Фламандски шедьовър с непокътнат от вековете чар, този малък белгийски град e красив като ръчно плетена дантела и сладък като блокче истински шоколад
Текст Цветелина Йорданова
На 100 км северозападно от Брюксел, почти на самия край на Европа и на поне 700 години назад във времето, Брюж те оставя без дъх. И най-добрият сайт за пътувания, и разпалените разкази на приятелите ти, и снимките им за завиждане във Фейсбук – нищо не може да те подготви за този фламандски шедьовър с непокътнат от вековете чар. Брюж значи мост, а името се разтапя като парченце шоколад по небцето.
Докато оставяш колата на паркинг до Централната гара там, все още не можеш да го предвкусиш. Нито след като грабнеш и дъвчеш в движение сандвич, бързайки да не отложиш с нито минута повече прекрачването в света на стария Брюж.
В този априлски ден над Фландрия няма небе, но дъждът си стои в надвисналите облаци и любезно изчаква. Усещането е сякаш тук времето никога не е различно от това, сякаш над тези кули никога не блесва слънце, а уличките са винаги в сенките… Но въпреки всичко градът е топъл и пристрастяващ и веднъж изгубил се в него, не искаш да го напуснеш.
Докато зяпаш и крачиш, вече си между къщите с изрязани с ножичка стъпаловидни покриви – по тесни улички, които водят към огромна катедрала. Първото и най-важно е да стигнеш до Гроте маркт – площадa с кулата Белфорт. Тя е висока 83 метра – бързо се отказваш от
нещастните опити да я снимаш в цялата й мрачна прелест
До върха й водят 366 стъпала, по които пускат да се изкачват само по 70 души едновременно, затова често се чака на опашка, за да влезеш. В първия си вариант кулата е била дървена. Издигат я през XII век над каменната сграда, в която тогавашни чиновници пишели важни документи, а на пазара в подножието търговците предлагали предимно платове и вълна. Това бил златен период за града – стоките пристигали в пристанището от далечни страни, търговците ги продавали, парите се влагали в разкошни къщи и животът кипял! После кулата пламнала, книжата изгорели, чиновниците се преместили в замък…
През следващите няколко столетия пожарите в кулата не били рядкост – понякога лумвали дори от мълниите, които привличала. Едва през 1822 г. я построили изцяло от камък. Сега в нея се намират 47 камбани, които бият на празници.
От площада тръгват каретите с коне, предпочитани от много туристи за разглеждане на града. Но далеч по-романтичният вариант е разходка с лодка по каналите на Брюж,
неслучайно известен и като Северната Венеция
Лодките тръгват от всеки от четирите кея на града и са открити, което значи, че в тях човек може да замръзне, но и да направи най-великите снимки в живота си!
А проблемът със снимките в Брюж е драматичен, независимо дали пътувате само с телефон, или сте от маниаците с огромни обективи, които не се разделят с апаратите си и в пустинята. Защото в Брюж всеки ъгъл, прозорец, зид, табела и мушкато заслужават да бъдат заснети. Момичето с красиви златни коси, което свири на цигулка на улицата. Бащата с количка с близнаци, специален модел за ветровит и дъждовен климат, който бърза за яслата пред катедрала отпреди няколко века. Няма как да направите и две последователни крачки, без да спрете, за да грабнете кадъра. Затова трябва да решите навреме – или снимате нонстоп, или се наслаждавате и разчитате, че чувството и гледката ще останат в сърцето ви без доказателства за Фейсбук и за приятелите.
