Няма случайни неща в планината. Тя смирява и възвисява едновременно, променя нагласата, дава различна перспектива към живота и света
Текст Петър Пиронков
Понякога хората ме питат: „Защо Смолян? Защо избра да живеш точно тук, не в София, Пловдив или някъде в Европа?“ Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Завършил съм живопис в Рим и ако навремето някой ми беше казал, че ще живея в Смолян, щях да се изсмея. Къде е Рим, къде е Смолян – различна вселена.
Може би магията на планината е това, което ме грабна. Всяка планина има някакъв чар, но Родопа е магична. Тя е мека и заоблена, топла и женска планина. Южна. Разтваря се като прегръдка, но като всяка планина (и жена) е непредсказуема. Всъщност най-много ми харесва, че е обезлюдена. Намирам някаква абсурдна красота в тези огромни стари къщи на по 2-3 ката, които са празни. Това не ме натъжава, провокира ме по някакъв начин, вдъхновява ме. Печалната сладка красота на разрухата, която същевременно е и съхранение – на планината, на духа, на хората, които са останали тук.
Може би донякъде заради това Родопа е като
капсула на времето
Тук е запазено едно общество със свои собствени неписани правила и морал, които днес са рядкост. В Смолян хората все още не си заключват вратите, знаете ли? Не се краде, не се цапа, не се хулиганства. Няма престъпност. Местната криминална хроника се свежда до някой и друг откраднат буркан туршия от нечие мазе. Шегуваме се, че полицията стои без работа и има опасност да я закрият. Но за мен е важно, че децата ми играят навън заедно със съседските и не се притеснявам за тях. Знам, че хората ги наглеждат. Общността се грижи за всички деца – и свои, и чужди.
Планината диктува условията тук. Природата е смирила хората и ги е научила, че пред стихиите са безсилни, а без да се подкрепят един друг, са заникъде. Затова са съхранили най-ценното – човешкото отношение.
Пред външните планината издига бариера. Уж е близо до големите градове, на някакви си два часа път от Пловдив. Но тези два часа завои са като сито и тест за издръжливост. Случайно попадналите тук, туристите, слизат с позеленели лица и казват: „Много е хубаво, но едва ли ще повторя скоро.“ Планината е само за калените, тези, които преодоляват себе си. На тях тя разкрива красотата и мистерията си.
Но Родопа не е само планина,
тя е и море
С отварянето на границата при Златоград Бяло море вече е на час и 45 минути от Смолян. За няколко години той се превърна съвсем естествено и лежерно в почти крайморски град. И това е нормално, Беломорието е в нашето ДНК. То е състояние на духа, култивирано още от времената на траките, та чак до овчарите, които зиме слизали със стадата и гайдите си да търсят паша на юг. Всеки родопчанин носи в кръвта си копнежа по юга и морето, дори да не си го признава. Планинските хора са особени, бамбашка. Понякога са мълчаливи и темерути, но душите им запяват, когато заслизат надолу към Ксанти и морето се провиди. Когато ги „дуйне и льохне“ белият вятър.
А тези земи са си изконно български. Християните са ги напуснали, но в помашките села се говори на един чуден архаичен български език, родопски диалект от времето на прабабите ни.
Много ми харесва това, че в Смолян имам две в едно – планината и морето. Днес мога да карам ски, довечера да спя вкъщи на хлад и без комари, а утре да съм на плаж или да ловя риба в гръцките реки. Плажовете в Северна Гърция са прекрасни, защото дълго време са били в периферията и са останали незасегнати от туризма. Километри чиста пясъчна ивица и кристална вода. Малки села, пощадени от строителството и бетона – една улица, хотел, кръчма, магазин и църква. И тишина. Гълъби и камбаната сутрин, бабите, които отиват на църква – това е. Места, на които можеш да чуеш мислите си и да отпуснеш сърцето си. А после да се прибереш вкъщи. При планината.
Моето „вкъщи“ през последните 12-13 години е Смолян. Купих 170-годишна възрожденска къща в квартал „Устово”, до църквата „Св. Николай“. Голяма къща – отгоре е ателието ми, отдолу изложбена зала, която ще отвори врати това лято. Щастлив съм и мисля, че съм открил
това, което усещам „свое“ в душата си
Ателието ми се намира върху тракийско, а впоследствие и византийско светилище на бог Дионисий. Няма случайни неща в планината. Тя смирява и възвисява едновременно. Дава ти една съвсем различна перспектива към живота и света, променя нагласата. Родопа е духовен феномен и в нея се усеща тази сакралност, която е привличала хората открай време. Затова избрах да живея и да рисувам тук. Изкуството е свързано с големия град – защото там има кой да го види. Ако го правиш само за себе си, ако не говори на никого, то не е изкуство. Но истинското вдъхновение намирам тук. Медиите ни заливат с информация и комерсиалност, а всъщност нещата са много прости. То е като да влезеш в църква. Хората го наричат молитва, но е вид усамотение. Да усетиш, че имаш душа, да чуеш гласа й. Изкуството е за другите, но не се прави за пари, за слава или за да увековечиш името си. То е духовен процес с участието на публиката.
Творецът краде от Господ и го дава на хората
Отрича се от себе си, къса от душата си, ражда с болка. Изкуството има една цел – да ни припомня, че имаме души и сетива за този свят и отвъд него.
Родопчаните имат силна връзка с духовното и тук християнството се е запазило в най-старата му и чиста форма. Събират се на празници, правят курбани, спазват всички ритуали. Храмовете са съхранени и в тях е цялата история на изкуството и иконописта. Тук хората не строят паметници, а чешми и параклиси. Мислят за важните неща – жаждата на тялото и жаждата на духа. Диша се по-леко в планината – и в буквалния, и в преносния смисъл.
Родопа е един
изгубен свят
Обезлюдяването е болезнено, но това е нормалният ход на нещата – хората винаги се стремят да се надграждат, да търсят по-добри условия за живот. Естествената посока е от малкия град към големия. Вероятно затова познатите ми се чудят, че съм избрал да живея в Смолян. Истината е, че тук намирам не само вдъхновение и не ме привличат само ските, морето и пълните с риба реки. Има много неща, които може да се видят – върхове, пещери и езера, крепости и архитектурни комплекси, храмове и музеи. Смолян е един много приятен курортен град и има какво да предложи на тези, които преодолеят двата часа завои. Вероятно повечето от вас са чували за Планетариума. Срещу него е новата църква „Св. Висарион Смоленски“, една от шестте действащи в града и трета по големина в България. Около Смолян е пълно с пещери – Снежанка, Ухловица, Ягодинската, Харамийската и Дяволското гърло. И непременно се качете на Невястата, Орфеевите скали или на Момчиловата крепост и погледнете света отвисоко! Възрожденската част на Смолян, основно в кварталите „Райково” и „Устово”, напомня атмосферата на Стария Пловдив (пък и на Търново). През последните няколко години все повече хора си купуват стари къщи и ги възстановяват. Това по някакъв начин им дава усещането за живот в една друга епоха със запазени ценности. То е и шанс за бъдеще на региона, за подобряване на инфраструктурата и съживяване на града.
Що се отнася до Пампорово – няма опасност да се превърне в нещо като морските ни комплекси. Гората е могъща, тя може да погълне и да скрие всичко, дори бетона. Вярвам, че автентичността на мястото ще се запази, а заедно с нея и магията му. Тук нещата и хората са устойчиви. Родопчаните знаят кои са съществените неща и не си губят времето за незначителните… Затова живеят по сто години.