С третата си песен „Давам” певицата завършва трилогията, започнала с „Жива” и продължила със „Сила”, така че да се получи мантрата Жива Сила Давам
Текст / Ина Иванова (@inaivannova)
Фотография, грим и стайлинг / The Trackers (@the.trackers.official)
Гафер/осветление / Денислав Попов (@deni_slav)
Коса / Анастасия Димитрова (@prettyboss.braider)
Сет дизайн / Александра Митева (@sashamiteva)
Ретуш / Аелита Спиридонова (@aelitasphotography)
„Храм на светлина са моите очи, дом на свобода са моите мечти“, пее Симона Петрова, позната още като MONA, в песента „Сила“. Във видеото към нея тя включва жестов превод на припева – жест към онези, които не могат да чуят музиката ѝ, но могат да я почувстват.
Тя измисля нов поджанр – Gen Z фолклор, и поставя началото на музикална трилогия, в която влага целия си емоционален ресурс и убеждението, че музиката е свещена територия. През март излиза последната част, която обещава да бъде със същия емоционален и музикален заряд като „Жива“ и „Сила“.
Макар да не е първият български изпълнител, заиграващ се с фолклора, MONA успява да го изведе отвъд декоративното и да отправи послания, които тези преди нея не са успели. Това е мисията на живота ѝ – да бъде мост между вековните български традиции и дигиталното поколение.
Тя добре познава анатомията на корените си. И до днес си спомня песните и гласа на прабаба си Неве, които прорязват въздуха в двора на кюстендилското село, докато Мона е още дете. Въпреки че развива таланта си от ранна възраст и е най-младият член на хор „Ваня Монева“, с който участва в мащабни продукции като саундтрака на „Аватар: Природата на водата“, Мона преминава през своите вътрешни лабиринти в търсене на идентичност. Преломна година се оказва 2024-та, когато за първи път гледа на живо „Евровизия“. Две години по-късно, в първия кръг на Националната селекция, MONA печели зрителския вот и заявява присъствието си категорично. Макар че няма да представя страната ни във Виена тази година, успехът ѝ не е случаен, а резултат от последователност, дисциплина и ясно изградена визия.
Ако се загледате, ще откриете замисъл във всеки аспект от брандинга на певицата. Разговорът ни започва непосредствено преди снимките за корицата, когато сръчните ръце на Анастасия вече са започнали да сплитат миниатюрни плитки с формата на символ от глаголицата, който Мона носи като личен талисман. Въпреки че е спала само 3 часа, не ѝ личи, защото енергията и позитивизмът ѝ струят от всяка дума и действие. Затова излизаме от коловозите на стандартния въпросник и ви разкриваме повече за навиците, съмненията, скритите ѝ таланти и всичко, което я прави жива.
Какво те вдига от леглото всяка сутрин? Колкото и малко да съм спала, винаги ставам лесно, защото първата ми мисъл е колко съм благодарна, че живея този живот по начина, по който искам. Това ме вдига дори когато тялото ми е безсилно. Имам и един железен навик – оправям леглото си веднага. Помага ми да се събудя и ми дава усещане, че денят ще бъде подреден и красив.
Пиеш ли кафе? Обожавам кафе. Пия около 4-5 на ден. Имам много ниско кръвно и това ми помага да се държа през деня.
Ако сутринта ти беше песен, каква щеше да е тя? „Я изгрей, изгрей!“ в изпълнение на Калинка Вълчева.
А каква музика слушаш? Нонстоп съм с AirPod-овете в ушите си, когато съм в движение. Обичам да се изолирам от заобикалящото ме и да се потапям в света на музиката. Не е тайна, че слушам много фолклор, но не само български. Стигам до извода, че има доста сходни елементи в различните фолклори, но всяка държава има своя интерпретация. Слушам и класическа музика, а отскоро започнах да си пускам и някакви честоти. Например хармонични звуци – 432 MHz. Обичам да осъзнавам всеки звук поотделно – птици, дъжд, и да рисувам картини в главата си.
Фолклорът е в ДНК-то ти. Какво намираш в него? Моята прабаба – баба Неве, беше народна певица. Мъжът ѝ не ѝ позволявал да развива много таланта си, такива са били времената. Но си спомням добре песните, които пееше, докато белеше боб на една стара пейка, направена от две пънчета и една счупена дъска. Сядахме там двете и в една шарена престилка тя изхвърляше шушулките от боба… Тези мелодии са останали у мен. Чувствам се като преводач между миналото и настоящето.
