Балната култура не е само пера и пайети
„Бална култура“ вероятно извиква в съзнанието ви представи за ветрила и валсове, но всъщност е нещо друго. Терминът ballroom или ball culture възниква през 70-те години на миналия век сред афроамериканските и латиноамериканските драг кралици, които се борят за свое място под слънцето и на сцената (за жалост расизмът не подминава и гей средите). Основоположник на ballroom сцената е легендарната дива Crystal LaBeija, която организира първия бал House of LaBeija в Ню Йорк. По същество балът представлява дефилиране на участниците пред публика под акомпанимента на музика със съответния тоалет, грим и прическа. Постепенно в презентацията се включват танцови елементи и така се ражда т.нар. voguing. Тази комбинация между дефилиране и танц, изразяваща се в прецизни, пластични и пресилено женствени движения на ръцете, ханша и краката, черпи вдъхновение от древноегипетските фрески, бойните изкуства и брейка. А през 1990 г. Мадона направи воугинга популярен и за широката публика с клипа към парчето си Vogue.
Подобно на традиционните конкурси за красота, баловете имат състезателен характер, но за разлика от тях са много по-пищни и зрелищни, а участниците демонстрират талантите си по много по-креативен начин. Дефилира се в различни категории и не всички от тях включват пера и пайети. Някои са т.нар. realness, или категории за автентичност, в които участниците трябва да изиграят персонажи от реалния живот – например добре облечени бизнесмени или богати наследници.
В ранните си години баловете изиграват и социална роля. По-опитните драг кралици приютяват под крилото си гей младежи, отхвърлени от семействата и общността си, и основават къщи (houses), в които им дават подслон, закрила и възможност за изява и препитание. За младите хора от малцинствата тази подкрепа означава много и в някои случаи е животоспасяваща. Нещо подобно впрочем може да се види в сгряващия сърцето филм от 1995 г. „На Уонг Фу, с благодарности! Джули Нюмар“, в който Патрик Суейзи, Уесли Снайпс и Джон Легуизамо правят великолепни роли като драг кралици.
РуПол, дивата на дивите
РуПол със светско име Андре Чарлз вероятно е най-известната драг кралица. Роден през 1960 г. като едно от 4 деца на бедно семейство от Сан Диего, той от малък усеща, че е различен. Известно време работи като танцьор по клубове, участва и в комедийни драг изпълнения. На 28 години остава без работа и това го подтиква да вземе може би най-важното решение в живота си – обръсва краката и гърдите си и се превръща (по собствените му думи) в „красива амазонка“. Девет месеца по-късно печели титлата „Кралицата на Манхатън“ на фестивал за драг кралици. През 1993 г. записва денс парчето Supermodel (You Better Work), което става мегахит, и светът му се променя завинаги.
Оттогава РуПол е издал 13 студийни албума и е участвал в десетки филми. Но най-значимият му проект е риалити шоуто RuPaul’s Drag Race, което превръща драг културата в част от масовата култура, а сред феновете му са хора с всякаква сексуална ориентация и социален статус. Шоуто стартира през 2009 г. и има вече 13 сезона. Гледа се от милиони зрители по целия свят и е получило две награди Emi. РуПол пък има звезда в Алеята на славата и е в списъка на стоте най-влиятелни личности на сп. Time за 2017 г.
„Не го наричам „носене на женски дрехи“, защото жените не се обличат като нас. Нашите дрехи са свръхженствени. Те представляват синтетичната ни идея за женственост. Повечето жени в ежедневието носят тениски, джинси и прочие. В субкултурата ни има така наречените биокралици – биологични жени, които имитират тази преувеличена женственост… Обаче се губи иронията, когато кралицата не е мъж. Това е социално съобщение. Среден пръст към културата, доминирана от мъже. Когато мъжете се занимават с драг, това си е пънкарско, защото те отхвърлят мъжкарството“, казва той.
Днес драг културата все повече навлиза в мейнстрийма. Немалко дизайнери черпят вдъхновение от нея за модните си колекции, а някои от тях включват и драг кралици в дефилетата си. Светски събития като ежегодната Мет Гала също я отразяват – темата за 2019 година беше camp, обобщаваща екстравагантността и кича, характерни за драг стилистиката. През същата година актьорът Били Портър се появи на наградите „Оскар”, облечен в рокля-смокинг. Проблемите на драг общността присъстват във филми и сериали като Pose. Воугингът промени музиката и дори начина, по който танцуваме. И в крайна сметка в това няма нищо лошо – всички имаме нужда от малко допълнителен блясък понякога.
