Още преди да поканим Николета Лозанова за корица на февруарския брой на DIVA!, знаех, че това няма да е обикновено интервю. Ще издам, че двете с нея се познаваме от преди 15 години – още от времето, когато бе спечелила конкурса „Плеймейт“и бе започнала да се среща с вратаря на „Левски“ Ники Михайлов. Дори тогава под външността й на секси изкусителка, която гастролираше по страниците на жълтите вестници, си личеше, че се крие кротък и емоционално зрял млад човек.
Срещата ни бе изцяло професионална и не смея да твърдя, че след нея станахме близки. Бяхме седнали в кафене и просто водехме интервю – едно от поредните за двете. Докато я заливах с всевъзможни клиширани въпроси за голите й снимки, за гаджето и онези неща, които вълнуват всяко 19-годишно момиче, тя веднъж завинаги спечели симпатиите ми. Направи го с мил жест към просещо дете, което дойде на масата ни. Момиченцето изглеждаше доста разстроено и се колебаеше дали да се приближи към нас. Вече се беше помолило на едни едри момчета с впити черни тениски с кристали и те го бяха отрязали с кръвнишки погледи. Явно в отчаян опит се лепна за нас. Първият ми импулс бе да го отпратя, но тогава погледнах лицето на Николета. Емоцията премина само за секунда, но съм сигурна, че улових не раздразнение, а болка и съчувствие в изражението й. Подаде банкнотата толкова естествено, без да каже дума, без капка унижение в жеста, че продължавам виждам картината сякаш беше вчера.
Не помня как продължи интервюто ни. Почти не помня какво сме говорили в него и в никое от интервютата ни след това през годините. Запомних обаче онази Николета и емоцията на момента преди 15 години. Може би затова ми е трудно да я приема в един изцяло скандален и пошъл образ, който често й приписват.
Далеч съм от идеята с това интервю да покажа онази Николета, която видях в началото на кариерата й. Това момиче е претърпяло своите трансформации, за да стане жената, която е днес. Тя вече е човек, знаещ как да проявява своите претенции към околните в живота, в работата, в обществото. Модел, който трупа слава, пари и гради бизнеси с провокативните си снимки в Instagram. Изкусителка, която дразни.
Осъзнавам, че онази тийнейджърка с доста наивно медийно поведение и изписани на лицето си емоции вече няма да се появи пред мен. Маските ни правят неуязвими не само за вируси, но и за атаките на обществото. Както и вие ще видите обаче в интервюто ни с Николета, тя за първи път от много време насам говори без заобикалки. Поне през повечето време.
Николета, посрещна 2021-ва на Малдивите. Какво си пожела в първите секунди на новата година?
Единственото нещо, което си пожелах, бе да бъда здрава – аз и хората, които обичам. През годините се убедих, че всичко друго мога да постигна сама.
Имаш ли си някакъв ритуал за късмет в такива моменти?
Аз съм толкова далеч от тези неща – ритуали, магии… Хубаво е човек да мечтае, но по-скоро трябва да бъде целеустремен, да постигне желанията си. Отдавна съм научила, че нищо не се случва като в приказките.
Да разбирам, че не вярваш в съдбовната предопределеност?
Вярвам, че човек сам се превръща в личността, която иска да бъде. Всичко останало е оправдание. Колкото и да не ти се вярва, аз съм здраво стъпила на земята и никога не съм упреквала Съдбата за свои провали или разочарования.
Тогава сигурно е излишно да те питам дали вярваш в кармата?
Не знам дали е точно карма, но съм научила едно – каквото правиш на другите, се връща обратно при теб. Аз съм чиста пред съвестта си и за всички е видимо, че живота ми е повече от красив!
Как поддържаш високата си вибрация – да си позитивна, да не завиждаш, да не ревнуваш, да правиш добрини, които да се връщат към теб?
За какво и на кого да завиждам? Животът ми е такъв, какъвто искам. Любовта също! Колкото до ревността? Нали отдавна сме пораснали и знаем, че умната и ревнивата жена са две различни неща!
Да разбирам, че си доволна от всичко, което имаш. Или да кажа – благодарна?
Благодарна съм за живота, който имам. Май беше модерно да се пише feeling blessed. Усещаш леката ирония, надявам се.
Изкара тежко ковид-19 точно преди рождения си ден. Уплаши ли се?
Да! Кратко, точно и ясно. Това е нещо, което не пожелавам на абсолютно никого. Самата аз се шокирах от преживяното. Месеци наред си мислех, че страхът е силно преувеличен или дори, че съм прекарала вируса, без да разбера. Но, разбира се, оказа се, че не е така и болестта е много по-лоша, отколкото очаквах. Ще се възползвам да благодаря, че намерих правилния доктор, който се заеме с моя случай. Ако си мислиш, че Николета Лозанова не е обикаляла болниците, не е стояла пред кабинети и не се е молила за снимка на белия дроб, бъркаш! Трима доктори ми предписаха коренно различни антибиотици и лечения. Благодарна съм, че послушах правилния човек.
Кой беше най-страшнят момент за теб по време на болестта – това лутане в диагнозите ли?
Най-тежка ми бе мисълта да не заразя дъщеря си. Никол веднага отиде да живее в друг апартамент и дори не предполагах колко ще ме боли да я виждам само през екрана на телефона. Постоянно ме питаше кога ще оздравея, казваше, че иска вече да ме прегърне и на мен ми се късаше сърцето. Всяка майка ще ме разбере… Толкова плаках след всеки разговор с нея, че не искам никога повече да съм толкова близко и същевременно толкова далеч.
Какво научи за тези дни на изолация за себе си?
Научих, че мога да мина през това.
