Петроглифите на Онежко езеро и Бяло море
Обектът съдържа 4500 петроглифа, издълбани в скалите през периода на неолита – с възраст от шест до седем хиляди години, в Република Карелия, Руската федерация. Това е една от най-големите подобни находки в Европа с петроглифи, документиращи неолитната култура във Феноскандия. Мястото обхваща 1200 петроглифни обекта на Онежкото езеро и повече от 3000 край Бяло море. Образите на скалното изкуство на Онежкото езеро са предимно птици, животни, наполовина човешки и наполовина животински силуети, както и геометрични изображения, вероятно символи на луната и слънцето. Петроглифите на Бяло море изобразяват повече ловни и риболовни сцени, както и следи от животни и хора. Те показват значителни художествени качества и свидетелстват за творчеството на каменната ера.
Селище и изкуствено мумифициране на културата Чинчоро в Чили
Мястото е от три части: Фалдео Норте дел Моро де Арика, Колон 10, както и устието на Камаронес. Те свидетелстват за култура на морски ловци-събирачи, живели на сухото и враждебно северно крайбрежие на пустинята Атакама (в най-северната част на Чили) от приблизително 5450 г.пр.н.е. до 890 г.пр.н.е. Тук са най-старите известни археологически доказателства за изкуствено мумифициране на тела. В гробищата са открити както изкуствени мумии, така и някои, запазени по естествен начин благодарение на климата. С течение на времето хората Чинчоро усъвършенстват сложните погребални практики, при които те систематично разчленяват и сглобяват тела на починали мъже, жени и деца от целия социален спектър, за да създадат „изкуствени“ мумии. На тези места са открити също инструменти, изработени от минерални и растителни материали, както и такива от кости и черупки. Те позволяват интензивната експлоатация на морски ресурси. Обектът представлява уникално свидетелство за комплексната духовност на културата Чинчоро.
Джамиите в судански стил в северен Кот д´Ивоар
Осемте малки кирпичени джамии в Тенгрела, Куто, Соробанго, Саматигила, М’Бенге, Конг и Кауара се характеризират с увенчани с керамика или щраусови яйца вертикални подпори и стеснени минарета. Те са интерпретация на архитектурен стил, за който се смята, че е възникнал около XIV век в град Джене, тогава част от империята на Мали. Градът просперирал от търговията със злато и сол през Сахара до Северна Африка. Особено от XVI век стилът се разпространява на юг от пустинните райони в суданската савана. В отговор на по-влажния климат сградите стават по-ниски и се нуждаят от по-твърди подпори. Осемте джамии са най -добре запазените от 20 такива постройки, останали в Кот д’Ивоар. В началото на миналия век са съществували стотици. Отличителният судански стил на джамиите се развива между XVII и XIXвек. Тогава търговците и учените се разпростират на юг от империята на Мали и разширяват транссахарските търговски пътища в горските зони. Джамиите са важно свидетелство за транссахарската търговия, като улесняват експанзията на исляма и ислямската култура. Те отразяват сливането на ислямски и местни архитектурни форми в силно отличителен стил, който се е запазил с течение на времето.
Портиците на Болоня
Серийният обект се състои от ансамбли от портици и заобикалящите ги застроени зони, строени в община Болоня от XII век до днес. Те обхващат участък от 62 км. Някои от портиците са изградени от дърво, други от камък или тухли, както и от стоманобетон. Те покриват пътища, площади, пътеки от едната или от двете страни на улицата. Портиците се оценяват като защитени пътеки и отлични места за търговска дейност. Затова казват, че в Болоня човек никога не се мокри, дори когато вали. През ХХ век използването на бетон позволява замяната на традиционните сводести аркади с нови възможности за изграждане и оформянето на нов архитектурен език. Определени като частна собственост за обществено ползване, портиците са се превърнали в израз на градската идентичност на Болоня.
Национален парк „Ивиндо“ в Габон
Разположен на Екватора в Северен Габон, паркът заема в голяма степен девствена територия от почти 300 000 хектара. Пейзажът е пресечен от живописни реки. Бързеите и водопадите, обградени от непокътната тропическа гора, създават пейзаж с голяма естетическа стойност. Там живеят ендемични видове сладководни риби, много от които застрашени. Други тепърва предстои да бъдат описани, а някои части от парка почти не са изследвани. Убежище там намират също критично застрашените крокодили с тънка муцуна, горският слон, западната низинна горила, леопардът и африканската златна котка, както и три вида панголин. Паркът „Ивиндо“ се гордее с биогеографски уникални гори с висока консервационна стойност, поддържащи например много голямо разнообразие от пеперуди.
