Отиде си Божана Апостолова, съобщиха от семейството ѝ. „Рано тази сутрин майка ми се възнесе в царството на безсмъртните художници и писатели, които осветяваха пътя ѝ приживе. Ще я виждам всеки ден в усмивката на дъщеря си. И в думите на поетите, които спаси от безмълвие“, написа синът ѝ Манол Пейков във фейсбук.
Божана Апостолова е родена на 9 май 1945 г. в пазарджишкото село Цар Асен. Завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а като втора специалност – история.
Автор е на 10 стихосбирки, четири романа и 12 книги за деца, сред които стихосбирките „Нестинарска орис“ (1976), „Необетован свят“ (1986), „Както мама се кръсти“ (1996), „Едва я задържам“ (2008), романите „Делнична библия“ (том 1, 1998 – за детството на поетесата в Пловдив и том 2, 2005 – за пътят ѝ в бизнеса), „Кръстопът без пътища“ (2008), „Нощта е също слънце“ (2017), „Завръщането на визона“ (2019).
Книги и отделни нейни работи са преведени на немски, турски, руски, италиански, унгарски, испански, сръбски, чешки, румънски, гръцки и други езици.
Апостолова е инициатор и съучредител на литературния фестивал „Пловдив чете“ и културната инициатива „Младият Пловдив чете“. През 1994 г. Божана Апостолова учредява годишната литературна награда за поезия „Иван Николов“.
Носител е на националната литературна награда „Христо Г. Данов“ за изключителни постижения в областта на литературата и принос в издаването на българска художествена литература (2010) и в раздел „Издание за деца“ (2012), на орден „Св. св. Кирил и Методий“ (огърлие) – за особено значимите ѝ заслуги в областта на културата (21 октомври 2011), на орден „Стара планина“ (първа степен, 2016), на Националната награда „Константин Константинов“ за принос в книгоиздаването за деца (8 май 2018). През 2020 г. получава наградата „Перото“ за цялостен принос.