Моята мисия е да предам посланието, което тези преди мен не са успели.
А другата част от семейството ти музикално ли е? Ние сме три деца – аз съм най-голямото, с брат ми имаме една година разлика, а сестра ми е 14 години по-малка от мен. Всички са ценители на хубавата музика, но не са музиканти. Баща ми е моден дизайнер, майка ми е учителка. Те ми помогнаха да изградя виждането си за истинското изкуство.
Имаш ли любима народна песен? Много са, но мога да ти кажа коя ми е любимата народна певица – Надка Караджова. Когато ходех на уроци и разучавах песните ѝ, те ми лежаха най-добре. Тя е сопрано – също като моята прабаба. През годините съм намерила начин да се свържа с нейното семейство и вече сме близки.
Кой е големият ти учител в музиката? Гергана Борисова е моят първи и единствен учител по народно пеене – аз съм лоялен човек и вярвам в дълбоката връзка с ментора. А Искра Милкова е моят вокален педагог. Другата ключова фигура е Ваня Монева. Тя ме покани в своя хор едва 15-годишна. Бях най-младата и без „листчето“, както наричам дипломата. Въпреки че бях учила солфеж и пиано, се притеснявах от опита на жените около мен. Но тяхната подкрепа ме научи на най-важното: да повярвам, че мястото ми е точно там – в сърцето на народната музика.
Песните ти „Жива“ и „Сила“ са резултат от лично разочарование и голяма трансформация. Как се случи промяната? Преди две години бях изгубила посоката. Опитвах се да правя комерсиална, radio-friendly музика, но това не бях аз и твърде много слушах какво ми казваха хората около мен. Преломният момент беше „Евровизия“ в Швеция, която гледах на живо през 2024 г. Всеки артист показа най-силните си черти по възможно най-добрия начин. Така осъзнах, че моята най-голяма сила е фолклорът. Като много емоционален човек това дълбоко ме развълнува, поплаках си, прибрах се в България и написах „Жива“ за точно 4 минути и 10 секунди. Тя беше вдъхновена от всички идеализирани образи, които бях създала, и от мислите, че трябва да приличам на някого, за да бъда харесвана. „Евровизия“ ми помогна да осъзная, че не е нужно да си като някого, а да си автентичен. По съвет на моя мениджър Марин започнах да работя с Роби, с когото осъзнахме, че създаваме нещо ново на музикалната сцена у нас.
Какво следва? Третата песен от трилогията – „Давам“. Така с имената на трите песни се получава мантрата: „Жива сила давам“. С последната песен слагам край на негативното.
Готова съм да бъда обичана и да живея щастливо. В тези песни вложих всичко. Музиката е свята – тя се ражда в душата и остава непроменена дори да има война.
Кога и къде най-често идват идеите и вдъхновението ти? Записваш ли ги някъде? Най-често вкъщи. Аз съм човек, който обича домашния уют. Много ми харесва да си бъда вкъщи, може би защото прекарвам малко време там. Обичам всичко да е чисто и подредено, за да е чисто и съзнанието ми. Идеите идват като факс – понякога в 3 през нощта, понякога докато си мия ръцете в ресторант. Тогава отварям voice recorder-а и записвам на телефона.
Какъв е процесът по създаване на музика? На кои етапи работиш сама и кога се намесват други хора? Много е различно. Преминала съм през почти всички етапи. Когато започнах, работех с композитори, които пишеха музика за мен. Изпращаха ми инструментал и ме питаха дали ми харесва. Създавахме мелодия и текст по него. Откакто сама съм „мастър“, си правя каквото искам. Пиша си вкъщи, записвам в студиото, пускаме го за микс и мастър и снимаме видео. Понякога снимаме клипа месеци по-късно, но целият процес е красив заради усилията на екипа.
Как изглежда помещението, в което правиш музика? Много уютно, в топли цветове. Имам един любим зелен диван, обожавам този цвят. Обичам да паля свещи, имам и лампички на пианото. Гася останалото осветление и работя само на такава светлина.
Блуза Malene Birger от Plus 0 Concept Store
Как разбираш, че една песен е готова? Тялото ми подсказва. Ако настръхна, ако се разплача или усетя силен емоционален заряд, значи е готова. Винаги изпитвам страх, когато пускам нова музика, защото все още я мисля за странна. Но се оказва, че хората харесват точно това. Обичам различието дори в структурата на куплетите. Радвам се, че екипът ми вижда потенциала в тези мои идеи и ме подкрепя да бъда себе си.
Знам, че математиката е била силният ти предмет в училище. Помага ли ти това да структурираш творческия хаос? Помага ми да бъда последователна. Да пишеш по ноти, изисква математическа мисъл – трябва да намериш правилните знаци за това, което чуваш в душата си. Затова и държа да пея на живо без auto-tune. Не сме роботи. Не всичко е перфектно, но е истинско.
Кои са малките ежедневни стъпки, които те водят към големите промени? От дете визуализирам целите си – баща ми ни караше да правим табла с изрезки от списания и да си визуализираме какво искаме да ни се случи. Днес на моя lock screen има колаж от мечти: пътувания, мода и дори една любов, която очаквам от миналата година. Но когато не знам как да стигна от точка А до точка Б, се доверявам на екипа си. Баскетболът ме научи на отборна игра. Тайната на големите неща е да си добър екипен играч – само тогава може да стигнеш далеч.
(Мона ми показва своя lock screen, на който има колаж от снимки – пътувания, мода и корица на списание. Радваме се, че сме ѝ помогнали да осъществи една от целите си.)
Как се срещат спортният дух и фолклорът в твоя гардероб? Вече много лесно, откакто изградих този Gen Z фолклорен стил. Не ми пречи да съчетая анцуг с пафти и накити. Това е моят начин да изразявам себе си чрез модата.
Кое е любимото ти място в България? Крепостта Хисарлъка в родния ми Кюстендил – магично място.
Имам и една любима пейка близо до къщата на Ильо Войвода, където усещам специална енергия. Често се измъквам там, за да остана сама със себе си, да чета или да рисувам.
Природата на Кюстендил ми липсва в София. Градът ни е в котловина и природата буквално те прегръща отвсякъде – това е спокойствие, което трудно се открива другаде.
Какво има на нощното ти шкафче? Предпочитам психологията пред фентъзито – колекционирам книгите на Лиз Бурбо. В момента чета „Вегетарианката“ на Хан Канг. Изключително тежка и емоционална книга, която ме докосва лично – третата ми песен от трилогията е вдъхновена именно от подобно преживяване. Когато става дума за кино, избирам историята: от класическите драми за Тюдорите и силните жени в монархиите до ироничния прочит на „Велика“ с Ел Фанинг.
Рокля Norma Kamali от Plus 0 Concept Store
Обичаш ли да купонясваш? Не съм човек на купоните. Излизам рядко, предимно заради хубавата музика, която ме зарежда. Най-често се случва да се забавлявам на концерт на Мила Роберт. Но винаги имам едно наум, защото гласът ми е инструмент и не мога да си позволя да го напрягам в шумна среда.
Имаш ли скрит талант? Мога да правя вълна с корема си. (Смее се)
Кой е най-досадният ти навик? Постоянно пея. Ама доста шумно. Обичам и да имитирам, например „Бяла роза“ на Славка Калчева. Другият ми досаден навик е, че още с отварянето на очите си започвам да говоря. Всички искат малко мълчание, докато се осъзнаят, а аз пък все разказвам нещо.
А пееш ли в банята? Да, дори там репетирах за националната селекция. Един ден съседите започнаха да ми тропат. Мислех си, че шумът от водата ще заглушава гласа ми, но явно не е така. След това разбраха защо е бил този ежедневен тормоз и ми се извиниха. (Смее се)
За какво ти се иска да ти остава повече време? Да се виждам със семейството ми и най-вече с малката ми сестра, защото много ми липсва.
С какво се храниш? Обичаш ли да си приготвяш домашна храна? В кухнята съм на крайности – от препечена филия с масло до вита ливанска баклава с различни пълнежи: шамфъстък, локум, шоколад или дори фъстъчено масло.
Ако животът е партия шах, в каква позиция е MONA в момента? Дамски гамбит. Той започва с пешка – малък, привидно скромен ход, който поставя началото на стратегия. Всичко по-нататък е последователност – търпение, прецизност, изграждане на позиция. Намирам особена красота и символика в това.
