Нобел за поезия

...

или вдъхновение от една бивша анорексичка

Американската поетеса и есеист Луиз Глюк е носител на Нобеловата награда за литература за 2020 г. Според Нобеловия комитет тя получава отличието заради „непогрешимия си поетичен глас, който със строгата си красота прави индивидуалното съществуване универсално“.

Научавайки, че е удостоена с Нобелова награда, Луиз Глюк заявила: „Това беше голяма изненада, но добре дошла за мен!“

С отличието си с престижното отличие Глюк, която преподава в Йейлския университет става една от малкото отличени американски поети в 112-годишната история на Нобеловите награди. Предишният американски поет-нобелист беше Боб Дилън  през 2016 година.

Люиз Глюк е родена на 22 април 1943 г. в Ню Йорк в семейство на потомци на еврейски емигранти от Унгария. Баща й, който на младини е искал да стане писател, запознава дъщеря си с гръцката митология и литература. Първите си стихове Луиз пише още в ранно детство. Юношеството й е трудно, страда от анорексия и носи травмата от смъртта на по-голямата си сестра, починала веднага след раждането си.

След като завършва средно образовани през 1961 г., заради анорексията Глюк се отказва да кандидатства в престижен университет. Записва се в курсове по поезия в колежа „Сара Лоурънс“ към Колумбийския университет в Ню Йорк, но не получава диплома.

В младостта си е повлияна от творчеството на Йейтс и Елиът. Една от героините в детството на Глюк е Жана д’Арк, на която посвещава кратка поема през 1975 г.

„И сега гласове ми нашепват

че трябва да се превърна в огън

по Неговата, на Всевишния волята“.

Първата й стихосбирка „Първородна“ излиза през 1968-а. Критиката я приема благосклонно, отбелязвайки резкия тон на стихотворенията.

През 1971 година Глюк постъпва в „Годард колидж“ в щата Вермонт. След това преподава и в университета в Айова, в колежа „Уорън Уилсън“ в щата Северна Каролина, в колежа „Уилямс“ в щата Масачузетс, в Калифорнийския и в Харвардския университет.

През 1975 година издава втората си книга – „Дом върху блато“ и получава стипендия Гугенхайм за „изключителни творчески способности“. С издаването на стихосбирките „Арарат“ през 1990 г. и „Дива перуника“ през 1992 г., която й носи наградата „Пулицър“, вече е световна величина в поезията. Смятана е за много достъпна, английският й –разбираем дори за тези с основни познания за езика.

Spread the love
Публикувано от
Още от Надя Костова

Като на кино

Има два начина да живееш живота си: първият е да не вярваш...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