отвори врати това лято. Щастлив съм и мисля, че съм открил

това, което усещам „свое“ в душата си

Ателието ми се намира върху тракийско, а впоследствие и византийско светилище на бог Дионисий. Няма случайни неща в планината. Тя смирява и възвисява едновременно. Дава ти една съвсем различна перспектива към живота и света, променя нагласата. Родопа е духовен феномен и в нея се усеща тази сакралност, която е привличала хората открай време. Затова избрах да живея и да рисувам тук. Изкуството е свързано с големия град – защото там има кой да го види. Ако го правиш само за себе си, ако не говори на никого, то не е изкуство. Но истинското вдъхновение намирам тук. Медиите ни заливат с информация и комерсиалност, а всъщност нещата са много прости. То е като да влезеш в църква. Хората го наричат молитва, но е вид усамотение. Да усетиш, че имаш душа, да чуеш гласа й. Изкуството е за другите, но не се прави за пари, за слава или за да увековечиш името си. То е духовен процес с участието на публиката.

Творецът краде от Господ и го дава на хората

Отрича се от себе си, къса от душата си, ражда с болка. Изкуството има една цел – да ни припомня, че имаме души и сетива за този свят и отвъд него.

Родопчаните имат силна връзка с духовното и тук християнството се е запазило в най-старата му и чиста форма. Събират се на празници, правят курбани, спазват всички ритуали. Храмовете са съхранени и в тях е цялата история на изкуството и иконописта. Тук хората не строят паметници, а чешми и параклиси. Мислят за важните неща – жаждата на тялото и жаждата на духа. Диша се по-леко в планината – и в буквалния, и в преносния смисъл.

Родопа е един

изгубен свят

Обезлюдяването е болезнено, но това е нормалният ход на нещата –  хората винаги се стремят да се надграждат, да търсят по-добри условия за живот. Естествената посока е от малкия град към големия. Вероятно затова познатите ми се чудят, че съм избрал да живея в Смолян. Истината е, че тук намирам не само вдъхновение и не ме привличат само ските, морето и пълните с риба реки. Има много неща, които може да се видят – върхове, пещери и езера, крепости и архитектурни комплекси, храмове и музеи. Смолян е един много приятен курортен град и има какво да предложи на тези, които преодолеят двата часа завои. Вероятно повечето от вас са чували за Планетариума. Срещу него е новата църква „Св. Висарион Смоленски“, една от шестте действащи в града и трета по големина в България. Около Смолян е пълно с пещери – Снежанка, Ухловица, Ягодинската, Харамийската и Дяволското гърло. И непременно се качете на Невястата, Орфеевите скали или на Момчиловата крепост и погледнете света отвисоко! Възрожденската част на Смолян, основно в кварталите „Райково” и „Устово”, напомня атмосферата на Стария Пловдив (пък и на Търново). През последните няколко години все повече хора си купуват стари къщи и ги възстановяват. Това по някакъв начин им дава усещането за живот в една друга епоха със запазени ценности. То е и шанс за бъдеще на региона, за подобряване на инфраструктурата и съживяване на града.

Що се отнася до Пампорово – няма опасност да се превърне в нещо като морските ни комплекси. Гората е могъща, тя може да погълне и да скрие всичко, дори бетона. Вярвам, че автентичността на мястото ще се запази, а заедно с нея и магията му. Тук нещата и хората са устойчиви. Родопчаните знаят кои са съществените неща и не си губят времето за незначителните… Затова живеят по сто години.

Spread the love
Tags from the story
More from divamagazine.bg
Изгряващата млада цигуларка София Проданова партнира на „Софийски солисти“
На 19 април от 19 часа в Централен военен клуб маестро Константин Добройков ще...
Read More
0 replies on “Моят Смолян: Щастие след два часа завои”