34 нови места по света вече са част от списъка със световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Колекцията с изключителна универсална стойност за човечеството започва да се трупа през 1972г. Тя се основава на постигнатото между участващите днес близо двеста държави съгласие, че определени места на Земята притежават уникална ценност и следователно трябва да бъдат част от общото наследство на човечеството. По-голяма информираност и популярност, повишаване нивото на защита и съхраняване, финансова помощ и експертни съвети са сред предимствата, на които разчитат извоювалите си присъствие в списъка места.
Египетските пирамиди, Големият бариерен риф в Австралия, Галапагоските острови в Еквадор, Тадж Махал в Индия, Големият каньон в САЩ или Акропола в Гърция са сред най-разпознаваемите обекти в тази нарастваща листа с малко над хиляда места. България е включена с девет обекта – седем културни и два природни. Сред тях са Рилският манастир, Боянската църква, Старият Несебър, Казанлъшката гробница.
Заради пандемията ЮНЕСКО отложи сесията си за разглеждане на новите кандидатури за миналата година, а на тазгодишната среща в китайския град Фуджоу през юли избра общо 34 кандидата за двете последни години. Подбрахме няколко от новите съкровища на ЮНЕСКО.
Морски фар Кордуан
Фарът на Кордуан се издига на плитко скалисто плато в Атлантическия океан, на естуара Жиронд във френската област Нова Акитания. Построен от бели варовикови блокове в края на XVI и XVII век, той е проектиран от инж. Луи дьо Фуа и преработен от инж. Жозеф Телер в края на XVIII век. Шедьовър на морската сигнализация, монументалната кула на Кордуан е украсена с пиластри, колони, гаргойли. Обектът олицетворява големите етапи от архитектурната и технологичната история на фаровете. Увеличаването на височината му в края на XVIII18 век и промените в светлинната му камера свидетелстват за напредъка на науката и технологията от този период. Неговите архитектурни форми са вдъхновени от древните модели, ренесансовия маниеризъм и специфичния архитектурен език на френското инженерно училище Ecole des Ponts et Chaussеes.
Големите СПА градове в Европа
Одобрената транснационална кандидатура се състои от единайсет града в седем европейски държави: Баден до Виена (Австрия), Спа (Белгия), Франтишкови Лазне (Чехия), Карлови Вари (Чехия), Марианске Лазне (Чехия), Виши (Франция), Бад Емс (Германия), Баден-Баден (Германия), Бад-Кисинген (Германия), Монтекатини Терме (Италия)и град Бат (Обединеното кралство).
Всички тези градове се развиват около извори с минерална вода. Те са живата история на международната европейска балнеологична култура, която се развива от началото на XVIII до 30-те години на миналия век. Тя води до появата на големи международни курорти, които оказват влияние върху градския облик. Ансамблите от СПА сгради са предназначени да използват природните ресурси от минерална вода и да позволяват практическото й използване за къпане и пиене. Съоръженията включват градини, конферентни зали, казина, театри, хотели и вили, както и специфична балнеологична инфраструктура. Всички те са интегрирани в цялостен градски контекст, включващ развлекателна и терапевтична среда насред живописен пейзаж. Заедно тези обекти олицетворяват значителния обмен на човешки ценности и разработки в медицината, науката и балнеологията.
Църквата в Атлантида
Църквата в Атлантида със своята камбанария и подземен баптистерий се намира в Естасион Атлантида, на 45 км от столицата на Уругвай Монтевидео. Вдъхновен от италианската палеохристиянска и средновековна религиозна архитектура, модернистичният църковен комплекс, открит през 1960 г., въвежда нова употреба на открити и подсилени тухли. Построена е върху правоъгълен план с една-единствена зала. Отличава се с вълнообразни стени, поддържащи подобен вълнообразен покрив от поредица тухлени сводове, разработени от Еладио Диесте (1917-2000). Църквата е пример за забележителните формални и пространствени постижения на съвременната архитектура в Латинска Америка през втората половина на ХХ век, въплъщавайки търсенето на социално равенство със свободно използване на ресурси. Освен функция обаче е търсен и постигнат също и голям естетически ефект.
Ница, зимният курорт на Френската Ривиера
Средиземноморският град Ница е пример за развитието на зимните климатични курорти поради мекото време и разположението му край морето и в подножието на Алпите. От средата на XVIII век Ница привлича все по-голям брой аристократични и заможни, предимно британски семейства, които прекарват зимата там. През 1832 г. Ница, тогава част от Кралство Савой-Пиемонт-Сардиния, приема градоустройствен план с цел да стане по-привлекателен за чужденци. Малко след това „Пътят на англичаните“, скромна двуметрова пътека по морския бряг, е разширена, за да се превърне в престижната „Променада на англичаните“, след като градът е отстъпен на Франция през 1860 г. През следващия век в града се стичат все по-голям брой „зимни“ посетители от други страни и по-специално от Русия. Това води до развитие на нови райони около стария средновековен център. Разнообразните културни влияния на зимните обитатели и тяхното желание да се възползват максимално от климатичните условия и пейзажа обуславят разнообразните архитектурни стилове, затвърждавайки славата на града като космополитен зимен курорт.
