Близо до някогашната фирма Grampayre, излъчваща леко мрачна Чарлз-Дикенсова атмосфера, се намира прелестен типично френски в своето кокетство и разточителство салон за шоколад, издържан в естетиката на неокласицизма. Тук прочутият Бернар Серарди започва да продава легендарните си бонбони с ганаш, дискретно овкусени с кафе и ефирен крем, украсени с фини златни листа. Тук ще ви разкажат, че Les Palets d’Or е любимото убежище на Габриел, която много късно открива изкушението, напълно отсъстващо от менюто на манастира в Обазин. Таванът е изрисуван като тези в дворците по Лоара – неин приток е река Алие, около която е издигнат Мулен, а под стъклените витрини има чудеса, чиито цени са по-скоро солени, отколкото сладки. Неслучайно някога хитрец от Левия бряг на Сена многократно копира съвършения продукт, преди Бернар Серарди да го осъди, да си върне авторските права и гражданите на Мулен отново да бъдат горди като единствените наследници на уникалните бонбони.
След като излезете от тази синя обител на глезотиите за небцето и портфейла, следва да се отправите към огромния площад „Алие“. Две крачки встрани и влизате в „Гранд кафе“, основано през 1899-а от местен сервитьор и превърнало се в едно от най-красивите във Франция. То е първата сцена, на която Габриел печели „извънредните“ и омайва мъжете. Цялото пространство е в огледала, за да създават илюзията, че заведението е почти безкрайно. Запазени са и телефоните, които в началото на миналия век са истинска сензация. По-впечатляващ баче е стъкленият покрив, елиминиращ усещането за лек кич в изображения на тавана. В дъното има балкон, на който се разполага оркестърът, чиято задача е да вдигне адреналина на посетителите. Това е ангажиментът и на Габриел, макар че тя е второкласна певица за антракта между изпълненията на основните артисти. Сред нейните почитатели най-многобройни са офицерите от гарнизона. Те са в див възторг от „Кой видя Коко на „Трокадеро“ – глуповато шансонче за госпожица, търсеща изгубеното си кученце на култовия парижки площад. И без да се интересуват особено, че Габриел запълва времето до излизането на „звездите“, униформените еуфорично скандират „Коко“. „Гранд кафе“ днес е класическа бирария.
Келнерите веднага ви препоръчват блюда, типични за кухнята на Бурбоните – солидно количество говеждо месо в различни комбинации със салати, като подчертават, че продуктите са само от региона. За най-смелите е телешката глава.
Недалеч от централния фонтан и от най-старата часовникова кула във Франция е и Националният център на костюмите за театрални и оперни спектакли. Моделите са 9000 – както от „Комеди франсез“ и опера „Гарние“, така и от най-малките арт центрове из Франция. Между тоалетите са и тези, които Шанел ще ушие за балета „Пролетно тайнство“ на Стравински, един от мъжете, домогващи се до сърцето й, след като вече са се настанили в леглото й. Музеят е разположен в казармата, където преди повече от 100 години живеят обожателите на Коко, между които е и Етиен Балсан – първият любовник аристократ на Габриел, на когото тя става неофициална метреса. Маршрутът на Коко в началото на предишното столетие включва още музикалния павилион, който вече не съществува, и американското кафене, което си е там, въпреки че отдавна не работи.
За съжаление, чайната, в която Габриел и Адриен се отбиват с огромно удоволствие на сладки приказки с тукашните суфражетки, днес е магазин за дрехи, но са запазени прекрасните мозайки на пода. От „Новите галерии“, където Шанел се отбива не само да пазарува, но и да предлага услугите си на шивачка, е останала страхотната фасада, декорирана в арт нуво, а вътре продават мебели.
В квартала със средновековните къщи една от тях е наречена на другата французойка, която целият цивилизован свят познава – Жана д’Арк. Според местната историография една от най-смелите жени на всички времена живее за кратко тук през есента на 1429 година, след като вече е спечелила някои от най-важните битки срещу англичаните.
