Градът, в който Габриел Шанел се превръща в Коко, е като самата нея – спокоен, но с потенциал за фойерверки
И най-заклетите фенки на най-великата жена в историята на модата със сигурност не знаят всичко за нея. След двата филма – „Коко и Игор“ с Анна Мауглалис и Мадс Микелсен, и „Коко преди Шанел“ с Одри Тоту, Беноа Полворд и Алесандро Нивола, започна да се говори за най-малко известните места по пътя от ранната младост на бъдещата повелителка на стила. Защото за широката публика в митологията „Шанел“ блясъкът е равен на Париж, Биариц, Довил, Ница – локациите на шика, лукса и блясъка, където момичето от народа постепенно завладява висшето общество. Но в Централна Франция – на 300 километра от столицата, се намира малкият град, където израсналата в манастирска мизерия Габриел се превръща в Коко. Именно тук тя получава името, с което остава в международните хроники, като то няма нищо общо с бъдещата й слава, а единствено с кабарето на Мулен. И тъй като D!VA поддържа традицията да представя възможности за вълнуващи пътешествия извън мейнстрийма, този път ще ви отведем в центъра в херцогството на Бурбоните.
Ако тръгнете по стъпките на Габриел, ще видите някои от най-възловите забележителности в Мулен – града, носeщ от духа на палавницата, която след шестгодишния си престой в него ще се изстреля към Олимп.
Тук навалица няма – нито преди корона кризата, нито сега. Сред екстериори, микс между средновековна архитектура, класика, сецесион и не повече от две съвременни сгради, времето тече по-бавно и, естествено, по-приятно. Дори това усещане някак сближава с все още никому неизвестната Габриел, която в онази епоха не е вечно препускащата и бясна в своя работохолизъм и максимализъм Шанел, а момиче, което се оглежда, за да избере пистата за голямото състезание.
Годината е 1900. Габриел е напуснала светата обител в Обазин, където е зарязана от баща си още на 5, за да се присъедини към енориашите на „Нотр дам“ в Мулен. Тя е на 18, когато открива „леля“ си Адриен, само с година по-възрастна от нея – и така започва тяхното изключително приятелство. За да изкарват хляба си, двете госпожици шият – това е занаятът, в който са обучени в пансиона към манастира в Мулен, и започват да си търсят работа. Откриват я в Grampayre – една от най-сериозните фирми, наемаща бързи, сръчни и смели пролетарии. Днес върху сградата на малка улица, отвеждаща към сърцето на Мулен, са видими само последните три букви от думата „Дантели“, която явно някога е била старателно изписана. През 1902 г., когато Габриел и Адриен са назначени в проспериращото предприятие, пред вратата му започват да се вият опашки от представители на средната класа и напират да бъдат обслужени от хубавите момичета: те първо взимат поръчката, после се опитват да продадат нещо от рафтовете, а след това правят корекции на дрехите и ги поръбват с панделки. Габриел и Адриен са особено търсени от буржоазките и техните дъщери, които скучаят и страдат далеч от Париж.
Не е ясно къде е била мансардата някъде из таваните на магазина, в която са живели лелята и племенницата. Но се знае, че всяка неделя те са пеели в хора на „Нотр дам“. По-късно наемат мебелирана стая в един от популярните квартали на Мулен и в свободното си време успяват да завъртят собствена клиентела.
